Президентът Румен Радев е посочил пред лидерите на страните от НАТО, че не вижда бъдещето на Алианса като съюз между производители и клиенти, а като партньори, които заедно развиват своята сигурност, високи технологии, и заедно произвеждат военно оборудване.

„Предизвиках дебат за една друга разделителна линия, която изобщо не се обсъжда – че страните се делят на производители и на клиенти, купувачи“, каза държавният глава на заключителния си брифинг след срещата на върха на алианса в Лондон, цитиран от БТА.

„Тук вече позициите са съвсем различни. Ако си силна, високотехнологична икономика, която произвежда военно оборудване за своите собствени нужди и за експорт, когато инвестираш в модернизации, всичките пари отиват в твоята икономика, в твоите хора, и не подлагат на натиск социалната система. Но когато си страна с по-слаба икономика и не произвеждаш тези оръжия, 100 процента от разходите, които даваш за модернизации отиват в богатите страни. За нас това вече наистина е товар, защото натоварва социалните ни системи“, коментира държавният глава, който подчерта, че е споделил откровено, че това задълбочава технологичната и икономическата пропаст между страните членки в някои отношения.

Радев предложил на генералния секретар Йенс Столтенберг в дискусии да се мисли за форми, така че да има много по-силно индустриално сътрудничество и трансфер на технологии към тези държави, които купуват – като България.

„Това беше и предложението ми към президента Тръмп“, посочи Румен Радев, който говори пред медиите след участието си в работен обяд, на който американският президент покани държавите с разходи за отбрана, надвишаващи 2 процента от техните БВП. Предложението ми беше много конкретно и ясно – САЩ да използват стимули и да се ангажират с много по-голяма подкрепа на страните, които изразходват повече от 2 процента за отбрана – за индустриално сътрудничество и трансфер на технологии, посочи българският държавен глава.

Президентът коментира, че се поставя разделителна линия между държавите, които са с под 2 процента от БВП за отбрана, и тези, които надвишават този процент. Той е изтъкнал на форума направеното от България – за тази година разходите ни за отбрана са над 2 процента, и то чувствително – 3,25 процента от БВП.

„Ние сме втората страна в НАТО след САЩ с такъв висок разход за отбрана, като над 60 процента от тези средства отиват за модернизация – за купуването на изтребителите Ф-16, с пълно авансово плащане%, напомни президентът.

Той коментира дискусията на срещата като много спокойна, без предишни емоции и голямото напрежение, което се е очаквало. Явно всички лидери осъзнават своята отговорност, посочи държавният глава. По думите му лидерите осъзнават, че предизвикателствата растат непрекъснато, а това изисква преди всичко единство, както и инвестиции в отбраната. Редица въпроси остават нерешени, каза Радев, като добави, че с това се е ангажирал генералният секретар на НАТО – да търси възможности за продължаване на стратегическата дискусия и да се търсят решенията на високо политическо ниво навреме, за да не се стига до кризи между съюзниците.

Министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който е във водената от президента делегация, пък съобщи пред журналисти, че България и Гърция ще направят усилие да поемат мисията по охрана на въздушното пространство на Република Северна Македония, когато това бъде договорено и приключено като процедура. Разговаряхме с моя гръцки колега по предложението, което България беше отправила, и началникът на отбраната – към техния началник на Генералния щаб, за поемане на мисията по „еър полисинг“ по отношение на Република Северна Македония. Важното беше да чуем гръцкото мнение по въпроса, то беше положително, добави военният министър.

На въпрос има ли България участие в инициативата за готовност на НАТО „4х30“, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев посочи, че страната ни се включва с механизиран батальон от Сухопътните войски, с подразделение от Военната полиция, с медицински екипи, с минен ловец в Средиземно море, както и с два вертолета за медицинска евакуация.