Група македонски „интелектуалци” изпратиха отворено писмо до Европейския съюз (ЕС) Писмото бе публикувано в най-популярния македонски ежедневник „Нова Македония”.

„Ние, група македонски интелектуалци, публично изразяваме протеста си срещу исканията и ултиматумите в Декларацията на парламента на Република България”, гласи текстът.

„Това, което ни поразява най-много като македонци в Декларацията и което нарушава европейските стандарти и норми, е:

…проблематизирането  на македонския език, за който се казва: „Никъде в документите на ЕС не трябва да фигурира думата„ македонски език”, тоест, ако се налага, трябва да се използва терминът„ официален език на Република Северна Македония.

…отказ от подкрепа или искане за признаване на македонското малцинство в Република България”.

…систематичното премахване на квалификацията „български фашистки окупатор” от всички текстове на паметници и паметни плочи”.

Според авторите на писмото,„македонският език е историческа реалност, факт, официален език в страната, използван от повече от 3 милиона души”.

„За македонския език се говори, че е генеалогично славянски, а типологично е балкански език и в този аспект се разглежда като „най-балканския” в балканския езиков съюз”.

„В славистиката по принцип се приема македонската теория (от Ватрослав Облак и Ватрослав Ягич) за основата на старославянския език, на който светите братя Кирил и Методий превеждат от гръцки църковните книги, за да улеснят разпространението на християнството сред славянския свят. Според тази теория първият славянски писмен литературен език се базира на македонския език от Солунската област”.

„През вековете на македонска земя се провежда богата писмена дейност чрез две средновековни писмени школи, известни в научния свят като Охридската и Кратовско-Лесновската книжовна школа. Писмената дейност е била забавена от падането на Македония под османска власт, но не и напълно унищожена. Това се доказва от текстовете от XV и XVI век (Тиквешки сборник, Кърнинския Дамаскин), които съдържат много особености на народния език, за да се доближат тези религиозни текстове до хората, като по този начин от своя страна те са отделени от средновековната матрица, изготвена от културни дейци, като Св. Кирил, Св. Методий, Св. Климент и Св. Наум, като основни фигури в ранното ни средновековие”.

„През втората половина на XIX век, като време на възраждането и национално пробуждане, в Македония възникват значими литературни имена като: Константин и Димитър Миладинови, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Георгия Пулевски и други”.

Македонските „интелектуалци” подчертават: „Източната ни съседка се опитва да завладее целия XIX век и твърди, че всички наши дейци по това време са били българи. Но историческите факти показват, че при липса на държава и липса на стандартизиран език македонският обикновен човек е извършвал своята идентификация чрез религия или църква”.

„Термините македонски и македонски език са дълбоко вкоренени в съзнанието на всички, които живеят на това парче земя. Опитът да бъдат заличени тези съществени атрибути на нашата идентичност означава също опит за заличаване на колективната памет, въплътена в богатата ни историческа, народна и културна традиция”.

Относно втората точка за отказ от признаване на македонското малцинство в България „интелектуалците” пишат, че очакват „институциите на Европейския съюз, както и неговите държави-членки, да отговорят принципно на открития национален шовинизъм на българския парламент”.

Според македонските интелектуалци пък премахването на квалификацията „български фашистки окупатор” е „фалшифицирана промяна на известни и безспорни исторически факти от общата ни европейска история на периода на Втората световна война”.

Освен това, „съседна Република България дължи извинение както на македонците, така и на македонските евреи за престъпления, извършени по време на българската окупация на Македония по време на Втората световна война”.

Впечатляващ коментар, но в скопското електронно издание „365”, прави и македонският археолог Зоран Георгиев.

„Имах прадядо комита-автономист и баща партизанин, комунист-идеалист. Те, дядо и внук, всеки в своето биологическо и историческо време, са нарамили пушка и са сложили главата си в торбата за един и същ идеал: Македония на македонците. За тях тези имена са били свещени думи. И трябва да разберете защо те не могат да бъдат по-малко свети и за мен. В противен случай, не можем да бъдем приятели. А трябва да бъдем”, обръща се Зоран Георгиев към българите.

„Вие, в своята пропаганда против „македонистите”, се позовавате на „декларирания” в документи от миналото, а те са правени по шаблон от окупаторските режими. Така, моят прадядо (комитата) е бил „българин”, защото при кръщаването така го записал екзархийският поп в Османската държава”, заявява археологът.

„За вас винаги са били важни Кубрат, Аспарух, Крум, Борис Михаил, Калоян и Шишмановци-Неманичи, и другите между тях, и след тях, чак до Червенков и Живков, но за македонецът те са чужда история. Той не чувства духовен порив да се идентифицира с тях. Защо ли? Просто защото – дори ако грубо се абстрахирате романизираното и християнизираното коренно македонско население от края на античността, славяните определено заляха Македония точно 99 години преди Аспарух да стъпи на Дунавския „Онгъл”. И още 200 години след това няма нищо общо с т.нар. „прабългари”, докато римският император не остави Македония при хан Борис (княз Михаил), почти като допълнителна награда (а всъщност римско кукувиче яйце) за капитулантски приетото принудително кръщение на българи. Така македонското население, не по избор и за една нощ, става подчинено на Първото българско царство. Тогава му беше залепен етикета, на който се возите и до днес”, заявява Зоран Георгиев.