Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри как да бави неясно колко време произнасянето си дали одобрява или отхвърля сделката на застрахователния холдинг „Еврохолд“ за придобиването на енергийните активи на чешката ЧЕЗ в България. В четвъртък антимонополният орган излезе с решение, че започва задълбочено проучване относно намерението за купуване на 67 на сто от „ЧЕЗ Електроразпределение“ и от доставчика на ток „ЧЕЦЗ Електро България, както и сто процента от търговеца на ток „ЧЕЗ Трейд България“, възобновяемите проекти „Фри Енерджи Проджект Орешец“ и „Бара Груп“, „ЧЕЗ Информационни и комуникационни технологии България“ и шапката, управлявала досега целия български бизнес на чехите „ЧЕЗ България“.

Решението на КЗК да бави решението си по сделката идва само ден, след като „Еврохолд“ представи визията си за развитие на енергийните активи. От холдинга обявиха, че очакват произнасяне от КЗК до 25 дни и финализиране на сделката най-късно в началото на 2020 г., тъй като тя трябва да се оцени и от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Има ли пречки отвън?

„Има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката“, заяви в сряда председателят на Надзорния съвет на „Еврохолд“ и съакционер Асен Христов. „Въпросът е дали в България има достатъчно предатели, които да ги подкрепят“, каза той, но не посочи откъде идва атаката срещу сделката. Той допусна да се стигне до арбитраж, ако КЗК отхвърли „Еврохолд“ като купувач, както направи това с „Инерком“, която се бе договорила да купи бизнесът на ЧЕЗ.

КЗК обаче забрани придобиването с мотив, че групата на „Инерком“ притежава редица слънчеви електроцентрали, които макар и делът им да е пренебрежимо малък – под 1 процента от общото поризводство, щели да позволят на фирмата да злоупотребява с положението си на енергийния пазар.

Сега антимонополният орган също е открила проблем за сделката, но този път не отрязва директно „Еврохолд“, а просто слага на трупчета сделката, докато бъде извършено задълбоченото проучване за ефекта от сливането на застрахователя с енергийните компании.

Макар двата бизнеса да нямат по същество нищо общо, КЗК смята, че застрахователят може да злоупотребява с положението си и да удари конкурентите на ЧЕЗ на енергийния пазар, тъй като за да играе на борсата за ток търговецът „ЧЕЗ Трейд“, а и „ЧЕЗ Електро“ имат нужда от застраховки гаранции по сделките. Отделно възобновяемите енергийни централи трябва да предоставят обезпечения в държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като той покрива разликата между постиганите от тях цени на борсата, където са длъжни да продават тока си, и преференциалните, определени от енергийния регулатор. В същото време притежаваното от „Еврохолд“ застрахователно дружество „Евроинс“ държи близо 43 на сто от сегмента на издаваните застраховки по гаранции в България.

„Предвид дейностите на участниците в нотифицираната сделка, Комисията счита, че същата поражда конгломератни ефекти на дефинираните съответни пазари. Обединяването на дейностите и ресурсите на две големи икономически групи, опериращи на застрахователния пазар и на електроенергийния сектор, би се отразило съществено и на техните пазарни позиции. Подобна концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката с оглед наличието на сериозни финансови изисквания към търговските участници на свободния пазар на търговия с електрическа енергия и по-конкретно предоставяне на обезпечения под формата на банкова гаранция, паричен депозит или застраховка-гаранция“, пише в решението на комисията.

Динамика и нестабилност на пазарната среда

В него се допълва, че в Европейската доктрина се счита, че „в държави, където сектори от социално – икономическа значимост се характеризират с динамика в развитието, съпроводена с нестабилност на пазарната среда и наличие на проблеми, е необходим по-задълбочен анализ при оценката за въздействието на дадена конгломератна концентрация върху тези пазари“.

„На подобни пазари такъв тип концентрации могат да създадат проблеми за конкуренцията, по-специално когато създават предпоставки новият субект да следва стратегия за ограничаване на конкуренцията на пазарите, на които оперира. До такова ограничаване може да се стигне, ако комбинацията от продукти на съответните пазари предоставя на слятото предприятие възможността и стимула чрез лостов ефект да продължи да експлоатира заеманата от него силна позиция на даден пазар, за да ограничи конкуренцията на друг пазар“, аргументира се КЗК.

„Подобни конгломератни сделки водят до обединяване на значителни финансови ресурси и по този начин влияят по-сериозно на тези пазари. Това са именно случаи, при които възникват опасения за конкурентната среда не само заради конгломератния характер на операцията, а предвид размера на концентриращите се предприятия. В тези хипотези загрижеността произтича от възможността на определена икономическа група да се разрасне до степен, особено по отношение на активите, така че да има безспорно предимство пред останалите участници в конкурентния процес. На следващо място конгломератното сливане на големи икономически групи може да породи основателни опасения за конкурентната среда, доколкото се обединяват диверсифицирани предприятия – производствени, предоставящи услуги, финансови, като членовете на новата група ще се ползват от конкурентно предимство, разполагайки с възможност за получаване на капитал при по-благоприятни условия“, пише още в решението.

Опасения за ефективната конкуренция

Затова и според комисията сделката между „Еврохолд“ и ЧЕЗ „поражда опасения за ефективната конкуренция“ именно заради участието на дружествата на борсата за ток и нуждата им да предоставят пред оператора – „Българска независима енергийна борса“ (БНЕБ) застраховки гаранции по сделките.

„Дължимите такси и обезпечения на БНЕБ оскъпяват дейността на търговия с електроенергия, като натоварват участниците на пазара административно и финансово, още повече, че стойността на гаранционните обезпечения определя размера на финансовите лимити. Следователно като съществени икономически бариери за навлизане на пазара на търговия с електрическа енергия могат да се определят задълженията за заплащане на транзакционни такси, както и изискването за предоставянето на гаранционни обезпечения (минимално обезпечение, обезпечение за участие и за добро изпълнение). Доказателство за това е и факта, че от началото на 2018 г. се наблюдава значително намаляване на исканията за издаване на нови лицензии за търговия с електроенергия, като в същото време търговци се оттеглят от пазара на електроенергия (справка регистър на търговските участници, поддържан от ЕСО)“, обясняват от КЗК.

Според нейните членове след финализиране на планираната сделка „може основателно да се предвиди, че предприятията–търговци на електрическа енергия от придобиваната група ще имат гарантиран, бърз и финансово изгоден достъп до изискуемите застрахователни полици като форма на гаранционно обезпечение за търговията с електрическа енергия“. „По този начин новата група ще има значително конкурентно предимство пред останалите участници на пазара на търговия на електрическа енергия, осигурявайки си изначално изпълнението на гаранционните изисквания и на което предимство останалите участници трудно биха противостояли“, завършва с аргументите си да бави сделката Комисията за защита на конкуренцията.

Холандското дружество с 1000 евро капитал

От решението ѝ става ясно, че регистрираното от „Еврохолд“ в Холандия специално дружество, което да поеме придобивания енергиен бизнес – „Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани” Б.В, има капитал от 1000 евро и се притежава изцяло от “Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани II” Б.В. Тя също е регистрирана в Холандия и двете компании се управляват от Милен Асенов Христов, който е син на шефа на надзорния съвет на „Еврохолд“, и Юри Шуурман.

От „Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани“, която е подписала договора с регистрирано също в Холандия дружество на ЧЕЗ, посочват в уведомлението си пред КЗК, че придобиването на новите предприятия ще осигури на групата на „Еврохолд“ навлизане на продуктови пазари, на които в момента не участва, в рамките на съответните лицензионни територии или на националния пазар.

Холдингът е обявил намерение да инвестира в рамките на инвестиционната програма, одобрена от КЕВР, следвайки стратегическата насока по основните бизнес направления. Основните мерки на изградената стратегия включват: развитие и разширяване на системи за дистанционно отчитане на електромерите; внедряване на технологии за детайлно диагностициране на изградената инфраструктура; въвеждане на нови „умни“ технологии за управление на мрежите средно напрежение и ниско напрежение; нови технологии за съхранение на ел. енергия в разпределителната мрежа, както и в аспекта на енергийната ефективност.