Разминаванията им се пренесоха и върху вътрешната политика – от оценките за бюджета и инфлацията до въпроса докъде трябва да се простират правомощията на президента.

Черно море, Украйна и Русия: Дипломация срещу по-активна отбрана

Поредната атака срещу търговски кораб в Черно море изостри спора за реакцията на България и ролята на президентската институция. Илияна Йотова защити предприетите дипломатически действия и предложи среща на шестте черноморски държави – България, Румъния, Турция, Грузия, Украйна и Русия – за договаряне на мораториум върху бойните действия в региона.

Йотова посочи, че е поставила въпроса за сигурността на корабоплаването пред Общото събрание на ООН и е провела разговори с партньори от ЕС и НАТО, Турция и Румъния. Според нея опасността за търговските кораби има и пряко икономическо отражение – повишава застрахователните разходи и кара компании да избягват определени маршрути.

Андрей Гюров обаче определи реакцията на българските власти като закъсняла и недостатъчна, като настоя България да се включи по-активно в европейските инициативи за защита от дронове и изграждане на противоракетна отбрана. Той разкритикува първоначалния отказ на страната да участва в инициатива на НАТО за защита от дронове, при който като аргумент беше посочена цена от 220 хил. евро.

„Мораториумът като пожелание не е отбранителна стратегия. Мълчанието не е отбрана“, категоричен беше Гюров.

Според него България не трябва да разчита само на закупуването на скъпи системи, които ще бъдат доставени след години, а да участва и в разработването на отбранителни технологии. Така страната би могла едновременно да повиши сигурността си и да създаде високоплатени работни места.

Най-острото разминаване пролича в оценките им за Русия и пътя към прекратяване на войната в Украйна. Йотова настоя за общоевропейска инициатива за мир и възрази срещу изключването на Москва от преговорния процес.

„Няма как да изключите Русия в това отношение, не може някой друг да вземе решения вместо нея“, акцентира тя.

Йотова отхвърли тезата, че увеличаването на военната помощ само по себе си може да доведе до мир, и предупреди, че новите оръжия означават и риск от още разрушения и жертви.

„Мир може да дойде само чрез преговори. Война до изтощение е път доникъде“, подчерта Йотова.

Гюров защити различен подход, според който преговорите трябва да вървят заедно с ясна позиция за отговорността на Русия за агресията и с готовност България да допринася за общата сигурност. Той предупреди, че липсата на позиция не предпазва страната от последиците на войната.

„Когато нямаш позиция и не си на масата, си в менюто“, предупреди Гюров.

Той призова България да назове Русия като държава агресор, за да може да подготви адекватна защита срещу заплахите. Според него членството в НАТО не освобождава страната от необходимостта да развива собствени способности и да участва в съюзническите усилия.

Двамата кандидати се разминаха и за споразумението с Украйна и инициативата на коалицията на желаещите. Йотова постави под въпрос поетите ангажименти и заяви, че не би предприемала подобни действия без предварително съгласуване с останалите институции или допитване до гражданите.

„Това е разликата между мен и вас. Аз няма да се обадя на никой президент, без да се съгласувам с останалите институции или без да питам гражданите на България“, каза тя.

Йотова изрази несъгласие с ангажиментите по инициативата, която предвижда дейности след постигането на мир, включително обучение на военни. Гюров от своя страна отхвърли твърденията, че споразумението предполага изпращане на български войници в Украйна.

„Никъде не се предвижда български войници да отиват в Украйна“, заяви той и уточни, че става дума за рамково споразумение, а конкретните договори подлежат на ратификация.

По отношение на съюзническото присъствие в България двамата не демонстрираха съществено разминаване. И Йотова, и Гюров подкрепиха възможността за разполагане на допълнителни сили на НАТО на българска територия.

Бюджетът, цените и „Боташ“: Кой носи отговорност за икономическата ситуация

Спорът за сигурността се пренесе и върху енергетиката. Йотова защити договора с турската компания „Боташ“, сключен след спирането на доставките на руски газ, и заяви, че той може да бъде полезен за България.

„Боташ“ стана, защото Кирил Петков и Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България и трябваше да се вземе бързо решение“, заяви тя.

Гюров отхвърли тази оценка и посочи, че договорът създава сериозен финансов риск за „Булгаргаз“, без да носи достатъчно видими ползи.

„Не виждаме никаква полезност, а виждаме 400 млн. долара, които дължим и които могат да докарат „Булгаргаз“ до фалит“, каза той, като припомни, че доставките са били прекратени едностранно от „Газпром“, след което тогавашното правителство е търсило алтернативни източници на газ.

Във втората основна линия на спора Йотова и Гюров си размениха обвинения за бюджета, инфлацията и управлението на публичните финанси. Йотова атакува Гюров за икономическите резултати по време на служебното му правителство, докато той постави под въпрос начина, по който е бил подготвен и приет бюджетът.

„Вие се справихте с изборите, но по време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, скочи инфлацията. Вие се оказахте неспособен да се справите“, заяви Йотова.

Тя защити необходимостта институциите да разговарят помежду си по финансовите въпроси, вместо да блокират решенията, преди да са обсъдени. Според нея подготовката на бюджета изисква диалог между правителството, министерствата и останалите институции.

Йотова оспори и аргументите на Гюров срещу бюджетния проект, като припомни, че Конституционният съд се е произнесъл по оспорването на предишен бюджет. Тя постави под съмнение и обясненията за нарастването на инфлацията, като заяви, че трябва да се изясни дали проблемът произтича от предходни финансови отчети или от последващото развитие на цените.

Гюров от своя страна заяви, че проектът за бюджет е бил скрит преди изборите и че гражданите не са получили достатъчно информация за финансовите решения на властта.

„Бюджетът беше скрит преди изборите. Ако беше добър, щяхме да видим подробности“, каза той.

Кандидатът настоя, че държавният глава трябва да следи дали правителството поема допълнителни дългове и дали решенията му защитават интересите на гражданите. Той разкритикува и бързото придвижване на бюджетния проект, вместо да бъде върнат за по-широко обсъждане.

Йотова обаче предупреди, че финансовите решения не могат да се вземат без съгласуване между институциите. Тя заяви, че ако бъде избрана за президент, следващият държавен бюджет ще трябва да бъде подписан до края на годината, и постави въпроса за последователността на критиките към публичните финанси.

Кой какъв президент би бил

В края на дебата спорът се насочи към правомощията на държавния глава и отношенията му с изпълнителната власт. Гюров заяви, че не подкрепя разширяване на президентските правомощия и че България трябва да остане парламентарна република, в която институциите се контролират взаимно.

„Президентът не може да замести изпълнителната власт, а трябва да бъде граница срещу самозабравянето ѝ и да осигурява противотежест, когато има злоупотреба с власт“, заяви той.

Той защити идеята президентската институция да действа като коректив, без да поема функциите на правителството. Гюров подчерта и че кандидатурата му е независима, въпреки подкрепата от политически формации, и че не би допуснал концентрация на власт.

Йотова от своя страна настоя за промяна на т.нар. домова книга, от която се избира служебен министър-председател, и заяви, че президентът трябва да има право на избор при назначаването му.

Различни бяха и оценките им за ролята на България в Европейския съюз. Гюров призова страната да изгражда коалиции и да търси съюзници, за да има по-голямо влияние при вземането на общите решения. Той предупреди, че България трудно може да постигне резултати, ако застава сама срещу останалите държави.

Йотова отхвърли подобен прочит и настоя, че страната е равноправен член на ЕС и трябва да отстоява националните си позиции.

„Ние сме равнопоставен член на Европейския съюз. Нашият глас е също толкова равен, колкото този на всички останали държави“, заяви тя.

Въпросът за доверието в институциите и ниската избирателна активност също стана повод за размяна на реплики. Гюров свърза слабия интерес към изборите със страховете, насаждани по време на кампанията, и призова гражданите да гласуват. Той определи президентската институция като възможна противотежест на властта, но и като място, което трябва да обединява обществото около дългосрочни цели.

В крайна сметка двамата очертаха коренно различна визия за България, погледната през „Дондуков“ 2. А кой е спечелил повече хора зад идеите си, ще разберем на 1-ви ноември.