Случаят „Полфрийман“ скара съдиите. Всъщност драматургията е друга. Битката за тоталното овладяване на държавата е на финала.

Дали всички, които се „възбуждат“ от казуса „Полфрийман“, ги е грижа за справедливостта и закона? Дали „борците“ ще отстояват „правдата“ и след време? След избора на нов главен прокурор. Или след подмяната на съда по техен модел. А ако нещо се обърка „горе“ в държавата?

След като у нас има още много случаи на предсрочно освобождаване, защо възмутените от съда не са перманентно в състояние на възбуда? Защото, освен чисто конюнктурното неудобство, целта сега е неовладеният все още съд да бъде смачкан. Най-лесно е с помощта на улицата. И с омраза. Казусът „Полфрийман“ е „шестица от тотото“.

Пряко засегнатите от трагедията разбираемо искат справедливо възмездие. Сценаристите, диригентите и режисьорите употребяват случая. При налагането на Иван Гешев като единствен, безспорен и недосегаем кандидат за главен прокурор. За злепоставяне на радетелите за съдебна реформа. За предизборни и политически цели.

Решението на ВКС по случая „Полфрийман“ е без значение. Целите са постигнати. Страхът властва. А падне ли и последната от т.нар. независими институции, вече няма кой да ги спре.