Интервю с вицепремиера Томислав Дончев за проблемите с огромната за мащабите на страната ни администрация и бюджетен сектор, както и за все още неработещото електронно управление, публикувано в сп. „Бизнес Клуб“

• Г-н вицепремиер, какви са плановете на правителството за оптимизиране на държавната администрация? Колко реално е тя в момента?

Числеността на държавната администрация към момента наброява около 140 хил. души, от които близо 30 хил. са заетите в общинските структури. Но работещите на бюджетна издръжка включват много повече лица. Към тях спадат  работещи в държавните и общински болнични заведения, военнослужещи, учители, наети по социални дейности в общините и т.н.

Начало на оптимизацията беше поставено с усилията на министрите да преразгледат своите структури и да анализират възможностите за съкращения.

До момента броят на предложените за съкращаване длъжности в администрацията е малко над 1600.  За съжаление, тази бройка е крайно недостатъчна и неотговаряща на обществените очаквания.

Поради това, през следващите два месеца

ще бъде извършен функционален анализ на цели административни системи

и секторни политики, за да бъдат преразгледани възможностите за закриване, сливане или преструктуриране на административни звена, чиито функции се припокриват. Това, което прави впечатление на този етап е, че в повечето секторни министерства

има дублиране на функции

на техни дирекции или отдели с функциите на агенции, подчинени на тези министерства, а в някои случаи има дори пълно съвпадане на наименованията.

Засега не сме си поставяли за цел определена бройка на съкращенията. По-скоро за разлика от предишни „вълни“ имаме намерение да направим задълбочен анализ и  отчитане на реалните нужди на институциите. Не се изключва и прехвърляне на щатни бройки от по-слабо натоварени звена и структури към по-натоварени.

Оптимизацията на администрацията се свърза по естествен начин с електронното управление, тъй като бъдещите съкращения ще провокират все повече търсенето на електронни средства и канали за работа. Въпреки че последните ни опити за модернизация на предоставянето на административни услуги показа, че

администрацията все още не е узряла за това.

Основен мотив за съпротива е страхът, че част от нея  ще остане излишна. От друга страна, запазването на досегашния модел на административно обслужване, а именно, прекият контакт с гражданите и бизнеса, е сериозен корупционен фактор.

В дългосрочен аспект се стремим да наложим в администрацията модела на т.нар. споделени услуги, широко застъпен в частния сектор.  Дори Световната банка съобщи за решението си да премести своя център за споделени услуги в София. Идеята на този модел е едно звено да предоставя счетоводни и правни услуги, както и услуги в областта на човешките ресурси с по-високо качество на по-голям брой администрации и структури. Разликата е, че сега всяка голяма или малка администрация разполага с цели отдели за тези дейности. Високото качество се постига чрез стандартизация на работните процеси и информационните системи, както и по-високата квалификация на работещите в звеното за споделени услуги.

Намаляването числеността на служителите не е изрична цел на тази реформа, опитът на другите държави показва, че в дългосрочен план се стига до намаляване на броя на служителите, които са пряко ангажирани с изпълнението на тези дейности. Подобен ефект може да се очаква и в българската администрация, след завършване на процеса по цялостно приложение на принципа на споделените услуги. Крайният резултат ще е насочване на ресурсите към високо квалифицираните специалисти, от които администрацията има нужда, вместо към спомагателни дейности.

• Не са ли прекалено много хората на бюджетна издръжка?

Ако направим сравнение спрямо данните за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за дял на заетите в сектор държавно управление от всички заети лица, то  България е под средното ниво – 15.43% у нас, спрямо 18.1%  средно за страните от ОИСР.

В рамките на проект на Европейската комисия (EUPACK) беше направен сравнителен анализ на държавите-членки на ЕС по отношение на показателите, съотносими към публичното управление. Мястото на България според тези данни е добро.

В страната ни средното равнище на заетост в сфери от обществен интерес, т.е. заетите в публичния сектор, както и в частните компании в области като образование и здравеопазване, спрямо общия брой заети лица в България е около 29 %. Това ни поставя на 5-то място в ЕС, като с по-нисък процент са само Румъния, Кипър, Италия и Испания. Най-висок е процентът в Дания и Швеция, като достига 40%.

Около 20% са заетите в публичния сектор у нас, което ни поставя под средното ниво за ЕС от 25%.

Данните за България за заетите в структурите от състава на държавната администрация са около средното равнище за ЕС, а именно 7% от общия брой на заетите в икономиката.

Както може да видите, въпреки различните методи на изчисляване броят на заетите в публичния сектор, България се класира в средните нива в рамките на ЕС и развитите страни.

• Твърди се, че страдаме от липса на работна ръка. Смятате ли, че със съкращаването на хора, получаващи заплати от бюджета, както и заети в общинските администрации, ще се даде, макар и малък импулс на преодоляване на кризата за кадри  в реалната икономика?

Съгласен съм с констатацията, че в много сектори нуждата от работна ръка надхвърля това, с което разполага трудовият пазар. В тази връзка нямам съмнения, че огромна част от хората, които „излязат“ от администрациите, лесно ще се реализират другаде.

По същество – да, със сигурност при високите нива на заетост в нашата икономика вливането на нови квалифицирани кадри на трудовия пазар ще бъде благотворно. Въпреки това голямата тема тук е друга – в следващите години икономиката ни трябва да се преориентира в търсене на дейности с по-висока добавена стойност и решаването на тази задача минава най-вече през повишаване на уменията на работниците и служителите в България, а не толкова през повишаване на количеството им. Може да звучи изтъркано, но е вярно – по-качественото образование и квалификация на служителите трябва да са национален приоритет за да имаме чувствително по-силна реална икономика.

• Електронното управление. Постигнати резултати? Бизнесът, знаете, има интерес да се среща възможно най-малко с администрацията. Какво може да се обещае и случи в настоящата година?

Казвате, че бизнесът е заинтересован да се среща възможно най-малко с администрацията. Нека погледнем противоположната хипотеза. Няма лошо бизнесът да взаимодейства по-често с администрацията. Въпросът е да променим начина, по който това се случва. Смисълът на електронното управление е потребителите, бизнесът, да са заинтересовани да взаимодействат с администрацията не по принуда, а рутинно. За потребителите общуването с администрацията не трябва да бъде тежест. За около година и половина свършихме доста работа в тази посока.

Голяма част от по-важните регистри и системи на централната администрация вече са свързани. Към момента 260 администрации обменят данни по служебен път и извършват служебни справки в държавните регистри чрез средата за между регистров обмен на данни RegiX, поддържана и развивана от ДАЕУ. За сравнение, преди малко повече от година бяха под 10. Само за миналата година централните администрации са извършили близо 3.5 милиона справки. През тази 2019 г. очакваме броят да се увеличава и на потребителите, включително на бизнеса, да бъдат спестявани по над 1.5 милиона удостоверения на хартия средно на месец.

Преустановено е изискването от страна на администрациите да се предоставят на хартиен носител 12 от най-популярните удостоверителни документи в това число свидетелството за съдимост. За целта бяха изменени над 70 закона и над 50 подзаконови актове.

От края на 2018 г. хартиеният обмен между администрациите бе премахнат в национален мащаб. Към средата на февруари близо 900 административни структури обменят документи помежду си изцяло електронно. По този начин се повишава поне с 6 пъти ефективността на административното обслужване. От друга гледна точка се повишава контролът върху институциите от страна на потребителите, тъй като вече е възможно да бъде проследено точното време на изпращане, получаване и регистриране на документа. Предстои и следващата стъпка – да цифровизираме обмена в самите администрации – от вътрешните правила, през обучението на служителите, до преминаване към изцяло електронен документооборот. Хартията трябва да остане само там, където изрично законът го изисква.

От една година функционира канал за изцяло дигитално взаимодействие с административните структури чрез системата за електронно връчване. По същество комуникацията между публични органи, физически и юридически лица чрез е-Връчване замества класическия метод за доставка на писма. От общо близо 16 хиляди потребители на системата повече от 400 фирми към днешна дата имат профили в тази система, заедно с повече от 600 административни структури. Това говори, че все повече фирми и граждани разбират и по-важното търсят активно, възможностите за цифрова комуникация с администрацията. През 2019 г. вярвам, че техният брой ще се увеличи значително.

Работим активно по разширяването на функционалностите на Единния портал за достъп до електронни административни услуги, така че всеки потребител да има възможност да създава свой профил в портала и чрез него да заявява, заплаща и получава нужната услуга. През тази година предстои да бъде пуснат т.нар. „електронен портфейл“ за гражданите и бизнеса, чрез който може електронно да се плащат задължения по заявени административни услуги.

Също така обект на обсъждане са проактивните услуги, т.е. администрацията да започне да предоставя услуга на гражданина или на фирмата автоматизирано и по такъв начин, че от потребителя да се изисква единствено потвърждение или съгласие. Например,Вие представлявате фирма, на която изтича определен лиценз. Администрацията автоматично Ви уведомява за тези обстоятелства, а от Вас се изисква единствено да потвърдите желанието за подновяване на лиценза като наличната за фирмата информация е събрана по служебен път и от Вас реално не се изисква нищо друго.

Електронното управление е система от процеси, които подлежат на постоянно усъвършенстване, оптимизиране и редуциране.Трябва да се мисли комплексно – и за надеждна инфраструктура, и за устойчивост и резервираност на регистрите и базите данни, и за умно планиране на процесите и квалифицирана поддръжка. Наред с това сме изправени пред предизвикателствата на днешния ден в областта на киберсигурността и киберустойчивостта. От края на м.г. е в сила Законът за киберсигурност, чрез който се създадат условия за изграждане на ефективна институционална система на национално равнище за превенция и противодействие на кибератаките, както и за оценка на рисковете.

Интервю на Велислав Русев за сп. „Бизнес Клуб“