Започвам вече да се притеснявам. Влязохме в предизборната кампания със стръв, достигаща до злоба и ярост. В София например Фандъкова вече стана Фандупкова, а Манолова – Галевица Костинбродска. Сигурно е така и в другите избирателни райони. И направо не ми се мисли какво ли още ни чака. И по-важното – как ще се гледаме след това?

Влязохме и така, сякаш не искаме да осмислим какъв образ предлагаме по този начин на Европа и света. Да, ама те не само ни гледат и преценяват, но и си правят съответните изводи. В резултат само в последните месеци получихме два яки външноикономически шамара. Първият дойде от иначе уж „братския „Фолксваген“ от иначе уж „братската“ Германия. Впрочем само големи наивници можеха да вярват, че ще бъдем предпочетени пред Турция. И само пък големи наивници не можеха да вдянат, че през цялото време България играеше незавидната роля на „мюрето“, което да накара комшиите да предложат все по-изгодни за концерна условия.

И когато това стана, „мюрето“ просто беше захвърлено. „Прелъстено и изоставено“. Защото никой не е луд да инвестира в страна, която ежедневно излъчва навън само негативни послания.

И „прелъстеното и изоставено мюре“ хукна към другия край на света – Южна Корея. Сеулците вероятно още не бяха забравили позора, който преживяхме на Олимпиадата там през далечната 1988 г., когато поради допингов скандал, реален или организиран, ни отнеха куп златни медали. А сега научиха, че при Живков комунизмът преследвал и таекуондото. Демек че България била нещо като Северна Корея на Балканите!

И мечтите за завод на „Хюндай“, който да замести „Фолксваген“ у нас, също отлетяха. Но ни предложиха да горим боклуци. А за да не сме съвсем капо, премиерът получи и 9-и дан по „преследвания“ у нас „при комунизма“ спорт…

До началото на тази седмица обаче все пак тайно се надявах, че няма да сме „съвсем капо“. Но към двата външни шамара се добави и втори „автогол“ – Македония. Всъщност с хлъзгавата си и криволичеща позиция по „историческите спорове“ между нас македонците само доказаха, че са истински българи – непочтени, лъжливи и подли. Какво ли не сторихме за тях след избухването на демокрацията?

Първи признахме независимостта им, после им подарихме танкове, най-накрая подписахме и договор за приятелство. Сиреч наистина се държахме като любящата майка към блудния си син. С тайната надежда, че той все някога ще се вразуми и ще се върне в бащината къща.

Но „синот“ само гледаше лукаво и чакаше американците да му кажат „айде в НАТО“. И когато това се случи, забрави за майка си… А ние сега, колкото и да се репчим, на 17 октомври кротко ще кажем „да“ на началото на преговорите между ЕС и Северна Македония. И после отново и отново ще казваме само „да“.

За което виновни сме си само ние. Защото старо правило е, че външната политика на една държава е пряка проекция на (или резултат от) това, което става вътре в нея.
А у нас, освен скандали и протести, нещо друго става ли? Аз поне не забелязвам.

Румънката Кьовеши се оказа единствен кандидат за европрокурор. И цялата общност я прие без нито един протест. У нас обаче някакви платени протестъри тъпо и упорито негодуват срещу единствената кандидатура за национален главен прокурор. И Европа просто ни се чуди, а вероятно и направо ни се смее.

Цигани продават на Запад децата си едва ли не на килограм живо тегло. Но в центъра на столицата ежедневно друга група протестъри реват и се тръшкат „Крадат ни децата!“. Някакъв самозабравил се чужденец убива хладнокръвно в центъра на София невинно българче, а „нашенският“ Хелзинкски комитет го номинира за „мъж на годината“! Пък съдебната система успява да се раздели по случая не само на прокуратура срещу съд, но и вътре в самата съдийска колегия!

Службите внезапно разкриват „крупна шпионска афера“, защото някой иска да прави русофилска партия и „да обърне геополитическата ориентация на България на изток“. Е, по-голяма нелепост не бях чувал. А си представям как се кикотят в т.нар. „партньорски служби“.

Ами ако някой може да ми обясни как при това положение отвън ще гледат сериозно на България, ще бъда любопитен да го разбера…

Още по-любопитен обаче ще бъда, ако пък друг се опита да ми подскаже какво ще бъде България след местните избори. Една разпиляна територия, съставена от над 200 местни „феодални княжества“ (пардон, кметства), чиято цел е главно „да усвояват“ еврофондовете и да ги делят с „тези нагоре“, една парализирана, но паразитираща върху гражданите държавна структура или просто страна, в която всеки гледа да не се мине, като мине другарчето…

Е, светло бъдеще, няма що.