Евангелистите цитирали Исус, че по-скоро корабно въже ще влезе в иглени уши, отколкото богат в царството Божие. Гърците превели с правописна грешка, че по-скоро камила (κάμηλος вместо κάμιλος – въже ) ще мине оттам. Но нямали фантазията на премиера Бойко Борисов, който миналата събота съобщи от Мюнхен, където бе на годишната конференция по сигурността, че е отишъл да промуши държавата през иглени уши. От какъв зор?

“Издебват ме, когато съм в чужбина, и създават напрежение”, обясни той, щом се върна. Имаше предвид опозицията, която говори зад гърба му за предстояща изборна уйдурма, докато той се бъхти на международен терен за страната си. Идеята за страданието и саможертвата му въпреки родната неблагодарност звучи мъченически. Запитан плахо от придружаващ го журналист в Мюнхен: “Готова ли е политическа партия ГЕРБ за едно евентуално вето на президента над промените в Изборния кодекс?”, отговорът бе библейски: “Знаете ли? – толкова работа имам, толкова ми е трудно да прекарам държавата през иглени уши – виждате отношенията Америка, Европа, Русия, Китай какви са, за да си хабя енергията. Целият ми ден, цялата ми енергия отива да направя нещо добро на страната и да я представя добре. Тези, които нямат работа, могат да си говорят. Тяхна работа…” Изглежда, че в Борисовите представи нещо става в чужбина със съдбините на България и затова тамошните събития правят дребнави вътрешните политически борби.

Мюнхенската конференция по сигурността се свиква за 55-и път и държавните лидери я използват като дискусионен форум, където не се стесняват да сблъскат вижданията си за международните отношения. Тази година пролича повече отпреди силното разминаване между Европа и Америка по конфликтни въпроси – като се започне от държавния протекционизъм в търговията и се стигне до газопроводите, Иран и климатичните промени. Няма сведения доколко нашият премиер е успял да следи дебатите в пленарната зала и в дискусионните панели, защото е имал през това време 7 двустранни срещи, но изрази силно впечатление от речта на германския канцлер Ангела Меркел. “Канцлерът Меркел каза сутринта, ако сте я слушали внимателно, че трябва да се консолидираме, трябва да сме единни в отбранителните сили и способности, да увеличаваме парите за отбрана и сигурност, но в същото време трябва да водим и максимално добър диалог не само с Русия, но и с Китай”, преразказа какво е разбрал. По някаква причина той се е видял забъркан в геополитическото съперничество на големите сили и е трябвало да балансира между тях, за да не пострада България.

Но балансът не му се е получил много добре, защото ето какво препоръча на ядрените държави: “В ядреното въоръжение не само между Щатите и Русия да се говори, но между Щатите, Русия и Китай. Китай е огромна военна сила”. При правилно подреждане на думите в накъсаната му мисъл се получава следната национална позиция: България би желала да види не само преговори между САЩ и Русия за продължаване на договора за съкращаване на ракетите със среден и малък обсег, но също да се включи в сметката и китайският арсенал. Това виждане е изцяло американско и няма как да зарадва китайците, на които Борисов се смята за привилегирован европейски домакин във формата 16+1. Набъркването му в отношенията между тези две свръхсили очевидно е нелепо, но вероятно е произтекло от срещата му малко по-рано с американския вицепрезидент Майк Пенс, който по думите му “искаше да изрази буквално уважението си и одобрението за всичко, което нашата страна прави на всички нива”. Любезност за любезност, но китайците имат навика да помнят дълго.

А как сме с руснаците?

“По никакъв начин не сме говорили (с Майк Пенс – б.р.) срещу Русия или която и да е друга държава (…) Аз продължавам да считам, че нашите прагматични отношения с Русия – на 4-5 март ще дойде премиерът на Русия (Дмитрий Медведев – б.р.) да се запознае с нашата прагматична много ясна политика – с Европейския съюз и НАТО на 100 процента – и за газовия хъб “Балкан” – това, което имаме да правим с “Газпром”.” Тук пак се налага превод на български, защото мисълта на Борисов е скоклива при толкова горещи теми. Като се зарича в 100% вярност към ЕС и НАТО, той обяснява, че неродената му рожба – газовият хъб “Балкан” край Варна – не може да стане без руски природен газ. Той обаче се притеснява и от европейска, и от американска контра, както стана с “Южен поток”.

Тук иглените уши много се стесняват и за да промуши през тях въображаемия нов газопровод, търси подкрепа от комисаря по бюджета Гюнтер Йотингер, който би трябвало да го разбере като германец, защото Германия пък е подложена на силен американски натиск да се откаже от газопровода “Северен поток 2”. “Тъй като той ще бъде в Баку на газовата среща, да му разясня “Български поток” и българският хъб “Балкан” защо трябва да се случи. И това не е нещо в повече за България, а след като тези 14 млрд. куб. м, които преминават през България за Турция, престанат да минават, нашите (тръби – б.р.) трябва да се изпразват и фактически оттук нататък задължително да възстановиме просто баланса. Навсякъде това съм го изяснил. Не говорим за “Северен поток”, където има допълнителни количества – ние искаме да възстановим това, което към момента имаме, а не да ни глобят да не получаваме транзитни такси”, обясни премиерът.

От смисловия превод излиза, че Борисов се измъква от американския натиск срещу нов руски транзитен газопровод през България, като жертва солидарността си с Германия. Вицепрезидентът Майк Пенс заяви в Мюнхен: “Не можем да осигурим отбраната на Запада, ако нашите съюзници стават все по-зависими от Изтока”. Той имаше предвид две държави: Германия, която се готви да внася в Централна Европа допълнителни количества руски природен газ през новия газопровод “Северен поток 2”, и Турция, която обмисля да купи руски противоракетни системи С-400. Германците изпратиха речта на Пенс с мълчание в знак на дълбоко неодобрение за политиката на президента Доналд Тръмп. Борисов е схванал растящото напрежение и си е помислил, че се измъква, като застава на страната на САЩ в спора им с Германия: Ние няма да вкараме допълнителни количества руски природен газ, а само ще заменим тръбите… за разлика от Германия. Доста неучтиво на немска земя, а и защо му трябва въобще да се намесва в чужд спор, при това между толкова големи сили?

Уверен в своя дипломатически талант, Борисов не се стеснява да заяви малко по-късно на премиера на Бавария Маркус Зьодер, който е домакин на форума, че “огромна подкрепа имаме от Бавария както винаги, в началото на май (Зьодер – б.р.) ще дойде в България, защото Манфред Вебер (кандидатът на ЕНП за председател на ЕК – б.р.) му е разказал за границата и за всичко, което сме направили. Той иска не само да ни подкрепя и направо го цитирам: “В България правите толкова много за нас, за баварците, с охраната на границата, че вие трябва да получите и бонус за това, да получите допълнителни пари”.

Между другото комисарят (по миграцията) Димитрис (Аврамопулос) точно ми бе написал, че мисията в България е минала много добре и тези 80 милиона, които поискахме, най-вероятно ще ги получим”. Ето как изкусният дипломат Борисов върти, суче и накрая си идва на думата за парите, които по различни канали трябва да текат от Европа. Освен това на Йотингер е обещал словесна подкрепа за новата многогодишна финансова рамка на ЕС, стига парите да са на масата: “Знаете, че България получава повече пари от европейския бюджет, но в същото време 6 милиарда евро не стигат в новия бюджет. Неговата молба беше да подкрепя максимално със своя глас в мандата на тази комисия да приемем бюджета”. Това е направо молба, на която не може да откаже.

В резюме: За два дни в Мюнхен, докато кръстосваше коридорите, Борисов успя да настъпи представителите на няколко големи сили, изпроси още малко пари и остави впечатление, че пламенните хвалби на политическите му почитатели за неговите изключителни международни умения трудно ще се промушат през критичен анализ. Получи и една благодарност – от македонския премиер Зоран Заев, който посочи връзка между Договора за добросъседство с България и Преспанското споразумение с Гърция. Най-признателен обаче трябва да му е опозиционният лидер на Венецуела Хуан Гуайдо, когото Борисов пръв в света произведе в “новоизбран президент”, въпреки че той се е самопровъзгласил за временен президент в очакване на евентуални избори.