Европейското разузнаване в момента претърпява промени, които са задвижвани от новите технологии и от политическия тласък за интеграция. Но ако най-после не се заговори за тях открито пред обществото, рискуваме да изгубим демократичната легитимност на тези трансформации.

Еволюцията на наблюдението, осъществявано от правителствата, е смела, многостранна и объркваща. Агенции от Стария континент ангажират нови технологии, особено машинно обучение, за да развиват нови възможности като биометричното наблюдение и да се справят с дългогодишни предизвикателства като пренатоварването с информация. Нови институции за сътрудничество в сферата на разузнаването и сериозни ангажименти за споделяне на информация се правят на много нива в страните, а корпоративното участие е по-голямо от всeки друг път. В същото време ЕС напредва с амбициозен нов дневен ред в сферата на следеното и инвестира значителни средства в изследвания на сигурността. И докато национални и европейски съдилища се опитват да решат въпроси за законност, териториалност и поверителност, породени от предишните закони за разузнаването, депутатите на Стария континент вече обсъждат нови разпоредби в тази сфера. Целта е да се предоставят по-големи, будещи притеснение правомощия за проследяване.

Новите технологии са двигателят на промените

Разпространението на информация се случва непрекъснато с широко рекламираната интеграция на дигитални устройства в ежедневието на хората, а модерното оборудване за следене позволява на разузнавателните служби да събират безпрецедентно количество данни в реално време. При тези обстоятелства изкуственият интелект може да им помогне да се сдобият с целия обем, скорост и сложност на съвременния анализ на данните. Напълно неясно обаче остава дали съществуващите законови рамки включват използването на подобни технологии. Автоматизирани и машинни сигнали за нагли кибероперации могат да повишат ефективността на услугите, но също така трябва да се обърне повече внимание на неразрешените проблеми около наказателните процедури, оперативното счетоводство и наблюдението.

Използването на софтуер за лицево разпознаване във френския град Ница даде възможност за идентифицирането на присъстващи на карнавал лица. Трябва ли обаче демократичните държави да събират най-личните данни толкова агресивно? Нека да се опитаме сами да се справим.

По принцип новите значения на събирането на информация от увеличаващ се брой източници – и сближаването на технологиите за наблюдение в разузнаването, правоприлагането и военното дело – подтикват към все по-близки служебни връзки в секторите и между страните в Европа. Те трябва – но за съжаление често не е така – да прилагат нови начини за структуриране на отговорности и контрол. Например оперативната платформа на Групата за борба с тероризма в Хага, където 30 различни разузнавателни служби въвеждат информация в огромна база данни, но без ясни правила кой е отговорен за погрешно въведена или пък за вярна информация, която може да има реални неблагоприятни последствия за хората.

Надзор

Има основателни причини за сериозна обмяна на разузнавателни данни, но е проблемно, когато всяка служба, както е в момента, носи отговорност само пред националните надзорни институции. Тези институции не само преглеждат това, но и част от международните дейности на съответните агенции, а дори и най-добрата национална надзорна структура не би била в състояние самостоятелно да направлява съвместни разузнавателни действия. Някой може да каже, че разузнаването, смятано в миналото за последния бастион на националния суверенитет, се е превърнало в арена на тайно раздаване на права. Отговорът трябва да бъде многостранен надзор, колкото и сложно да е това за управление.

По подобен начин на европейско ниво националните бази данни работят в нови „платформи за анализ на транснационална информация“. Сред новите примери за това са Регистърът за борба с тероризма на Юроджъст, проектът „Инспектр“ и Европейският портал за търсене. Последните лични профили, основаващи се на пръстови отпечатъци и на снимки на лицата, се съхраняват в системите за сигурност на Шенгенската зона и до информация от Европол и Интерпол имат достъп все по-голям брой служители из ЕС. Според ЕК над 1 млрд. евро са определени за тези и за други мащабни проекти за „оперативна съвместимост“ до 2027 г. Чрез предоставянето на огромни количества лични данни, дори и по-достъпни за правоприлагащите органи, граничните и разузнавателните агенции в страните, Европа допълнително подкопава вече избледнелите ограничителни линии между оперативните агенции и тези, които събират информация за потенциални заплахи.

Притеснително

Случващото се е тревожно.

В някои примери, особено Австрия и Латвия, полицейските и разузнавателните функции вече се осъществяват от една агенция. Предоставянето на достъп на юрисдикциите и тласкането към по-голяма оперативна съвместимост ще премахнат защитни стени, които историята разумно е продиктувала да бъдат издигнати в някои страни. В момента, нашите отворени общества – тези, които се очаква да имат полза от това развитие на събитията – имат прекалено малко информация по този въпрос. Освен това ведомствата, отговарящи за надзора и за защитата на личните данни, имат доста да наваксват по отношение на технологичната революция. Механизмите им за одит и проверка например са всичко друго, но не и напълно синхронизирани, автоматизирани и цялостни. Това създава условия за злоупотреба и може малко да допринесе за намаляването на непрекъснато увеличаващите се пропасти в отчетността.

Ако искаме да защитим фундаменталните права и да превърнем европейските практики за надзор в демократични принципи, трябва да започнем смислен обществен диалог за важните промени, които се случват. При толкова високи залози и толкова голям потенциал за взаимно обучение е учудващо, че хората в агенциите и надзорните органи, правителство, гражданско общество, бизнес и наука рядко участват в редовни, открити разговори по тези въпроси. Заради сложността на политиката в сферата на сигурността в бързо променящия се свят, изглежда, за предпочитане е да заровим главите си в пясъка и да позволим на онези, които са вътре в тайнствения кръг, да водят шоуто. Това обаче е лукс, който нито хората отвън, нито тези в коридорите на властта могат да си позволят.