„Разплакана телефонистка“ наричаме генералния директор на БНР Светослав Костов, дето не ще да каже КОЙ му дава задачки-закачки  по телефона. Костов и Тръмп ги проучват разни комисии за импийчъбъл рийзънс (причини да ги разкараш от поста). Засега на Тръмп не са му намерили достатъчно, но на Костов СЕМ му каза да си ходи от БНР. Той рече разстроен, че ще обжалва.

И така в съревнованието за тема на деня Тръмп победи Костов, защото е по-значителен, по-важен, по-рус и по-стабилен на поста си. И е по-масов комуникатор, макар че Костов се води журналист.

Продължаваме в тоя ръкав от деня, по същество.

***

Последните дни в социалните мрежи един и същ въпрос обикаляше около американския президент Доналд Тръмп: това истинско ли е?

Въпросът – това истинско ли е? – се отнасяше както към реално писмо и изказване на Тръмп, така и за „истински фейк“.

Писмото на Тръмп е до Ердоган, изказването – по повод турската военна операция в Сирия. В писмото и устната декларация Тръмп долу-горе приятелски казва на Ердоган да не го предизвиква, защото той, Тръмп, е в състояние да разруши до основи турската икономика.

Има такова писмо, има такова изказване – то идва след внезапното изтегляне на Тръмп от Сирия, за да може Ердоган да си коли кюрди на спокойствие. На хората им е странно, макар че Тръмп и друг път е заплашвал цели държави в Туитър, примерно.

Донякъде е странно и че въобще все още има хора, които правят разлика между факт и не-факт. Това вероятно няма да продължи още много дълго и хората съвсем ще загубят интерес къде точно се намира границата между факта и фантазията. Точно администрацията на Тръмп въведе в употреба оруеловския неологизъм „алтернативни факти“ – това е нещо, което не е фейк, но не е и съвсем факт.

Изглежда целта е точно тази – да стане безпредметно и глупаво да се разграничават фактите от измислиците. Вече всеки може да си говори каквото му скимне – после всичко може да се обърне на майтап или въобще да не се коментира. Когато направиш фактите и не-фактите едно и също – можеш да си приказваш и да вършиш каквото щеш. Отношението на Тръмп към алхимията от факти и измислици е подобно на Бойко-Борисовото – но мащабите при Тръмп са несравнимо по-големи.

Малко по-късно в соцмрежите пък бе широко разпространено твърдение, че Тръмп нарекъл италианския президент Матарела – Моцарела. След това говорил за връзките между Америка и Италия, които датирали от Античността! Към това бе прикрепена снимка на италианската му преводачка, която прави физиономии, изразяващи потрес и високо напрежение. Оказа се, че Моцарелата е фейк, а снимките на преводачката му са от друго събитие. И са предизвикани не от глупостите на Тръмп, а от крясъците на журналистите край преводачката, от които не може да се чуят глупостите на Тръмп. По-рано Тръмп замеси и Наполеон Бонапарт в кюрдския въпрос – който иска, вика, да защитава кюрдите; Русия, Асад или Наполеон – не ме интересува!

Тези приказки предизвикаха същите реакции: истинско ли е това? Е, точно това не е фейк, а реално изказване.

Ще питат, ще възклицават, пък ще спрат. Истинско-неистинско, все тая. Това е стил и е част от натюрела на Доналд Тръмп, но това е и политика, съзнателен подход. Така всяко изказано мнение става условно, всяка позиция – евентуална, всеки следващ ход – напълно непредвидим.

Хаос и мътилка, а през това време 100-200 приятели на Тръмп диплят пачките и ловят големите шарани в мътната вода.

***

А ние тука с нашите депресивни телефонистки и маймунчета в агитките сме един остров на умерения прогрес бе, драги зрители!