Президентът на Славия Венцеслав Стефанов чества 70-годишен юбилей днес. Босът на „белите“ е роден на 28 ноември 1949 година в София. Специално за читателите на Sportal.bg футболният шеф даде откровено интервю, в което говори по различни теми от своя, от футболния и от политическия живот на България:

– Къде израснахте, г-н Стефанов?
– Израснах в квартал „Овча купел“ – на 300 метра от стадион „Славия“. Като малък тренирах футбол, но не стигнах до мъжките гарнитури. Всичко съм пробвал – гимнастика, плуване, скокове във вода. Никъде обаче не ми се отдаваше, явно е било речено да не съм спортист, а да съм президент. Израснахме къща до къща с Любо Чаталов, който е сред големите наши актьори. Беше водещ на програмата за 100-годишнината на Славия. С него сме израснали заедно. Имах едно нормално, щастливо детство.

– Какво още си спомняте от бедните години в средата на ХХ век?
– Всички бяхме еднакво бедни. В къщата ни винаги е имало храна, не сме гладували, не сме бъркали по кофите за боклук. С 26 лева ходехме на море цялото семейство за 20 дни – пълен пансион. Да, нямахме мерцедеси и маркови дрехи, имаше ограничения – не можеше да се пътува свободно в чужбина, имаше своите недостатъци времето, но глад нямаше. Да не си говорим глупости. Хората на село бяха много по-спокойни, нямаше обири. Много простотии се пишат. И аз като всички съм минал през периодите на възмъжаването – служих в артилерийския полк в Грудово. Там бяхме с Калин Катев, Иван Пашов, все мои приятели. Нямаше как да не се запаля по Славия. Израснах до стадиона, дядо ми и баща ми ме водеха на мачове. Имаше едно игрище, където сега се намира автогарата – там ходех като най-малък. Не помня игрището, което е било на Руски паметник. Помня като започнаха да строят стадиона, трудоваците ни возеха в количките.

– Любим футболист, любим мач от историята на Славия?
– Тогава имаше плеяда от големи играчи: Чоко Василев, Михаил Мишев. Мишката е жив, идва и сега, виждаме се. Тони Кръстев, Пешо Величков живееше до нас в унгарските вили, Димитър Ларгов – голям футболист, капитан, личност. Не мога да избера един мач. Винаги съм се радвал, много са мачовете. Помня като взехме Купата на Съветската армия през 1963 година, голямо щастие беше.

– Къде ви завари 10-ти ноември?
– Имах барче на Семинарията, към Парк-хотел „Москва“. Спомням си като обявиха, че Тодор Живков е свален от власт. Барчетото беше на самата бензиностанция – един „шестограм“, едно време ги имаше по кварталите. Чухме, че идва промяната и постепенно всеки започна да търси начин за бизнес, за съществуване.

– Какво си спомняте от срещите с Тодор Живков?
– Срещал съм се много често с Живков в онези години, посещавали сме го заедно с моите приятели в къщата на дъщеря му. Сега някои говорят само лоши неща за това, което е било преди 10-ти ноември. Нито съм бил от семейство на активни борци, нито на номенклатурчици, нито на богаташи отпреди 9-ти септември. Израснах в семейство на нормални хора – баща ми работеше по национални обекти: „Нефтохим“-а, „Кремиковци“, Враца. Майка ми беше машинописка. Хора като всички българи. Тодор Живков ми казваше така: „Ако имах още една-две години, България щеше да тръгне по съвсем друг път“. Знаете, че правехме компютри, дискове, имахме заводи. Явно обаче Горбачов и другите са искали друго, и го свалиха. Можете да отидете да видите къщата, в която е живял Живков, и да видите къде живеят сега разни дедесари, контрабандисти, измамници и схемаджии. В прехода кучето скочи според тоягата. Преди две-три години бяхме в Полша за мача със Заглембе – в това миньорско градче видях ред, видях хвърлени много общински пари за спорта. Бях поразен. Полша също беше социалистическа държава, но с други управленци след техния 10-ти ноември. Тук никой не мислеше за обикновения човек. Моята учителка, която ме е учила на четмо и писмо, бъркаше по кофите. Взехме я жената, настанихме я в старческия дом в Горна баня, това 1992 година. И говорим колко лошо било при Живков, а после дошли реки от благоденствие. Мислехме, че демокрация и анархия са едно и също нещо. Любим политик ми е Путин – има здрава ръка и доказа, че може да управлява такава империя. От държава, която беше тръгнала към разруха, направи най-великата държава. Трябва да има ред! Искаме да има здравеопазване, а направихме лекарите търговци. Не става така. Най-слабият ни премиер е Филип Димитров. По негово време например изклаха добитъка. Тодор Живков ми казваше, че за да възстановим животновъдството ще ни трябват поне 10 години.

– Основател сте на СИК. Разкажете за групировката и как влязохте в Славия?
– Събрахме се няколко човека и направихме застрахователно дружество, това беше. Войната между СИК и ВИС–2 е силно преувеличена. Още преди 1995 година помагах на Славия чрез Валентин Моллов. Ситуацията в клуба беше много тежка, Боби Григоров почти беше хвърлил кърпата. Дойдоха с Чаво Цветков двамата съдии – Любетата (б. р. – Любе Спасов и Любен Ангелов), те са от „Красна поляна“, познавам ги от малки. Говорихме и започнахме.

– Иван Славков казваше, че е акционер в СИК. Имало ли е залитания на БФС към Славия по тази линия?
– Глупости! Ни най-малко. Това са небивалици! Много неща са се чували – знаете лафа за сестрата. Защо един не каза: „Aбе хубави, лоши, слаби, дебели, тези хора си дават парите над 25 години. Дават, за да спортуват децата, за да го има най-стария клуб в България“. Един да каже: „Tези хора поне това са направили“. Много сме лоши българите. Най-лоши са тези, които цял живот са чакали до някоя паничка. Левскарите нямат право да се засягат като казвам това за най-стария клуб. Техният основател е роден през 1898 година. През 1911-а е бил на 13 години. Нека всеки, който има глава на раменете, да прецени възможно ли е 13-годишно дете да е основател на клуб.

– Как убедихте Наско Сираков да дойде в Славия?
– Разговаряхме с човека, съгласи се. Той беше в основaта на шампионската титла. Не е имало никакви торби с пари за Наско. С Кано Коцев го поканихме да дойде при нас, той тогава беше без отбор. Прие предложението, макар че имаше и други оферти, разбира се. Не е ставало дума да печелим титлата. Торби с пари – глупости, глупости, глупости. Наско е бил като останалите футболисти в Славия.

– Тогава тръгват слухове, че Славия „хваща“ вратаря в мачa за титлата?
– Ха-ха, това може само болна левскарска глава да го роди. Наско вкара гол, който нямаше как да го спаси и Лев Яшин. Това са болни мозъци. Този мач беше кървава битка. Глупости! По това време Томас Лафчис беше скъсан, нямаше никакви пари, чудеше се как да върже бюджета. Томето използва, че неговата публика може лесно да се манипулира и изкара нещата такива. Помните и финала за Купата на България. При Левски е така: или се свири само за Левски, или, ако се свири обективно, e против тях. То и сега е така. Казвал съм го вече – титлата на Славия е най-честната. Знам неща на 100%, знам как сме станали шампиони, свидетел съм другите как ставаха шампиони. Просто съм в кухнята и знам за какво става въпрос. Отборът на Славия никога не е участвал в измами, готов съм да застана пред всеки един бивш наш футболист. На нашите мачове Сашо Диков казваше: „Асене, върни малко да видим този защо я рита с вътрешен, а не с външен“. Сашо обаче ме послуша, напусна футбола и се освободихме от неговите виждания.

– Ще ви казвам по едно име, а вие казвайте това, което ви идва на акъла.
– Добре, давайте.
– Томас Лафчис?
– Византиец.
– Илия Павлов?
– Целеше се много високо.
– Тодор Батков?
– Тодор е добър човек.
– Георги Илиев?
– За умрелите или хубаво, или нищо.
– Николай Гигов?
– Ники обича футбола.
– Васил Божков?
– Математик.
– Любо Пенев?
– Претенции без покритие.
– Христо Порточанов?
– Христо… Старите хора имат една турска дума – сербез.
– Александър Томов?
– Артист.
– Гриша Ганчев?
– Човекът оркестър.
– Наско Сираков?
– Ха-ха, той сам си е сложил прякор. Вълк, но нещо напоследък вие фалшиво.
– Кирил Домусчиев?
– Уважаван бизнесмен, направи сериозен пробив във футбола на европейско ниво.
– Валентин Михов?
– Дал е много за футбола, има повече положителни качества, отколкото отрицателни.
– Иван Славков?
– Пич.
– Борислав Михайлов?
– Човекът, който не можа да бъде разбран.
– На какво се дължи вашето футболно дълголетие?
– На това, че обичам много Славия. Обичам Славия и децата в Славия. Даваме шанс на много деца да изживяват мечтите си, да се радват, да се виждат като едни бъдещи звезди. Когато съм най-нервиран, отивам на стадиона, гледам малките как ритат и ми минават нервите. Титлите и купите са преходни, всичко е преходно. Много малко път е от „осанна“ до „разпни го“. Не бяхме ставали шампиони от 50 години, на следващия сезон ме рисуваха на бесилка. Казах ви и за Тодор Живков – трепереха пред него, а после го псуваха. Може би вашите внуци ще виждат по друг начин нещата от историята.
– Най-трудният трансфер в Славия?
– Ха-ха, Георги Бачев. Той дойде лесно от Пирин. После имахме подписан договор със Спартак (Москва). Той обаче избяга. Звънна ми лично Виктор Черномирдин, дадох телефона на Младен, защото почти забравих руския език, когато чух премиера на Русия в слушалката. Това магаре се скри, за да отиде в Левски – да седи в България и да ходи по казината. Иначе може би щеше да играе я в Челси, я в Барселона. Олег Романцев водеше Спартак тогава, играеха в Шампионската лига, но нашият човек не отиде там, защото се хранели в стол, където си връщаш таблата сам, прали си дрехите сами. Това ми е най-трудният трансфер – скри се, изложихме се пред хората, а бяхме подписали договор за $1 милион. Излагация страшна! После левскарите признаха, че са му казали да се скрие и платиха всички пари, та и отгоре. Бачев се върна в Славия по-нататък. Аз бавя, но не забравям.
– Паралел между Славков и Михайлов?
– Иван Славков беше шеф на БОК, бил съм с него при Самаранч и при Сеп Блатер. Той беше изключителен човек – от социализма, но се вписваше идеално и в новото време. По негово време обаче във футбола нямаше такива възможности за по-малките държави. Това се промени при Мишел Платини и Боби Михайлов успя да го използва. И двамата направиха много за българския футбол. Боби обаче ще остане неразбран. Той направи някои компромиси през последните две-три години. Казвах му го, а той само: „Филе (б. р. – „приятел“ от гръцки език), споко! Филе, споко“. Ето ти „споко“.
– Защо отношенията ви с Благой Георгиев се промениха?
– Не очаквам той да ме поздрави за юбилея. Това са човешки неща. Когато си човек, когато говориш за християнски ценности и си се изрисувал целия като иконостас, трябва да спазваш горе-долу някакви норми. Да е жив и здрав, Благо. Желая му здраве – на него и на децата му.
– От какво ви е страх? От смъртта?
– Човек не може да избяга от това нещо. Това е единственото сигурно нещо, което ще си дойде само. Смъртта е неизбежна. Рано или късно. Страх ме е какъв живот чака моите внучки. От това ме е страх. Страх ме е за тяхното бъдеще, за тяхното съществуване. Дано да имат семейство, деца. Дано бъдат поне толкова щастливи, колкото сме били ние. Дай боже. А и не само те – говоря за всички деца. Ние не тънехме в охолство, но всичко беше чисто и истинско.
– Минаха 15 години от отвличането на сина ви Димитър…
– Недейте, моля ви!
– Разкажете за вас и вашето семейство.
– Кръстен съм на дядо ми Стефан. Имал съм братче Стефан, което е починало. Венцислав на гръцки значи Стефан. Аз съм Венцеслав. Има една песен на Емил Димитров – „Ако си дал“, тя е една от любимите ми песни, защото на този свят е много важно дали си дал нещо. Има много български филми, които харесвам. Честно казано, не си падам като другите по „Кръстникът“. Например „Тримата от запаса“ е уникална българска комедия. Внучките ми имат общо три кучета и една котка, тези животинки ги считам и за мои. Най-голямата ми внучка се казва Венцеслава – тя завърши в Москва, сега завърши магистратура. Другите ми внучки са на 15, на 12 и на пет годинки. Изключително щастлив дядо съм. Дядо, който обича внучките си. Първия път се ожених на 21, втория път доста по-късно – към 50. Нямам лоши спомени от никого.
– Ако имате машина на времето за един ден, която грешка бихте поправили?
– Все си мисля, че… Лошото е, че… Мисля си, че грешката е в това, което се случи преди 15 години… Аз и моят приятел направихме всичко възможно, но явно някъде някой, доста по-нависоко, не си свърши работата… Ако в следващия живот можеш да си поправиш грешките, би било добре. Ако обаче си куче, котка, по-добре да го няма този следващ живот. Умерен християнин съм.
– Как си представяте Славия след вас и Младен Михалев? Видяхме какво се случи с други клубове.
– Ако не е Бойко Борисов, Левски и ЦСКА вече нямаше да съществуват. Той запази и едните, и другите. Локомотив (София) вегетира в „Б“ група, на него не му подадоха ръка, както на тези два отбора. Иска ми се хората, които ще дойдат в Славия след нас, да стоят здраво на земята. Да имаме слаб национален отбор, се дължи на факта, че неграмотни управляват във футбола. Не казвам, че Гриша Ганчев и Васил Божков са неграмотни, те непрекъснато си го мерят, но не могат да стигнат Кирил Домусчиев по пари. Затова взимат разни недоказани чужденци. Забелязвам какво се случва в Берое, Ботев, Арда, Черно море, Дунав. Когато Илиан Илиев беше футболист в Славия, ми казваше, че в Португалия повечето южноамериканци се зобят за тренировките и контролите, а после ги няма никакви през сезона. При нас е така – идва един, прави два-три мача, бум, а после го забравяме. Мениджърите казват на президентите: „Тоя го вземи, януари го продаваме за два милиона“. И такива като мен си викат: „Хайде, взимаме го“. А него хич го няма. Ние обаче имаме свои таланти.
– Къде ще празнувате юбилея?
– С колегите, а после със семейството. Чудя се обаче дали да ходя на този Изпълком в Бояна. Не съм престъпник или крадец, че да влизам на Изпълком, а жандармерията да е отвън. Какво да правя – отвън полиция, а аз вътре. Не съм откраднал нищо. Ще ме контролира полицията ли? Нека си свършат работата, но ние да можем спокойно да си свършим нашата. От простотии като тази с подписа на Лечков се чудим после защо има отпред жандармерия. На човек пари можеш да му дадеш, акъл трудно.
– Пожеланието ви към феновете на Славия?
– Нека обичат Славия, ако може и повече от мен. Да знаят, че наистина това е най-чистият отбор. Казвам го с опита на моите 70 години. Слависти, гордейте се, че не сме си плюли на сурата. Може да се провери – нямаме задължения, нямаме дела по ФИФА и УЕФА. И без никаква държавна подкрепа.