Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец (Предпразненство на Рождество Христово), наричан от народа Игнажден.

Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. Характерен за празника е обичаят „полазване“. По това кой човек полазник първи влезе в дома от сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.

На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.

На трапезата на Игнажден се слагат орехи и се наричат на членовете на фамилията – като се счупи, ядката показва как ще върви животът му през новата година.

Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира – хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че „носи Бога в себе си, в душата си“. Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат Мъченици. Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

На този ден имен ден празнуват: Игнат, Игната, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна.