„Ерата на „Балкантон“ приключи“ – това написа на страницата си във „Фейсбук“ сдружение „Лагера“. Неправителствената организация съобщи за поредната разписана заповед на временния и.д. главен архитект на София Богдана Панайотова. С нея се дава картбланш за събарянето на сградата на „Балкантон“ и застрояването на парцела не с една, а със седем пететажни жилищни сгради.

„За съжаление, колкото и да се опитвахме, колкото и разговори, преговори, срещи, интервюта и участия да имахме, основната, емблематична сграда с дългогодишна история, от която произлизат всички български музиканти, ще бъде разрушена, съгласно разписания план.

За съжаление идеята за превръщането и в първия по рода си музей на музикалното изкуство не се възприе. А колко хубаво би било, вътре да се разходиш из коридорите на историята, да се потопиш в спомените за стотиците български отличия, златни плочи, инструменти до които са се докосвали редица от най-известните на световната сцена български музикални величия. Репетиционните ѝ да бъдат вдъхновение за младото поколение, а залите да се превърнат в културно средище, привличащо все повече млади творци…

Явно за културно-музикалния жанр в България няма да има музей… Ще има бетон и пренаселване с една едничка цел – Печалба !“, пишат от сдружение „Лагера“.

Това е поредната заповед на и.д. главния архитект на София Богдана Панайотова, която взривява живеещите в поредния столичен квартал. Тя е издадена на 15 януари 2025 г. и е за изменение на плана за регулация.

В последните си дни начело тя разрешава спорни строежи на емблематични места в столицата, които дори предишните управляващи от ГЕРБ бяха замразили заради общественото недоволство. Столичният кмет Васил Терзиев от „ПП-ДБ/“Спаси София“ с мълчаливото си съгласие на практика брани решенията на Панайотова.

За вторник е обявена пресконференция, на която ще бъде представен анализ за дейността на Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ).

Васил Терзиев назначи арх. Панайотова на поста в края на юли 2024 г. Шестте месеца на нейното „царуване“, както пишат недоволни столичани в социалните мрежи, ще приключи след два дни.

„Това женище направи такива поразии в София, че засрами дори опитния Здравко Здравков. При това, със силната протекция на Терзиев!“, пише Илия Иванов във Фейсбук групата на сдружение „Лагера“.

Васил Терзиев така и не обяви конкурс за избор на нов главен архитект на столицата. Сега обещава да направи това през втората половина на февруари. Няма официална информация кой ще замести арх. Панайотова, докато бъде избран титуляр на поста главен архитект на София.

Протест на жителите на „Лагера“ в сряда

В социалните мрежи жителите на столичния квартал „Лагера“, където се намира сградата на „Балкантон“ се организират на протест.

Столичани недоволстват от поредното презастрояване на квартала. През последните години там една след друга никнат нови жилищни сгради.

В същото време местата в единствената детска градина не достигат, а наличието на детска ясла е мираж за живеещите.

Отделен въпрос е липсата на места за паркиране из тесните, малки и павирани улици. Колите се качват директно на тротоарите. Хората сами си правят замазка, за да преодолеят високите бордюри и да паркират автомобилите си.

Електричеството често спира, като най-вероятната причина е липсата на достатъчно мощност заради нароилите се напоследък жилищни сгради. Отделен въпрос е канализацията, която е от средата на миналия век и не може да поеме фекалиите от новите блокове. Резултатът – пълни с л…а мазета.

Призивите в социалните мрежи са да има не един, а няколко протеста. При необходимост, ако няма чуваемост от гражданите, дори да се стигне до затваряне на натоварения бул. „Цар Борис ІІІ“.

Първият е насрочен за 19:30 часа в сряда. Сборният пункт е пред сградата на „Балкантон“. Плановете са от там да има шествие към бул. „Цар Борис ІІІ“ и евентуално да се стигне до блокада на движението, каза пред Mediapool Любомир Петров, председател на сдружение „Лагера“.

„Шест години стопирахме този строеж. Най-накрая дойде новия главен архитект и хоп готово – даде разрешение“, коментира той.

Инвеститорът – „Балкансаунд 2020“

Инвеститор на 7-те блока е дружеството „Балкансаунд 2020“ ЕООД, става ясно от публикуваните документи на страницата на Направление „Архитектура и Градоустройство“ (НАГ).

Учредено е със 60 лв. капитал през януари 2020 г. Първоначално негови собственици с равни дялове са 74-годишния Веселин Василев, 78-годишната Анна Иванова и 64-годишният Иво Иванов, показва справка в Търговския регистър.

Година по-късно е продадено на „БКБ Пропъртис“ ЕООД, което е с капитал от 4 млн. лв. и е собственост на „Булкредит“ АД с капитал от над 10.6 млн. лв. Дружеството се представлява и управлява от 45-годишния Росен Маринов Маринов. Той участва в управлението и е собственик или има дялове в редица фирми, показва справка в Търговския регистър. На нито една от компаниите, в които участва, няма телефон за контакт и по тази причина не беше открит за коментар.

Историята на „Балкантон“

Сградата на „Балкантон“ се намира на ул. „Хайдушка поляна“. В нея се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Това превръща тази сграда, която не блести с архитектурни достойнства, а външният ѝ вид в момента е занемарен, в своеобразен паметник на музикалното ни наследство.

Историята на създаденото по времето на социализма предприятие „Балкантон“ започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании „Симонавия“ и „Лифа рекорд“ с държавното предприятие за грамофонни плочи „Радиопром“. Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа – от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар, писа преди време информационният портал webcafe.bg. 

Официалното откриване на сградата на „Балкантон“ е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица „Хайдушка поляна“ в ж.к. „Лагера“ като само записите се правят навън – в Студио 1 на БНР и в зала „България“. В средата на 70-те години разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда. Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.

През 1982 г. „Балкантон“ се сдобива с първата у нас линия за производство на аудио касети. Търсенето е много голямо, затова и на касетки се издава разнообразна музика, включително и неща, неизлизали на грамофонни плочи. Десет години по-късно в предприятието се появява и една от първите линии за производство на компактдискове. От нея излизат основно записи на български опери, църковно пеене и народна музика.

„Балкантон“ непрекъснато обновява звукозаписната си техника, като следва най-модерните тенденции в грамофонната индустрия и това го води до 5 място в света по качество на записа на магнетофонната лента. Факт, потвърден през 1972 г. от фpeнcĸaтa организация Académie Charles-Cros, която оценява с 9 от 10 точки интepпpетaциятa и с 8 от 10 – тexничecĸoтo нивo нa зaпиca.

Началото на 90-те години е времето, когато златната ера на „Балкантон“ е към своя край. Променената политическа обстановка в страната се отразява и върху работата на комбината, който е принуден значително да свие производствения си обем. Намалените държавни субсидии за култура и появата на конкуренция в лицето на новопоявилите се частни музикални компании също оказват влияние и в края на 2001 г. предприятието е напълно приватизирано, като сред собствениците е и известната певица Богдана Карадочева.

Като частно предприятие „Балкантон“ съумява да оцелее в новата пазарна обстановка и днес продължава да се занимава с основната си дейност. В студиото на компанията все така се записва музика, а съвместно с БНР се издават и записи на българска класическа музика.

Източник: Mediapool.bg