Ако не беше порноскандалът около архитект Борислав Игнатов, вероятно още три-четвърти от софиянци щяха да се чудят кой точно е този и откъде кацна като извънземно в медиите. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам това, за да оправдавам гадната компроматна каша или пък да оспорвам усилията на няколкото лакеи на Иво Прокопиев да се борят за „чистота на медийната среда“ (да не говорим, че попаднах на поне четири случая, в които хора, силно възмутени от скандала около Игнатов и почти плашещи със самозапалване, с наслаждение коментираха другата порноафера – кандидат-кметицата от „Воля“ за Момин проход и нейните провокативни фотоси).

Казвам го като критика. Ако не беше този скандал, просто мнозина можеха и да не научат, че „Демократична България“, които от сега нататък ще присъстват в този текст с истинското си име ДеБъ, са издигнали кандидат. Кампанията им този път е толкова вяла, посредствена, пренапудрена и откровено скучна, че се получава един много як контраст. Ако човек отвори страницата на ДеБъ във „Фейсбук“ ще види как сектата пали свещи и кади тамян на Игнатов. Чичковци и лели от няколко поколения пишат тропари и жития и разказват как, като са видели архитекта, на единия хемороидите са му минали, а на другата направо ѝ се прочистил холестеролът. Всичко това е придружено от анализи на дежурните досадници и политологически дрънкала на дясното, които изкарват номинацията на ДеБъ, ако не супергениална, то поне ход, достоен за Нобелова награда по политика, ако един ден вземат че я въведат.

Всичко това нямаше да изглежда толкова психиатрично, ако не ставахме свидетели на подобни сценки всеки път при избори в София. А кратка равносметка само за последните 8 години разкрива един мелодраматичен факт. Кандидатът на столичните сноби през 2015 г. Вили Лилков тези дни съвсем официално мина в отбора на Йорданка Фандъкова. Със суперлативи и клетви за вярност той предаде съратниците си, без да му мигне окото.

Кандидатът на сектата от 2011 г. Прошко Прошков пък дезертира още в началото на този мандат и днес успешно пак е кандидат за общински съветник, но този път от ГЕРБ. Със скоростта, с която кандидатите им за кметове ги предават, като едното нищо можем да прогнозираме, че до няколко месеца ще видим архитект Игнатов като шеф на столичния ГЕРБ, напук на антикорупционните му страсти днес. Но това е само злобно и дребнаво заяждане. Всъщност с номинацията на Игнатов вероятно ДеБъ се опитва да заобиколи и да финтира всичките си политически демони, които я тормозят на избори. Като никога сектата издигна технократ, необръгнал в политическите интриги, експертно-скучен, а дори и неумел, когато трябва да атакува отсрещната страна. Не се подигравам. На фона на изпечените партийци политическите аматьори стоят много по-симпатично и смислено. Игнатов направи дори и немислимото – на няколкото дебата, на които го гледах, той изобщо не постави въпроса за Паметника на Съветската армия, което сигурно е докарало сърдечна аритмия на доста градски реститутки из центъра. Тоест този път градското дясно направи всичко възможно да не мирише на самото себе си и номерът можеше и да се получи, ако обстоятелствата бяха различни. Уви, реалността отново се намеси, за да унищожи като торнадо бляскавите планове на ДеБъ, които, нека да не се лъжем, успешно се свиха до партия, която със зъби и нокти се бори за четвъртото или петото място, а след това тъжно стене, че мафията е тържествувала.

Всъщност обратно на твърденията, че е каймакът на обществото, креативната класа и моторът на иновациите, градското дясно винаги прилага един банален номер на изборите. Аз го наричам „подмяна на политическия химен“. Защото, ако се вгледате в състава на ДеБъ, ще видите там много от муцуните на прехода, всички носители на виновното минало, които днес претендират да са изразители на новото, модерното, бляскавото и лъскавото.

Защото снобското дясно винаги заявява, че е невинно. Това е точно все едно колгърла със солиден стаж да си присади химен и на глас да заяви, че пак е девствена. Точно тази претенция изпълва всяка акция на ДеБъ с истерия, надменност, цинизъм и арогантност. И всъщност именно постоянната заявка за девственост, невинност и чистота е капанът, в който градското дясно всеки път попада като в блато с крокодили. Няма как да си невинен, когато още слюноотделяш за времената на Костов. Няма как да си невинен, когато всичките ти активисти издигат убиеца Джок Полфрийман като знаме на човешките прави. Между другото, някъде в дълбините на остатъците от здрав разум в ДеБъ някой загря, че темата е взривоопасна и умело накараха кандидата си да заобикаля точно този проблем и изобщо да не го коментира. Но това не отменя факта, че в най-важните мигове ДеБъ си мирише като мърша от началото на прехода. Не го казвам, за да обиждам никого. Но е тъжно да гледам как всеки път тази политическа мумия се гримира с все по-модерни гримове, за да избяга от собственото си виновно минало на политическа проституция, кражби, корупция, приватизация и всякакви политически интриги. И в кампанията го виждаме – половината общински съветници, които точно градските десни вкараха на предишните избори, гласуваха заедно с ГЕРБ, ама днес ни пускат някакви нови лица и твърдят, че този път политическият джакпот ще е сигурен. Между другото, рекламистът, който е накарал водачът на листата за съветници Методи Лалов да направи клипчето, в което моли столичани да му дадат работа като общински съветник, моментално трябва да се заточи в някой манастир на хляб и вода и самобичуване, за да може да му дойде акълът в главата.

Всъщност ДеБъ в този си вид не е в състояние да отговори на единствения въпрос, който може да ѝ подсигури реално политическо бъдеще. И този въпрос е – кого ще подкрепи партията на балотажа в София. Отговорът на този проблем е от ключово значение, но градското дясно прилича на щраус, който упорито се опитва да скрие главата си в асфалт.

Дали обединението е в състояние да даде рамо на Мая Манолова, плащайки голямата политическа цена за това, или ще подкрепи Йорданка Фандъкова и буквално ще се самоубие ритуално пред очите на всички. Всъщност ДеБъ в този си вид още плаща горчивата цена на голямото си предателство, което извърши през 2014 г. Тогава Радан Кънев и компания буквално се гушнаха под мускула на Бойко Борисов, а това ги изсмука емоционално, политически, морално и смислено. Извинявайте, ама е нелепо да гледам как Христо Иванов върви по телевизиите и обяснява колко е зле управлението на ГЕРБ. Той беше министър на Борисов. Министър! Хайде да не слушаме лекции от политически порнозвезди на тема морал, последователност и битка с корупцията.

Та заради това големият въпрос, който разтърсва телесата на снобското дясно, е какво ще направят на балотажа. Там има много посоки и повечето от тях водят към практическото самоунищожение. Аз смея да прогнозирам, че лидерите на ДеБъ няма да дадат отговор на този въпрос. На балотаж те ще постъпят по най-баналния и лицемерен начин – ще призоват да се гласува „по съвест“. Това буквално изчегъртва градското дясно от смислената политика и ги захвърля на бунището. Защото това ще е команда за градските десни да не ходят да гласуват.

Да си останат вкъщи и да пасуват в най-решителния ден за София. Всеки от двата отговора (Манолова или Фандъкова) дава посока. Пасуването обаче затвърждава градското дясно като психиатрията на българската политика, като сборището на аутисти, които предпочитат да живеят в реалността в главите си вместо в реалността на хората. И подозирам, че тези от сектата, които все пак излязат да гласуват, ще дадат разнопосочен вот. А това обезсмисля тяхното съществуване.

Защото те нямат отговор на най-важния въпрос – наистина ли са за радикалната промяна и за отстраняването на ГЕРБ от политическата сцена, дори и с цената на подкрепа на левицата, или предпочитат в решителните мигове да тичат в спалнята на Борисов и да му се молят да ги спаси от лошите комунисти. А когато нямаш отговор на толкова важен въпрос, това означава, че нямаш поглед към бъдещето. Всъщност това е проблемът на ДеБъ – те са заседнали в собствената си кофти реалност и повтарят едни и същи трикове, като разчитат, че всеки път могат да ги продадат като нещо различно. Заради това още отсега се пригответе за болезнени стонове. Сектата трудно ще приеме, че за пореден път е извадена от розовия си сън. И ще започнат едни взаимни обвинения и престрелки… Но за това – в някоя друга статия. В тази вече достатъчно писахме за кръв и страсти, и кръвосмешения.

Александър Симов