Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 депутати подкрепиха закона. БСП не участваха в дебата и не присъстваха в пленарна зала. Румен Радев атакува разпоредбите, които предизвикаха опасения, че журналисти могат да бъдат подлагани на натиск, ако не докажат, че са използвали неправомерно личните данни в свои разследвания. Мнозинството в парламента обаче не откри такъв проблем, а представител на Комисията за защита на личните данни изнесе факти, според които от подадени 15 000 жалби на граждани, 90 са за действията на медиите, като уважени от тях са само 8 сигнала.
С остри критики срещу новите правила излезе Европейската асоциация на журналиситте и Съюзът на българските журналисти.

С промените се въвеждат правила, които бяха определени като цензура и държавен контрол върху медиите през Комисията за защита на личните данни. Така например, обработването на лични данни за журналистически цели ще бъде законосъобразно, когато се извършва при стриктно зачитане на неприкосновеността на личния живот. Същото ще важи и за академичното, художественото или литературното изразяване. Комисията за защита на личните данни ще може да извършва проверки и да налага тежки глоби.

Законът въвежда десет критерия, върху които ще се преценява дали журналистите са спазили баланса между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни. Ще се преценява какво е влиянието на всяка публикация, която е разкрила личните данни на дадено лице. Комисията ще проверява как публикациите оказват влияние върху личния живот и доброто име на засегнатите страни. Един от новите критерии за проверка е как точно личните данни са станали известни на журналистите.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България обяви, че законът ще накърни сериозно правото на изразяване в страната. Програма „Достъп до информация“ също излезе с позиция срещу поправките още преди окончателното им приемане. В нея те изразиха притеснението си, че поправките са равнозначни на въвеждане на цензура.