Под заглавие „Българинът, когото Путин не можа да убие“, в. „Ню Йорк таймс“ публикува обширен материал за разследващия журналист Христо Грозев. Автор е колумнистът М. Гесен.

Материалът разказва за живота и работата на Грозев, а авторът споделя впечатления от лични среща с него – включително когато журналистът разбира, че баща му е изчезнал от дома си във Виена и по-късно е открит мъртъв.

Грозев е разследващ журналист, специалист в проследяване на дигитални следи – данни от мобилни телефони от черния пазар, имиграционни досиета и пътническа информация, за да демаскира руски шпиони. Той намира „спящи клетки“ в западни държави с хора, които минават за местни, или такива, изпратени да ловуват за дисиденти по света, пише Гесен. Докато Интерпол издирва „позорен финансов директор“, Грозев открива, че той се укрива в Беларус.

Идентифицирал е тайните агенти, които стоят зад отравянето на Алексей Навални през 2020 г. Това разкритие го поставя в полезрението на Владимир Путин, който е искал Грозев да бъде убит и за тази цел Кремъл се обръща не към кого да е, а към същия финансист беглец – така човекът, когото Грозев, открива в Беларус, започва да го преследва и съставя екип за наблюдението му, пише NYT.

Сега хората от този екип са зад решетките. Финансистът живее в Москва и няколко пъти седмично посещава централата на руската тайна полиция. А Грозев си представя как този човек обяснява на началниците си провала на своята мисия – малък повод за задоволство, допълва авторът.

Той разказва за процеса срещу шестимата шпиони във Великобритания, осъдени на между пет и 11 години затвор за участие в заговор за убийството на Грозев и за други операции. Групата е следила българина и неговият колега разследващ журналист Роман Доброхотов, с когото правят заедно разследванията си. Групата е следила и американска военна база в германия, където са били обучавани украински войници, следили са избягал в Европа руски шеф в сферата на сигурността и дори планирали операция под фалшив флаг срещу съюзника на Москва – Казахстан, изброява авторът.

Според него задържането на шестимата шпиони, някои от които български граждани, е първият път в най-новата история, когато властите успешно намират и задържат действащи на британска територия руски агенти. Затова, по думите му, процесът в Лондон е историческа победа.

Грозев започва разследванията си преди десет години, когато над Източна Украйна е свален малайзийски пътнически самолет, а всички 298 души на борда загиват. Русия и Украйна си размениха взаимни обвинения за свалянето на самолета. По това време Грозев живее във Виена и е в управата на верига радиостанции. Жаждата за информация винаги е била в природата му. В епохата на комунизма, когато правителството в България пада, той влиза в едно посолство и две седмици чете камари документи, отбелязани с надпис „да се изгори след прочитане“, пише авторът.

Така, когато малайзийският самолет е свален през юли 2014 г., Грозев започва да гледа Flightradar24 – онлайн услуга, която проследява движението на самолетите по света. И така влиза в заешката дупка, разказва NYT.

Увлечението му по Flightradar24 се превръща в негова втора професия. Присъединява се към разследващата медия Bellingcat, която вади информация от отворени източници и доказва, че ракетата по самолета е изстреляна от ракетна установка, придвижила се от Русия до Източна Украйна, а замесени са висши руски офицери и в крайна сметка отговорна за трагедията е Русия.

По-късно Грозев установява кои са руските агенти, които най-вероятно са отровили Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания през 2018 г.

Авторът разкрива, че повечето си начинания Грозев предприема със своя близък приятел Карл фон Хабсбург – внук на последния император на Австро-Унгария Карл I. Двамата са пътували до Тамбукту, Мали, с войски, освободили града от ислямистки бунтовници. Открили са заедно и украиноезична радиостанция в Украйна. През 2020 г. Фон Хабсбург се свърза с кинопродуценти, смятайки, че историята за отравянето на Навални би се превърнала в успешен филм, пише Гесен.

В деня, в който Belligcat публикува разследването на Христо Грозев за отравянето на Навални (14 декември 2020 г.), завърналият се в Москва финансист наема екип за следене на българина. Финансистът е Ян Марсалек – неговата финтех компания Wirecard е замесена в огромен финансов скандал в Европа – с липсващи 2 милиарда долара. Главният изпълнителен директор на компанията е арестуван, а Марсалек изчезва. Логично Кремъл наема него за задачата. Освен всичко друго, той е роден във Виена и познава добре града, в който Грозев живее, пише NYT. По-късно Грозев минава в изгнание и заживява в САЩ – в Манхатън.

Авторът го среща на премиерата на филма „Навални“ в САЩ, а няколко седмици по-късно – на благотворително събитие, организирано от фондацията на Амал и Джордж Клуни. В един момент Грозев поглежда в телефона си и пребледнява. Сестра му му пише, чене успява да се свърже с баща им, който живее във Виена. Научавайки това, Джордж Клуни му казва, че не бива да се връща там. Че това е клопка, за да го накарат да се върне там, спомня си Гесен.

Полицията открива бащата на Христо Грозев мъртъв в дома му. Два дни по-късно лондонската полицията арестува петима българи за шпионаж. Грозев, въпреки настоятелните предупреждения на властите, се връща във Виена – пътува в товарен самолет до съседна държава. Австрийските власти не стигат до заключение, че в смъртта на неговия баща има следи от убийство. Семейството не получава достъп до тялото.

Близките на журналиста са силно засегнати от тези събития. Грозев живее в различна държава от децата и съпругата си и не знае дали един ден ще могат да са заедно. Българските шпиони са в затвора, а Ян Марсалек – в Русия.

Целият материал на „Ню Йорк таймс“