Прословутата настолна игра за деца „Не се сърди, човече“ е измислена в последния си вариант през 1914 г. от Йозеф Фридрих Шмит. Нали си спомняте, играта е с абсолютно затворени полета (няма мърдане) и играчите нареждат пионки. Всеки със своя цвят. Който пръв хвърли шестица (от ТОТО- то), тръгва да мести. Ако настигнеш чужда пионка и я застъпиш, я изхвърляш от играта…, докато не хвърли пак шестица (от ТОТО- то). Прости правила, зависими само от зара, който ще ти се падне.

Така е и в днешната българската политика. Фалира банката на първите, но интересът се мести в друга Първа банка.

Въпросът е #КОЙ държи шестиците от ТОТО-то!

Ако ти се падне на тебе, ставаш пионка от някакъв цвят и хукваш по полетата.

Цветът на пионката е предназначен, за да отговаряш на журналистите, когато те питат за политическата ти принадлежност и разбиранията ти. Крадеш кротко, правиш каквото ти се казва и се молиш да ти се падне добър зар. Не е нужно да си компетентен, нито да имаш собствено мнение. Това, последното, дори е вредно за играта. Ако не напредваш добре по полетата, винаги са виновни тези, които са били зад тебе (или преди тебе). Те бавят отбора.

Какво е лош зар? Ами например измират купчина хора, защото някой е сложил тебешир вместо асфалт. Вярно е, че са ти наредили да си траеш, но кофти късмет се е паднал точно на теб! Излиташ, а после шефът ти се хвали с това, че е безкомпромисен. Да, точно същият, който ти бе наредил да си траеш за тебешира. Малко гадно, но си траеш, защото в играта на Шмит е предвидено при нова шестица пак да стартираш или като зам.-министър, или през друг цвят (партия), или като кмет, или на работа в чужбина.

Лош зар често се пада, ако си министър на здравеопазването

Ту медицински сестри протестират, ту иновативни лекарства липсват, ту незаконен внос на ваксини, но все се излита бързо от играта. За да ти свърши водата в цял язовир, трябва много дълго да си чакал, за да те застигне чужда пионка и да те захлупи. Голямо чакане е паднало. Всички знаят, че и на другата пионка ще й дойде редът, но никой не страда. Както би казал поетът – „в цялото поле от гербери сал един Хризантем не клюмна“. Но не се сърди, човече, той знае, че и след белезниците има втори шанс за шестица.

Когато политиката и властта приличат на игра на зарове, никой не бива да смята, че някой е виновен или невинен. Нито трябва да си мисли, че Прокуратурата „вече“ работи. Дано новопристигналата от САЩ г-жа Джесика Ким не се заблуди, че са настъпили позитивни промени у нас.

Познавам Нено отдавна. Умишлено го заобикалях, за да не му разваля имиджа пред твърде чувствителния Борисов, който има защо да не ме харесва. Знам, че той не е глупав човек и едва ли би оставил цял град на сухо, за да си „подлее вода“. Явно причината е друга. Който я открие, сигурно ще получи наградата за разследваща журналистика или за Прокурор на годината, а после… ще напусне по взаимно съгласие.

Когато осем души загинаха от удавяне в село Бисер, стана ясно, че

държавата няма представа чии са язовирите,

колко са, кой ги стопанисва. Това бе по време на първия мандат на Бойко Борисов. После дойде наводнението в Мизия. Същият проблем излезе на бял свят. Днес Перник е без вода, а секторът е в същото жалко състояние на некомпетентност и оглеждане коя институция е по-виновна от друга. Кой отговаря за водата, кой – за крановете, кой – за тръбите, кой – за стените, колко веца има, построени насред реките? Така до следващата трагедия!

Това не е прокоба, а късмет. Зависи как ще се паднат зарчетата, защото кухите пионки подскачат по полетата в затворена система и не се сърдят. Те чакат втори шанс, ако си мълчат.

В страната ни има само двама души, които хвърлят зарчетата. Това са Б.Б и Д.П. Те не излизат от играта никога, а ако ги намерят в тефтерчето на Златанов, изхвърлят не тях, а тефтерчето. Ние не играем в играта, а търпим последствията, но и ние не се сърдим. Малко псуваме и понякога гласуваме, но това не боли. Чакаме друг да хвърля заровете и тайно търкаме талони, за да ни се паднат пари. Въобразяваме си, че и ние сме в тази игра на късмета. Не, не сме.

Ние редовно печелим последствията и сме щастливи, ако злината не е постигнала точно нас самите. Стискаме палци на участниците в това бозаво риалити, снимано от всички телевизии в централно време с надеждата, че „нашите ще бият“ накрая. Вече вървят залагания кога ще литне следващата пионка. Винкелите в Перник омекнаха като макарони, защото се правят с малко вода и можеш да ги ядеш, докато си пред телевизора. Приятно гледане!

Анализ на Арман Бабикян за седмичника „Сега“