Вторият опит на чешката енергийна група ЧЕЗ да продаде активите си в България също пропада, след като в четвъртък Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани сделката с „Еврохолд“, също както стори това преди година с постигнатото споразумение на чехите с пазарджишката компания „Инерком“. Мотивът на антимонополната комисия е, че придобиването на енергиен бизнес от страна на застрахователния холдинг може да наруши пазара с несъществуващи обезпечения. Решението е подкрепена от председателя на КЗК Юлия Ненкова и петима от шестимата членове на органа.

Едно особено мнение за нарушения

Против забраната е била Анна Янева, която беше зам.-министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Сергей Станишев, а след това депутат от БСП. Според нейното особено мнение забраната на сделката нарушава текста от закона за защита на конкуренцията, според който в 30-дневен срок от решението за задълбочен анализ на дадена сделка „всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията на съответния пазар“. Този срок още не е изтекъл.

Освен това по процедура, след като се съберат всички мнения, се изготвя въпросният анализ, който се разглежда на закрито заседание и се приема решение за концентрацията и определение с предварителните си заключения за ефекта на концентрацията върху конкуренцията. По това определение в 14-дневен срок се приемат становища по констатациите. Заинтересованите страни дори имат право на изслушване. Чак след такова изслушване, отново на закрито заседание, КЗК взема окончателно решение за разрешаване или забрана на концентрацията.

Макар КЗК да е пропуснала тези стъпки, ръководството ѝ е убедено, че „предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, обединяването на опита, на икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектори създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група“. В решението на КЗК пище още, че „наличието на съществени конгломератни ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари“.

Решението на КЗК може да се обжалва в 14-дневен срок. Предстои надзорният съвет на „Еврохолд“, който е публична компания, листната на борсата, да реши какви ще са по-нататъшните стъпки по сделката и за развитието на инвестиционната си стратегия в енергийния сектор, съобщиха от отхвърления купувач..

Скоростен задълбочен анализ

Забраната идва само две седмици, след като комисията реши, че трябва да се извърши задълбочен анализ на сделката, който по закон може да продължи 4 месеца. Тогава антимонополният орган прецени, че застрахователят може да злоупотребява с положението си и да удари конкурентите на ЧЕЗ на енергийния пазар, тъй като за да играе на борсата за ток търговецът „ЧЕЗ Трейд“, а и „ЧЕЗ Електро“ имат нужда от застраховки гаранции по сделките. Отделно възобновяемите енергийни централи трябва да предоставят обезпечения в държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като той покрива разликата между постиганите от тях цени на борсата, където са длъжни да продават тока си, и преференциалните, определени от енергийния регулатор.

Макар от „Еврохолд“ да внесоха разяснение в КЗК, че в момента не предлагат такъв тип застраховки обезпечения и не възнамеряват да издават такива за своите дружества, тъй като процедурата е тежка за свързани лица, от комисията продължават да виждат проблеми.

По повод бързото решение на КЗК от „Еврохолд“ посочват, че оценяват „високо усилията на КЗК да извърши задълбочено проучване на придобиването за рекордно кратък срок – 10 работни дни“. „Холдингът вярва, че до решението е достигнато след внимателен прочит и задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства“, допълва се иронично в позицията на застрахователя.

КЗК съзира мощна интегрирана група

КЗК е стигнала до становището си на база характеристиките на пазарите, на които оперират придобиваните дружества от групата на ЧЕЗ в България. Според изводите ѝ може да се заключи, че „придобиваните предприятия са част от вертикално интегрирана група, което предоставя допълнително предимство на новата обединена група“.

Комисията посочва още: „На пазара на разпределение и снабдяване/доставка на ел. енергия придобиваната група е с естествено монополно положение за територията, определена в издадените ѝ лицензии за осъществяване на тези дейности. Съгласно становището на Министерство на енергетиката, дружества от придобиваната група имат съществена роля за качественото и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа енергия, респективно за енергийната сигурност на страната. В тази насока е и изразеното становище на ДАНС, в което се посочва, че в Групата на придобиваните дружества има активи, представляващи стратегически обекти важни за националната сигурност и за стабилността на енергийната система, която е от изключително значение за функциониране на икономиката и обществото“.

Грижа за конкуренцията

В решението на КЗК се отбелязва още, че „във връзка с обстоятелството, че търговията с електроенергия изисква все по-големи ресурси и на практика е необходимо предоставянето на значителни обезпечения към различни търговски участници и органи, още преди сключването на договори с клиенти, то планираната концентрация ще създаде съществено предимство на участниците в сделката с оглед наличието на сериозни финансови изисквания към участниците на свободния пазар на търговия с електрическа енергия“.

КЗК прави „безспорен извод, че планираната сделка ще доведе до съществено увеличаване пазарната мощ на концентриращите се предприятия, които ще имат възможност да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти“.

„Обединените финансови ресурси и пазарни позиции ще позволят на новата група да осъществява стопанска дейност на съответните анализирани пазари при отсъствие на ефективен конкурентен натиск от страна на останалите търговски участници. Също така, същността на търговията на електрическа енергия и действащата нормативна регулация не предполагат безпрепятствено навлизане на нови участници, които да са в състояние да окажат траен и ефективен конкурентен натиск върху окрупняващата се група“, смятат още от антимонополния орган.

КЗК не вярва на обещания

„По повод постъпилото предложение от уведомителя за поемане на ангажименти застрахователните дружества от Групата на Еврохолд да не разработват и да не продават застрахователни продукти, насочени към търговците на ел. енергия в България, Комисията счита, че предложените мерки са недостатъчни за отстраняване на съмненията относно конкуренцията на анализираните пазари, установени от Комисията“, аргументират се от КЗК.

Това е вторият провал на сделката на ЧЕЗ, след забраната на КЗК от миналото лято активите ѝ в България да се придобият от „Инерком“. Тогава мотивът бе, че компанията купувач има слънчеви електроцентрали, което щяло да засили позициите ѝ на енергийния пазар и можело да злоупотребява с мощта си. Макар „Инерком“ да представи документи, че собственичката на компанията Гинка Върбакова се е разделила със слънчевия си бизнес, КЗК не промени мнението си.

В началото на октомври от управата на ЧЕЗ заявиха, че ако България за втори път възпрепятства продажбата на активите ѝ, компанията ще запази собствеността си и ще продължи да работи в страната. Анализатори обаче допускат възможността чехите да предявят арбитражен иск срещу страната ни заради провалената на два пъти сделка, каквато заплаха отправиха при забраната за „Инерком“

Още преди КЗК да обяви, че ще прави задълбочен анализ на сделката с „Еврохолд“, един от основните акционери в холдинга Асен Христов коментира, че „има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката“.

„Въпросът е дали в България има достатъчно предатели, които да ги подкрепят“, каза той в деня преди представянето на визията на компанията му за развитие на електроразпределителната мрежа в Западна България.

„Еврохолд“: Това е позитивно и дава доверие на инвеститорите

След негативното за застрахователя решение за активите на ЧЕЗ, от „Еврохолд“ заявиха още, че приемат решението на КЗК „като позитивна оценка за финансовата мощ на холдинга и като потвърждение за възможностите на компанията да реализира мащабни придобивания“. „Това е още един аргумент холдингът да продължи да следва своята стратегия за развитие. Решението на КЗК несъмнено допринася за това всеки настоящ или бъдещ инвеститор в българската икономика (купувач или продавач) да има необходимото доверие в българския регулатор и по този начин да има пълна прогнозируемост на инвестиционните си планове“, продължава саркастично изявлението.

В него се посочва още, че при финализиране на сделката за компаниите на ЧЕЗ, в това число цената на сделката, изкупуването на миноритарните дялове, изплащането на задълженията на придобиваните дружества и инвестиционната програма за тяхното развитие, в България са щели да постъпят над 500 млн. евро.