На 5 май, в района на великотърновското село Вонеща вода, животът на 27-годишния Енчо Енев бе отнет при тежка катастрофа на главен път Е55. Според информацията, автомобилът му е бил блъснат от турски тир, управляван от Гюл Вейсел, който не е спрял след удара, а е напуснал местопроизшествието. Камионът е бил заловен 50 минути по-късно, само на 10 километра от българската граница, благодарение на бързата реакция на ОДМВР-Велико Търново.

„Любимата ми снимка и последната ни такава“

С тези думи започва разтърсващото послание на Деница Делева – спътничката на Енчо, която оцелява в катастрофата. Нейната публикация не е просто личен траур. Тя е зов за справедливост и предупреждение към системата, която твърде често реагира едва след като е станало късно.

„Знаем, че едни торби с пари идват от Турция, но се надяваме на справедливост. И ще бъдем пред съда“, пише тя.

Когато защитата обижда истината

В съдебната зала, казва Делева, защитничката на обвиняемия твърди, че водачът „не е разбрал за удара“. Но според оцелялата – и свидетели – „участъкът е бил прав, без дупки, а тирът е изпреварвал“, когато се е случил сблъсъкът. След него – бягство. Не помощ. Не спиране. А опит за изчезване.

Благодарност и надежда в сянката на загубата

Сред мъката и гнева, Делева не пропуска да изрази признателност към полицейските служители, действали бързо и решително:

„Благодарим на момчетата и момичетата от МВР-Велико Търново. До момента институциите ни оказват пълна съпричастност и подкрепа“, споделя тя.

Това доверие към хората „на терен“ е съчетано с предпазлив скептицизъм към системата като цяло – към онези институции, които твърде често не довеждат началото до справедлив край.

„Ени щеше да постъпи така“

Най-силният мотив в текста не е обвинението, а моралният ангажимент – да се търси справедливост не само за една лична загуба, а за всички, които могат да бъдат следващи. За децата. За приятелите. За непознатите, които утре ще споделят същата болка.

Системна болка – нужда от системна промяна

„Предотвратяването на бъдещите съсипани животи и съдби зависи от промяна – в контролните мерки на АПИ, в съдебната система, в персоналната отговорност на всеки участник в движението.“

Това не е просто обобщение. Това е пътна карта към по-безопасна България. Промяната няма да дойде от един обвинителен акт или от поредна декларация. Тя ще дойде, ако гласовете като този не бъдат заглушени, а чути – от институциите, от обществото, от всеки зад волана.

„Войната по пътищата може да бъде спряна само с гласност“

Публикацията на Деница Делева не е текст. Тя е паметник – на една любов, прекъсната от безразсъдство. На една система, която тепърва трябва да докаже, че може да защитава живота на хората. И на една жена, която отказва да мълчи, защото:

„Ени щеше да постъпи така.“

Публикуваме и поста без редакторска намеса:

„Любимата ми снимка и последната ни такава.

Енчо беше убит на 05.05.2025 на път Е55 от Гюл Вейсел. В съдебна зала защитничката му – Ирена Косева каза, че Убиецът не е разбрал за ПТП, участъкът е тесен и с дупки- точно в този участък няма дупки и тирът е изпреварвал, а след опустошителния удар ИЗБЯГВА. Само благодарение на светкавичната реакция на полицията го заловиха след 50 минути на 10 км от границата ни.

Тук искам да изкажем искрената си благодарност на момчетата и момичетата от #МВР – Велико Търново. До момента институциите ни оказват пълна съпричастност и подкрепа. Имаме надежда, че ще си свършат работата, поне тези хора на терен! Знаем, че едни торби с пари идват от Турция, но се надяваме на справедливост и ще бъдем пред СЪДА. Всички ще следим всяка стъпчица и дума защото Ени щеше да постъпи така и за да опитаме да защитим други дечица.

Предотвратяването на бъдещите съсипани животи и съдби зависи от промяна – в контролните мерки на АПИ, в съдебната система, в персоналната отговорност на всеки участник в движението – тази промяна зависи от всеки един от нас.

Войната по пътищата може да бъде спряна само с гласност на проблемите!“