Евро-атлантическият център за сигурност в качеството си на неправителствен изследователски център в областта на международната и националната сигурност и външната политика оценява положително приетата на 26.11.2019г. “Рамка за стратегическо партньорство” между САЩ и България. Рамката дефинира параметрите и разбирането за стратегическо партньорство между двете държави през следващите десет години в три значими области от взаимен интерес:

• сигурност и отбраната,

• икономика, търговия и енергетика

• укрепването на демокрацията и върховенство на закона.

В областта на сигурността и отбраната двете страни се съгласяват, че е от взаимен интерес, както и от интерес на НАТО, модернизацията на въоръжените сили на Р България да продължи. Най-съществената констатация в тази област е, че САЩ и България трябва заедно да изработят пътна карта за широко и ефективно взаимодействие, във фокуса на което следва да бъде поставено двустранното отбранително сътрудничество в борбата срещу морските, хибридните и кибернетичните заплахи в зоната на Черноморския регион.

Известно е, че в Черно море след 2014г. постепенно бе постигнат сериозен военно – стратегически дисбаланс в полза на Руската Федерация. В този смисъл усилията на черноморските държави от НАТО, разположени в зоната, следва да бъдат насочени към изработването на ефективна архитектура на сдържане и преодоляване на дисбаланса. За целта, приветствайки предложението на София за създаването на военноморски координационен център във Варна, Вашингтон декларира своята готовност да подкрепи развитието на способностите на България за военноморски операции, посредством което ефикасно ще бъде подкрепена колективната сигурност на югоизточния фланг на Северноатлантическия алианс. В тази светлина споразумението за стратегическо партньорство дава положителна оценка на закупените от България изтребители F-16/70 и подкрепя по-нататъшната модернизация на българската армия чрез улесняване достъпа до модерни американски отбранителни технологии с цел постигането на още по-висока оперативна съвместимост и бойни способности.

Централна идея, дефинирана в стратегическата рамка в областта на икономика, търговия и енергетика е разбирането, че енергийната сигурност е национална сигурност. В този контекст е било обсъдено бързото изграждане в България на разпределителен газов център. С помощта на САЩ той следва да се превърне в стратегически значим източник на регионална енергийна сигурност и, в един по-широк смисъл, на национална сигурност за България. Разпределителният газов център трябва да генерира динамичен енергиен пазар, като диверсифицира енергоносителите и намали разходите на държавите потребители на природен газ в региона на Балканите. Важен елемент в тази диверсификация е изграждането на необходимата инфраструктура за доставки на втечнен природен газ от различни американски производители. Като подкрепят стремежа на България да се превърне в регионален разпределителен център за природен газ, САЩ очакват бързото завършване на интерконекторната връзка Гърция-България, осигуряване достъп на страната и резервиране на капацитет в плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис и сътрудничество със Сърбия по изграждането на друг интерконектор.

Един от съвременните и най-актуални проблеми в света на западните високоразвити демократични общества е състоянието на самата демокрация и укрепването на върховенството на закона. Като отчитат този проблем, САЩ се ангажират в рамките на стратегическото си партньорство с България да оказват през следващите години подкрепа на България в нейните действия за справяне с корупцията по високите етажи на властта, която не само ограничава икономическото развитие на страната, но също така руши доверието на хората в обществените институции и в крайна сметка в самата демокрация.

Като оценява високо договореностите в рамката за стратегическо партньорство със САЩ, Евро-атлантическият център за сигурност възприема и разбира това партньорство едновременно като изключителна отговорност и шанс за Р България. Бидейки страна по “Рамката за стратегическо партньорство”, нашата държава трябва ясно да съзнава, че е не само стратегически партньор на държава-лидер на демократичния свят, но така също, че такова партньорство генерира особен тип отношения, които биха могли, ако държавните ни ръководители, независимо от своя партиен цвят, проявят необходимата воля, политическа култура и лидерски капацитет, да изведат страната ни на ново, качествено по-високо ниво на просперитет и благоденствие за всички българи.