Митрофанова съвсем умишлено подчертава публично на кои партии разчита Путин в България. Това е стара практика на Кремъл и неговите тайни служби: Повдигат завесата пред субекти, които ползват като маши, за да им покажат, че не трябва дори да си помислят за измъкване от зависимостите. „Държим ви. Можем да разкрием и повече –  ще слушкате“.

Няма мърдане от тази хватка.

В интервюто посланичката казва още: „Ако говорим за паметниците в България, посветени на Руско-турската война 1977-1878 година – те са 580. Има и още 180 паметника, посветени на освобождението на България от Червената армия, заедно с българското опълчение в края на Втората световна война.“

Нарича партизаните „опълчение“? Е, откъде да знае жената. По-важно е назованото число от 760 руско-съветски паметници в България. Това е световен рекорд! Толкова няма в самата Русия сигурно.

Представете си: 180 паметника на Червената армия, която не дава нито една жертва у нас. Починали съветски войници и офицери има, но само от препиване и от предишни рани.

И 580 за загиналите 17 500 руски воини. Този брой жертви е посочен в руската Уикипедия, не както твърди Митрофанова, че са над 200 000. Цялата руска войска във войната не е наброявала толкова…

А сега внимавайте: Според Уикипедия паметниците на Апостола на свободата Васил Левски в България са 143 или 144. От тях над 44 са паметни плочи, а около 38 са бюстове и барелефи.

87 са възрожденските паметници и забележителности, в  които влизат и манастири.

Паметниците на Христо Ботев са доста по-малко.

Десетина са паметниците и бюстовете на Георги С. Раковски, патриархът на българската революция, основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, демократ, писател, поет, публицист, журналист, историк.

Пантеон на възрожденците има в Русе. Да знает за друг? Но музеите, мавзолеите и монументи на руски и съветски военни са десетки.

През 1963 г. руският акад. Дмитрий Лихачов идва за трети път в България за участие в Петия конгрес на славистите. Домакините му предлагат разходка из София с правителствен автомобил „Чайка“. Обикаляли, показвали му улици и паметници, назовавали руските и съветски генерали, на които са кръстени и накрая се озовават пред храма „Св. Ал. Невски“. Там Лихачов се пошегувал: „Мислех, че съм пристигнал в София, а се оказах в Москва…“ Иронията се подразбира.

***

За сравнение в Гърция, която също е благодарна за руската помощ при нейното освобождение от турско владичество паметниците на „руските герои“ са седем. Един от тях е посветен на загинали съветски военни през Втората световна война.

***

Руският историк и експерт по „История на южните и западните славяни“ Никита Бондарев през 2021 г. пише голяма статия в две части, посветена на руско-съветските паметници в Сърбия. Бондарев не крие разочарованието и възмущението си от неглижирането на руските и съветски воини, дали живота си за свободата на Сърбия. „Белград винаги е омаловажавал ролята на Русия в подпомагането на сръбските въстания и войните за освобождение от турско робство. Паметниците се броят на пръсти, а посвещенията на тях са дори обидни. Малката църква, посветена на руските герои „Св. Троица“ в Горно Адровце е рядко посещавана и малцина знаят за нея. Твърденията на Белград, че сме „големия брат“ на сърбите не отговаря на истината. Съвсем друго е положението в България. От българите трябва да вземе пример Белград и да се поучи на признателност“, – пише Бондарев в сайта „Балканист“.

***

В същото интервю пред ТАСС Елеонора Митрофанова заявява гордо, че очаква с нетърпение 9 май, когато ще бъде отново на паметника на Альоша в Пловдив, където, сигурна е тя, ще бъде посрещната от стотици благодарни българи.

Там ще бъдат „Възраждане“, БСП и АБВ. Също и почетният консул на Москва в Пловдив милионерът Георги Гергов, заедно с други путинофили.

Как проникна в ДНК-то на толкова българи чувството за раболепност пред държава, която би трябвало на нас, българите, да издигне паметник за писмеността, вярата и културата. Вместо това се отнася към страната ни като към собственост.

Неслучайно Митрофанова е дала това интервю в навечерието на Рождество. То е цинично напомняне на кого принадлежим.

Затова не ми говорете за българско достойнство, памет и чест. Те са достояние на други хора, които дадоха живота си, за да ни има днес и които все по-лицемерно честваме с патетичен фалш.

Огнян Стефанов/Фрог Нюз