Висши прокурори от 15 страни, сред които и главният прокурор на България Сотир Цацаров, искат разследващите да имат бърз достъп до всичко, което се случва в чат приложенията като WhatsApp и Viber, до Messenger на Фейсбук, до обаждания по Скайп, до снимки, изпратени по мейл или споделени през Инстаграм, до документи, съхранявани в Dropbox. Аргументът им е, че така борбата с тероризма щяла да стане по-ефективна.

Идеите са развити в позиция на координатора на Европейския съюз за борба с тероризма Жил де Керков, която прокурорите са подкрепили. Сред привържениците са главни, генерални, федерални, национални прокурори от Белгия, Франция, Испания, Италия, Люксембург, Хърватия, Литва, Словения, Словакия, Полша, България, Румъния и др. Прави впечатление, че повечето са от Източна Европа или пък от страни, в които действително е имало тежки терористични актове като Франция, Испания, Белгия, Италия.

Прокурорите настояват да се приеме регламент за европейските заповеди за предоставяне и съхраняване на електронни доказателства по наказателно правни въпроси. Вече има и предложение за съпътстващата директива, с която всички доставчици на услуги в рамките на ЕС, независимо от местоположението си, се задължават да сътрудничат на разследващите органи. Предвижда се доставчиците да отговарят на отправените искания в срок максимум до 10 дни.

Керков се оплаква, че когато става дума за достъп до чат-приложенията, до обаждания по Скайп или до облачните пространства, операторите трудно дават достъп. Още по-голям бил проблемът при обмяната на подобна информация между държавите, защото разследващите органи трябва да се справят с различни юрисдикции и минавали месеци, преди операторите да предадат исканите данни. „Настоящата правна рамка не успява да гарантира онзи бърз и ефективен достъп, който е необходим, за да се ускори провеждането на множество разследвания в цяла Европа“, твърди белгиецът Жил де Керков.

Той и прокурорите, които го подкрепят, твърдят, че договорите за правна помощ и европейската заповед за разследване стават все по-непригодни. Борбата с престъпността и тероризма се затруднявала, „особено когато доказателствата за връзката между заподозрени лица се заличават, преди да бъдат събрани от правоприлагащите органи“. Стигало се до абсурди, при които обектът на дадено разследване и разследващият орган са в една страна, а разследването да се води международно само защото съответният доставчик на услуги е установен в друга държава.

Лансираните идеи отдавна се подкрепят от главния прокурор Сотир Цацаров. У нас има куп закони, които дават извънредни правомощия, когато става дума за тероризъм. Разследващите имат достъп до информацията кой, къде и с коя авиокомпания е летял, кой къде е отседнал. Няма проблем да се прилагат специални разузнавателни средства дори без предварително разрешение на съд, когато става дума за тероризъм и предотвратяване на атентати. Достатъчно е искане на вътрешния министър или шефа на ДАНС. Съдът дава разрешение само ако придобитата информация ще става доказателство. Според закона за мерките срещу изпиране на пари стотици хиляди хора и институции в България са длъжни да поддържат регистри и да подават сигнали при съмнения. При това по този закон може да се стигне до спиране на сделки или финансови трансакции. Специални текстове има и в закона за отбраната и въоръжените сили, според който военният министър може да разреши използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования, „когато възникне заплаха от терористични действия или опасност от употреба на оръжие за масово унищожение в България“.

Има и куп антитерористични текстове в Наказателния кодекс. Те бяха допълнени с цял пакет нови постановки и състави за съдене на хора, които набират или обучават други лица в тероризъм. Предвиден бе затвор и за тези, които се обучават, и за тези, които преминават през границите на страната, за да участват в терористична дейност. На хартия е гарантирано и, че „всеки, който участва във финансирането, планирането или подготовката на терористични актове или в подкрепа на терористични актове, следва да бъде подведен под наказателна отговорност, както и да се ограничи възможността терористичните групи да създадат сигурно убежище“.

Колко от текстовете се използват за предотвратяване на тероризъм и колко  просто за следене на неудобни не е ясно. Но главният прокурор е горд със законодателството. На конференция преди година той припомни, че много от правните норми в антитерористичните закони на страната ни са приети с множество спорове и остри критики за нарушаване на човешките права. „Според мен времето доказа, че сме на прав път. Днес тези конюнктурни слова (за нарушаването на човешки права) са забравени. В същото време, за добро или лошо, както прокурорите от Специализираната прокуратура, така и съдиите от Специализирания съд придобиха не малък практически опит при дела с такъв предмет“, похвали се Цацаров.