Западните медии изпаднаха в горестна печал от арабската обиколка на Владимир Путин, а евроатлантическият център на Цвъ Цвъ още не се е центрирал как да реагира на събитието.

“Посещението в Саудитска Арабия свидетелства за растящото влияние на Путин в Близкия изток”, проплака агенция Ройтерс.

“Благодарение на няколко години изкусна дипломация Русия се оказа в ново положение в Близкия изток: това е единствената страна, с която могат да преговарят всички страни”, изхлипа и “Вашингтон пост”.

“Путин пристига в Саудитска Арабия като “създател на крале” в Близкия изток”, през сълзи реди “Индипендънт” от Великобритания, която преди век се пъчеше, че е създателка на народи и държави в същия регион.

“Абсолютно неутрално може да се каже, че Путин за разлика от своя американски колега Доналд Тръмп, се занимава с политика в Близкия изток. От Ер Риад най-главният в момента близкоизточен политик се отправи за Абу Даби”, с трезво примирение констатира австрийският “Дер Щандарт”.

А центърът на Цвъ Цвъ вече трети ден не отронва и сълзица заради триумфалната обиколка на руския президент. Ами ако го заподозрат, че не е солидарен с американската жалба? Че не е съпричастен на евроатлантическите сълзи и безутешни ценности?

Никаква тъга не се центрира от центъра и по отношение на геополитическия стил на обиколката. Медиите в САЩ например не пропускат да отбележат, че в саудитската столица е бил оказан истински кралски прием на главния противник на Америка, на смъртния враг на нейната “дълбока държава”, която подозирам, че е износила въпросния център у нас. А в Абу Даби емирски изтребители изрисували на небето цветовете на руския флаг…

Та, българският Център за евроатлантическа сигурност още не е заридал от мъка, че в тези страни са приели Путин, както са посрещали традиционните съюзници от Запада. Още не е изразил жал, че обиколката на Путин може да всее раздор в евроатлантическото пространство и в частност – да попречи на членството на Северна Македония в ЕС и НАТО. Дали няма да му спрат парите, ако продължава да не рони сълзи за американската горест?