Преди около година си мислих, че от малкия и среден бизнес няма вече какво да се изцеди и затова правителството ще го остави намира. Явно обаче управляващите не мислкят така. Забелязвам изцяло нов подход на тотално заличаване на дребния и среден бизнес, кето ме накара да се поровя и да дам обяснение на клиентите си, какво следва да правят в условията на въвеждане на нови неблогоприятни за бизнеса условия. Нека имаме предвид, че кризата чука на портата и е въпрос на време. Не много дълго време.

Разгледах се и за „успешните” бизнеси в България, и стигнах до някои не много приятни изводи.

Новата акция на НАП

През Декемри 2018г., НАП разпратиха писма до всички фирми с високи материално-стокови запаси. Подканиха ги ако имат нещо да декларират или да променят по отчетите си, да го направят сега, за да не им идват на проверка и да установяват липси или да пишат актове. Това много прилича на подхода в края на 2017, когато на рекет бяха подложени всички фирми с касова наличност над 80 000 лева (ориентировачно). Собствениците бяха принудени да си раздадат дивидент и така внесоха 5% от тези суми в бюджета.

Това бяха страшно много пари. НАП се поздравиха с изключително добри резултати в събираемостта. Тази година по същия начин се надяват да съберат пари от фирмите с високи стокови наличности. По същество високите стокови наличности се формират, когато си отчел разходи за покупка, а си ги продал без да ги отбележиш на касовия апарат. Така не плащаш ДДС и данък печала, но тези наличности оставят да „висят в баланса” и така стават достояние на НАП. Почти винаги високите касови наличности са съпроводени с големи задължения на фирмата към собственика. Според мен догодина акцията на НАП ще бъде свързана с писма до фирмите, които в балансите си отчетат големи задължения към небанкови институции. По принцип има изход от тази ситуация, но трябва да се действа бързо и умно. Все неща с които бизнесът в България не е свикнал. За съжаление ще му се налои, ако иска да продължи да съществува.

Едни от най-засегнатите от наредба 18 за касовите апарати и ползването на софтуер са аптеките. Твърдя го защото познавам доста добре техния бизнес. А и те най-много ползват софтуер. В техния бранш има сериозно окрупняване и ако сте забелязали все повече влизате в аптека част от верига.

Днес във ФБ си говорих с приятел – малка софтуерна фирма, която се оплаква от нардба 18 и най-вече, че ще трябва да оставят кода си отворен. Къде тогава отива търговската тайна и конкурентните предимства? Твърдят, че с новите промени ще загубят 80% от клиетите си, което значи сигурен фалит.

Подобен проблем започват да имат и малките бензиностанции. Те ще трябва да отпечатват на всяка касова бележка името на доставчика, надценката и покупната цена. С две думи никаква търговска тайна. Какво го интересува клиента кой е доставчика и на каква цена купува бензиностанцията, аз не се сещам. Но се сещам кой реално иска да има тази информация. Големите вериги много искат. А щом и могат, дните на малките са преброени.

Конкуренцията минава на ниво дистрибуция

Казано по друг начин, ако имаш дистрибуция, регулациите няма да те засегнат. Също така ако си голям. Тогава ще имаш достатъчно ресурс за администрация, за разлика от малките си конкуренти.

Всеки нормален човек разбира, че тези мерки нямат нищо общо с подпомагане на конкуренцията, а точно обратното. В много кратък срок тя ще бъде унищожена. Но кой печели и кой губи от това?

Печелят големите, зависими бизнеси

Казвам големи и зависими, защото реално всички са такива. С тези регулации няма как да бъде по друг начин. Новият модел на успещен бизнес в България явно включва няколко компонента

– Политическа зависимост

– Голям мащаб

– Работа за чуждестранни клиенти

– Евтина работна ръка.

В последната предпоставка се крие ефекта от съсипването на малкия и среден бизнес. Вземете една аптека. Ако сте фармацевт и това Ви е бизнеса, какво бихте правили, щом не можете да работите и печелите? А ако сте малка бензиностанция.

Реално погледнато ще се хванете на трудов договор към по-голям конкурент, защото сте на 45 или 50 години и нямате много време за преквалификация в компютърен програмист или лекар.

Така може би ви изглежда нереално, но си го представете на макро ниво. Съсипването на малкия и среден бизнес ще доведе до освобождаването на голяма маса служители. Именно служители, защото да си предприемач вече няма да има смисъл.

Големият въпрос е дали предприемачите ще останат в България, за да работят за своите конкуренти?

Миналата седмица ООН излезе със статистика, че населението на България вече е под 7 мил. Души. Аз не знам откъде ООН има тази статистика като в нашите институции има разминаване в бройката на населението от 1,5 млн. души, но съм склонен да вярвам, че населението ни е по-скоро под 6 млн. Не знам как се брои човек с паспорт и адрес в България, но живеещ в Австрия 10 от 12 месеца в годината? Със сигурност влиза в статистикат на българското население В БЪЛГАРИЯ.

Липсата на евтина работна ръка е в основата на действията на държавата по съсипването на малкия и среден бизнес

Лесно е да предположим, че ако имате служители, след затварянето на Вашия бизнес, те ще отидат при конкурентите ви нали? И този път ще търсят по-голяма фирма, за да им е „сигурно”. Не че Вие сте виновни с нещо. Просто този ЕС иска стоки. Услугите те ще ни ги предоставят. Както беше писал един приятел „Преди изнасяхме компютри, харддискове и машини, сега изнасяме колелета, сглобени в Бълария с части от Китай.” Даже вече сме най-голямите „производители” на велосипеди в ЕС.

Естествено мантрите за иновации и гъвкавост на малкия и среден бизнес остават, но не е ясно как това ще става без пари. Всяка иновация вече струва маса пари, а банките забелязвам, че влизат в кризисен режим по отношение на малките и средни предприятия. Не искат да ги кредитират много, нито пък да предоговарят кредитите им. Където има предоговаряне то е в насока обръщане на оборотен кредит в кредит с равни месечни вноски. Също като 2008.

Затова преструктурирайте се докато е време. Има начин!

Източник: kendov.com