Всички ни боли от позорната загуба с 0:6 от Англия – най-голямото домакинско поражение в историята на българския футбол. Дори и на ръководството на БФС май вече му е неудобно. А то по принцип трудно се трогва и все обяснява как е направило всичко необходимо. Ако изобщо някой от това ръководство ни удостои с честта да дава обяснения, защото напоследък и това не прави.

Ето, и на мача с англичаните Борислав Михайлов предпочете да си тръгне преди края. Може би за да демонстрира своята обида. Или всъщност да си спести неприятни въпроси, защото усети, че няма да му се получи по познатия начин – да се изниже с джипа през пистата на стадиона.

Само дето работата опря до там, че вече не трябва да дава обяснения пред микрофоните и да подмята дебелашки шеги към репортерките за женския цикъл, а да се отчита пред този, който досега неизменно го поддържаше – Бойко Борисов, който рязко се ядоса и му поиска оставката, която Боби в крайна сметка даде. Надали премиерът го направи в афект от тежката загуба, защото „Иначе всички падат. „Тотнъм“ го преби „Бай`рен“ със 7:0 насред Лондон (б.р. – всъщност със 7:2) – това не е страшно.“

По-скоро осъзна, че България е на път да бъде пометена от невиждана негативна медийна вълна  заради расистките прояви на мача. И притеснението му пролича по опита да неглижира проблема с: „Публиката си беше прекрасна. Няколко олигофрени действително имаше, които даваха хитлеристки знаци, фланелката с „Но респект“ и т.н.„, както и по нападките към британците за „изстъпленията на английските хулигани из София„. Но Борисов очевидно усети надигналото се световно медийно цунами и трябва някого да жертва, за да е пак целият в бяло, особено преди местните избори. Затова и натърти, че „Не може държавата да бъде обвързана с поведението на един човек„.

Не че няма повод за отстраняването на Борислав Михайлов, който заедно с верните си хора в ръководството докара нещата до там, че трудно можеше да се получи нещо различно – и на терена, и извън него. Просто станалото сега е финалният акорд на 14-годишно му провалено управление, в което футболът ни върви толкова надолу, та се стигна до там да ни плашат доскорошни „футболни джуджета“ като Люксембург и Малта.

Всичко започва в детските школи, зарязани на самотек, където се работи на парче и на принципа „където има пари“. Едва ли са повече от 15 клубовете или частните школи, в които се действа методично и професионално. В останалите цари мизерия или протекционизъм – играе детето на онзи, който си плати, а не това с по-добрите футболни качества. А по-нагоре младите футболисти пробиват извънредно трудно, тъй като няма кой да ги чака да си развият качествата. Футболните президенти, в огромната си част, искат бързи резултати и взимат директно по-опитни играчи или направо чужденци. В добавка са нагласените мачове и черното тото още от юношеските групи. За тях всички знаят, малцина се осмеляват да говорят, а редките сигнали за подобни манипулации завършват с оправдателни решения или в най-добрия случай с условни наказания от съда.

В тази обстановка футболният съюз си изми очите с две помпозни стратегии за развитие на футбола от последните години. Съвсем наскоро изготви и трета по искане на селекционера Красимир Балъков. Не че от предишните имаше файда, освен някой усвоен лев от писачите на концепциите плюс известен брой комплекти топки или екипировка. Така няма как да стане.

Нито ще стане със забрани, като тази от догодина у нас да не играят вратари извън ЕС. Това няма как да помогне за развитието на млади български вратари, но остави в обществеността трайно усещане за услуга в полза на шефския син Николай Михайлов, който е резерва в „Левски“ за сметка на черногорец.

Не бе случайна и срещата при премиера преди началото на сезона, когато той събра Михайлов със собствениците на „Лудогорец“, „Левски“ и „ЦСКА-София“. Там ясно бе казано, че в услуга на всички е нещата да не продължават постарому. Иначе държавата ще се намеси.

Е, сега се намеси с искането за оставки, което е като влизане на слон в стъкларски магазин. Защото, колкото и Борисов да твърди, че няма пряка намеса на държавата във футболните дела, ФИФА е наказвала федерации и за далеч по-малко от това искане.

Но като се замислим, няма ли едно изваждане на България от всички футболни турнири, да речем, за година, да бъде чудесно решение на нашия проблем? Би подействало отрезвяващо и може да подготви почвата за слагане на нещата в ред, за оттласкване от дъното с едно ново ръководство на БФС, на което му се работи за футбола, а не за себе си.

Държавата винаги е разполагала с всички ресурси да разбие схемите с манипулирани мачове. Но не го направи. МВР има пък всичко необходимо, за да разпердушини всички вредни зрънца в т.нар. агитки, от които произтичат проблемите като расизъм, насилие, бомбички, наркотици. Само дето въпросните футболни хулигани, вместо да усетят силата на закона в пълна мяра, сякаш са галени с перце и дори закриляни в определени ситуации. Пък и ха някой е рекъл да ги пипне с по-твърда ръка, ха следва реакция като на бившия собственик на „Левски“ Тодор Батков, който проплака: „Бият нашите деца!“.

Иначе, оставена в ръцете на БФС, превенцията срещу хулиганите е умряла работа. Не може стотици по трибуните да виждат кой прави проблемите и същите вредители отново да са на стадиона в следващия мач. Футболният съюз си измива ръцете с все по-големи глоби за клубовете, а това, парадоксално или не, дава лостове в ръцете на същите тези лумпени да рекетират клубните ръководства, че ще направят някой золум, ако не им бъде изпълнено някое искане. Но БФС какво го вълнува това, нали бюджетът се пълни от санкциите.

И въобще как точно работи футболният съюз с полицията? Да вземем най-пресния пример – мача с Англия. Пет дни преди него англичаните казаха, че ще напуснат терена при прояви на расизъм, знаеше се какво се задава. И какво направи Михайлов? Написа писмо до УЕФА, в което, най-общо казано, попита „а защо англичаните бият негрите“, като наблегна на това, че у нас такъв проблем като прояви на расизъм във футбола няма.

Последното просто не е вярно: има маймунски звуци, има обиди, има десетки оплакали се тъмнокожи футболисти (най-често пред чужди медии). Да не говорим, че точно за мача с Англия, както и за следващия – с Чехия на 17 ноември, БФС е наказан за прояви на расизъм (срещу косовски и чешки играчи по-рано тази година). Затова и в понеделник 5000 места на ст. „Васил Левски“ бяха затворени за зрители и на тази площ бе разгънат банер #EqualGame. Срещу чехите този плакат ще бъде върху 3000 празни места.

Не трябваше ли, след като се знае всичко това, Михайлов просто да изложи сериозността на проблема пред МВР и да се вземе решение да не бъдат допуснати всички „обичайни заподозрени“ от т.нар. ултраси (полицията ги знае със сигурност) в понеделник вечер на ст. „Васил Левски“. И да се пуснат примерно само родители с деца? Кое щеше да е по-голямото зло – оплакването на няколко десетки футболни хулигани, че не са пуснати на трибуните, или последвалият световен медиен ураган?

Но защо говорим само за Михайлов? 

Около него са все хора, които са виновни за положението. Какво прави в БФС например вицепрезидентът Йордан Лечков, който е и отговорник за националния отбор?. Той никога не е виновен, само играчите и треньорите – като се почне от Бербатов, Стилиян и Мартин Петрови, та се стигне до Петър Хубчев наскоро. И от друга страна, непрекъснато твърди, че неговата работа е да осигури хотел, пътуване, тренировъчни лагери и съперници за контроли на отбора. Ами ако е така, защо не е наета просто една мениджърска агенция?

Не бива да се подминава и „героят от „Парк де Пренс“ Емил Костадинов, който е отговорник за детско-юношеския футбол. Откакто е на този пост, юношеският национален отбор (до 17 г.) има едно участие на европейско първенство – през 2015 г., и то защото бяхме домакини. Представянето? Последно място в групата с равенство и две загуби. Юношите до 19 г. пък стигнаха до два финални турнира – 2014 и 2017 г. И на двата завършиха също в дъното в групите си.

Странно е присъствието в БФС на нефутболен човек като друг вицепрезидент – Атанас Фурнаджиев, който се занимава с внос на автомобили и хотелиерство. И като че ли най-важната му функция е да осигурява скъпи джипове за БФС. А що се отнася до депутата от ДПС Камен Костадинов – той изглежда бетониран в Изпълкома заради приноса си (и на самото ДПС) при свалянето на Иван Славков през 2005 г.

В управата на БФС са и клубни шефове: Кирил Домусчиев („Лудогорец“), Венцеслав Стефанов („Славия“), Михаил Статев (адвокат на собствениците на „Черно море“), Спас Русев (бивш собственик на „Левски“)… Защо изобщо са там, след като от години се говори, че това е конфликт на интереси и не е правилно? На какъв принцип са избрани измежду всички? Какво дири в Изпълкома отстраненият от поста си кмет на Созопол Панайот Рейзи?

Това приятелски кръг ли е, или наистина комитет, който да взима последователни решения за измъкване на българския футбол от кризата? Каквото и да е – футболът трябва да се освободи от него. Защото Борислав Михайлов напусна, но не само той, а всичките му придворни трябва да си тръгнат, вместо да ни обясняват с любезното съдействие и на спортния министър Красен Кралев как ще се кандидатираме за домакини на европейско първенство и ще строим стадион след стадион.

Делян Кючуков, Свилен Кириловски