Не само България, а и цяла Европа е изправена пред заплахата да преживее „ценова енергийна криза“ през зимата. Подобни витиевати формулировки използват европейските бюрократи, за да ни подготвят психически за шоковите цени на енергоносителите през зимата, които не са изненада за никого.

Съчетанието между двете войни, санкциите срещу Русия и резултатите от „Зелената сделка“ се превръща в перфектна инфлационна буря на пазара на енергоносители. Нещо повече, според новия особен управител на рафинерията в Бургас заради изискванията на печално известната „Зелена сделка“ ще се наложи рафинерията също да направи сериозни инвестиции във фотоволтаици и батерии, което да оскъпи производството с още 20 цента на литър.

Със сигурност в дългосрочен план преразглеждането на зеления преход в рамките на Европейския съюз трябва да се реализира, и то преди да сме загробили не само нашите ТЕЦ, не само европейската индустрия, но и цялата европейска икономика. Но имаме възможност и за бързи мерки в краткосрочен план, които да облекчат през тази зима както бизнеса, така и домакинствата, и наистина да сложат сериозна спирачка на инфлацията.

Българското правителство може да поиска дерогация, позовавайки се на форсмажорната ситуация с цените на енергийния пазар. Ако получим подкрепа от другите държави членки и реализираме една такава инициатива, което е много възможно, тъй като и те имат същите проблеми и вероятно България няма да е единствената желаеща страна, то едно такова решение съществено ще повлияе на всички цени у нас.

Непосредственият ефект от тази мярка е, че ще спре облагането на производството на ток от въглища и ТЕЦ и себестойността на енергията, която тези централи произвеждат, ще намалее с между 50 и 60 %. Това веднага ще рефлектира върху цените на тока за бизнеса, тъй като ще се появи постоянно евтино предлагане на пазара. Средно цените ще спаднат между 35 и 50 %.

По този начин общите производствени разходи на българските предприятия ще спаднат средно между 6 и 10 %. Трябва да се има предвид, че това директно ще повлияе на производството на базови хранителни стоки – от хляба, през млекопреработката, до птицевъдството. Цената на тока може да „удари бърза спирачка“ на инфлацията именно през зимните месеци.

По-ниските цени на тока обаче, ако успеем да запазим производството на ТЕЦ евтино за по-дълго време, могат да доведат до рязко намаляване на себестойността на строителните материали и дори върху водоснабдяването и канализацията. Вторичният ефект от спада на производствените разходи в редица сектори може сериозно да ограничи инфлацията поне през първите няколко месеца на следващата година.

Разбира се, при най-добрия сценарий – евентуално преразглеждане на „Зелената сделка“, което да осигури по-плавен преход от въглищна към ядрена енергетика, тъй като ВЕИ не могат самостоятелно да захранват цялата енергетика, може да донесе общо стабилизиране на цените в икономиката за много дълго време, както и да повиши конкурентоспособността ни, което означава по-висок БВП, повече и по-добре платени работни места.

Очевидно при липсата на подкрепа от други ключови държави в глобален мащаб „Зелената сделка“ няма да донесе нужния климатичен ефект, тъй като Европа отделя само 6 % от въглеводородите в глобален мащаб, а целият останал свят и най-вече САЩ, Китай и Далечният изток продължават да бълват усилено всякакви газове. Ако наистина очакваме проблеми с промени в климата, е по-добре да инвестираме в мерки за предотвратяване на последствията, отколкото да се надяваме, че само нашите усилия може да донесат глобален ефект.

Център за конкурентна икономика и индустрия