НАП смята да отпише 85% от несъбраните след 2017 г. данъци. Общо те са  29.780 млрд. лева, а частта, която ще бъде отписана, е около 20 млрд. лева. Това стана ясно от одита на Сметната палата на дейността на НАП по събирането на данъци, осигуровки и всички останали държавни вземания в периода 2013-2016 г. Размерът на несъбраните данъци е малко над половината бюджет на държавата.

Под обществен натиск Сметната палата възстанови важни данни от одита си, който бе публикуван преди около месец, а няколко дни по-късно Сметната палата изненадващо изтри голяма част от съпътстващите таблици с информация за просрочените публични вземания и извършените мерки по тяхното събиране. Тогава обяснението бе, че заличаването се наложило, тъй като има данъчна тайна.

Възстановени са всички данни, за които проверката показа, че не са данъчно-осигурителна информация или лични данни, обясни пред „Медиапул“ председателят на Сметната палата Цветан Цветков.  От съпътстващите одита приложения става ясно, че НАП е отписала като несъбираеми над 10 млрд. лв. публични вземания до 2016-а. Причина за впечатляващата сума опростени задължения към хазната е законова промяна в началото на 2016 г., която позволи служебно отписване на всички държавни вземания с изтекъл 10-годишен давностен срок.

Особено обезпокоително в заличените и вече възстановени в одита на Сметната палата данни е, че към началото на 2017 г. НАП има да събира колосална сума просрочени данъци и вноски  –  29.780 млрд. лева. Още по-тревожно е, че 53% от тях са класифицирани като трудносъбираеми, а 32% – като несъбираеми. Това са задължения на фирми фантоми, на дружества с прекратена регистрация, регистрирани на името на клошари, покойници, социални слаби и т.н. Огромната сума включва вземания, установени с ревизионни актове, свързани най-вече с измами по ДДС.

През 2016 г. са били прекратени изпълнителните производства за натрупани през годините несъбрани вземания от НАП и други институции, предявени за събиране в Агенцията по държавни вземания. Над 92 на сто от отписаните вземания на НАП са укрити или недекларирани задължения, повечето от тях установени при ревизии и категоризирани като трудно- или несъбираеми. Става дума за заличени търговци или починали физически лица, за които не са установени наследници, за граждани и фирми без имущество и активи, срещу които да се насочи принудителното изпълнение. Близо 54 на сто от всички отписани вземания представляват начислени лихви за забава на плащането.

Още през март 2018 г. гражданското сдружение БОЕЦ първо разкри, че несъбраният и източен ДДС надхвърля 16 милиарда лева и подаде сигнали до прокуратурата, ЕК и други институции. Сдружението поиска и допълнителна информация от НАП, показваща мащабите на укритите и отписани данъчни задължения, но тя бе отказана.

Само преди дни съдът обяви, че НАП няма право да крие данни за несъбраните данъци. Става дума за поредното дело, заведено срещу приходната агенция от БОЕЦ.  Решението на Видинския административен съд, взето на 11 октомври, е заради отказа на НАП да отговори на въпроси за отписаните данъчни и осигурителни задължения, за несъбраните корпоративни данъци, установени с ревизии, и за приходите, които хазартният бизнес (не) плаща в държавния бюджет за периода 2009-2016 г.  Съдът е приел доводите на БОЕЦ, че приходната агенция не може да крие важни за обществото факти. Ведомството на Галя Димитрова има 14-дневен срок да отговори на въпросите, зададени от БОЕЦ по Закона за достъп до обществена информация.

„Това е изключително важен пробив! Исканата от нас информация ще даде допълнителна яснота за размера на грабежа на управляващата мафия“, коментираха от БОЕЦ по повод на съдебното решение.