Тениски за по 500 лева, ако може, толкова да са и маратонките. Пак скъпи шапки, тип „хулиганка“, и специални очила. Но не какви да е! Тениската трябва да е Luda – марката на прочутия ММА боец Любо Чука, известен и като тартор от агитката на Левски. Важи и Balenciaga – луксозна испанска марка. Особено при обувките на момичетата.

Момчетата трябва да са с маратонки Nike TN. Или с комплект долнище и суитшърт на същата американска марка. Плюс тъмни очила, но пак не каквито и да е, а Carrera 5046. Къси прически за момчетата – нула номер или наблизо. Лош поглед. По възможност, причастност към крайните фракции на големите футболни агитки. Плюс тренировки по някой боен спорт.

Това са локалните или локалите, както се наричат помежду си лошите деца на нашето време.

Прочух​а се покрай няколко побоя в молове, паркове, градинки на големите градове. Последн​о се чу за наш​амарен ученик в столичен трамвай, когато стачката не беше оставила София без градски транспорт. Най-известният случай събуди и интереса на обществото. Става въпрос за боя, който гаменчета хвърлиха на сервитьор в столичен мол. Само защото им направи забележка да не плюят от горния етаж по клиентите. Без никакъв страх от охрани и камери, които ги снимаха. И същото общество, което си затваряше очите за тези изпуснати деца, изведнъж прогледна. А никое семейство не е застраховано, ако се прави, че няма проблем. Тези локали обикновено са на възраст между 13 и 17 години. Ходят на групи, тъй като нападат само когато жертвата е видимо по-слаба. „Филмарчета“ им казват наборите. Банди от хлапета имаше и през соца. Биехме се на махали, обирахме джанки, крадяхме череши. Но си имаше граница. Знаеше се тогава – в милицията не прощават, а и като нищо могат да те пратят в някое скапано училище. Всеки град си имаше едно плашещо такова. А да посегнеш на възрастен! Граничеше с фантастиката. Направо можеше да те закарат в ТВУ. Сега границите отдавна са прехвърлени.

Локалите преследват всички други, но най-вече различните

Не харесват връстници, ако са с по-дълги коси или носят тениска на група, която не им допада. И най-вече – ако им изглеждат на „гейчета“. Преследват по-слабите и по чисто финансови причини – да им оберат джобните. Посягат и на възрастни. Набелязват някой по-слаб физически мъж в парка и нарочно го дразнят, я хвърляйки боклук, я нещо друго. И на забележката отвръщат с агресия. За да подсигурят превъзходството не само като бройка, носят боксове, спрей, нож, „пеперуда“. Не са само момчетата – момичетата отдавна са част от тази локална култура, макар и все още малцинство. Но стигне ли се до бой – скубят, дърпат, псуват. Водещият мотив на всички е налагането в квартала – ти си най-силният, значи и най-готиният.

Джобните са на второ място. След като мама и тате са ти дали 500 лева за тениска, явно в семейството има пари. Полицай от столично РПУ ми разказа случай за доста богат родител, който бил потресен, когато го повикали, за да прибере сина си от ареста. Младежът уж бил футболист в популярна школа, примерен ученик. А го хванали да налага хлапета в квартала с други локали. В джоба му имало бокс и патронче водка. Бащата бил толкова шокиран, че помолил полицаите да теглят един хубав бой на синчето, преди да го пуснат. За да не посяга той. Естествено, полицаите отказали и натоварили момчето в джипа на родителя.

Така че парите тук не са водещи. По-силно е желанието да имитираш силните батковци в квартала, дори ако те са обикновени пласьори на дрога. Важното е, че карат хубавите коли, имат мускули, татуировки и готините гаджета са техни. Също като онези в музикалните клипове. Водещо е и при момичетата. Те искат да са част от тоя свят на опасни типове, които правят каквото си искат

и имат много кинти. Дори с цената да унижиш или нараниш другия. Погрешно медии решиха, че локалните обикалят предимно по моловете. Не, те дебнат жертви навсякъде, където ще ги намерят лесно. В София това са големите паркове, градинката пред Народния театър, фонтаните пред НДК, Паметникът на Съветската армия, Борисовата градина. Там, където се събират масово техните връстници, но пък липсват възрастни, които могат да реагират. Където с лекота се продава дрога, а продавачите от околните клекшопове не питат на колко си години, когато продават вейп и патрончета с водка. Уви, търговците почти никога не питат за възраст. Ще ги познаете, ако освен описания външен вид, от колонката звучат любимите им певци. Това са рапърите MBT, Марсо, Dimoff, Митревв… И всякакви видове чалга. „Eй, шматки, от Dimoff си взимате занапред. Мазна, Dimoff ви дава да ви е мед. В устата й се п….я и го лигави кат сладолед.“ Нали се сещате тези текстове в какво възпитават! Не че е български патент. Локалите са част от масова вълна, която тръгва от роудсмените – хлапетии от Англия. Заляла е отдавна и Германия, там им казват талахони. Навсякъде има различен нюанс. Но основното е едно – да сме най-силните в квартала, а в Инстаграм да качваме снимки с най-яките дрешки. Нова култура, уви, срещу която засега цялата ни система е безпомощна. Защото всички ние сме я създали.

Източник: „Марица“