„Изборът на Иван Гешев не е предрешен, тъй като изборът протече абсолютно законосъобразно, съобразно процедурата, която е разписана в Закона за съдебната власт, в конституцията, бяха запазени абсолютно всички етапи“, заяви пред БНТ членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Даниела Машева.

„Предложението беше направено от всичките 11 членове на прокурорската колегия за г-н Гешев – каза още тя. – Беше направено едно много продължително обсъждане на тази кандидатура, тя беше публично оповестена с абсолютно всички документи като концепция, като кадрова справка, докладите относно професионалните му качества, относно нравствените му качества и беше една много продължителна процедура, разположена във времето, която приключи към настоящия етап с този успешен избор“.

Машева също така смята, че реакцията срещу избора на Гешев е достигнала недопустими рамери и заподозря политически страхове.

В коментар на хипотезата президентът да не подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, тя заяви, че дори Румен Радев да върне тяхното решение, те отново ще обсъдят възможността да внесат за гласуване същата кандидатура. „При гласуване, както знаете, отново, при повторно внасяне на нашето решение до президента, тогава той е задължен да издаде указ и да назначи избрания главен прокурор“, допълни Машева.

На друго мнение е адвокат Михаил Екимджиев. Според него в избора участват две институции, като президентът не е просто с формална роля. „Очевиден е конституционният замисъл, че трябва да се търси консенсус между ВСС, който представлява съдебната власт, и президента, който олицетворява единството на нацията и представлява суверена“, коментира той пред „Медиапул“. Юристът смята, че ако президентът върне избора, при втората процедура не може да бъде предложен дори същия кандидат. Именно затова и държавният глава не може втори път да откаже указа – за друг кандидат, различен от първия. „Не може държавният глава да бъде поставян на колене пред шайка апаратчици“, коментира Екимджиев.

Адвокат Екимджиев окачестви избора на Гешев като „напълно негоден“. В интервюто пред „Медиапул“ той казва:

„Едни хора, които би трябвало да олицетворяват елита на юридическите професии, бяха почти нечленоразделни. Те сричаха предварително написани въпроси, защото явно не бяха ги тренирали да ги прочетат гладко. Те не завършваха дори мислите си при задаването на въпросите. Човек би си помислил, че част от ордата, която бе докарана да скандира пред сградата на ВСС, се е качила горе и е заела мястото на членове на съвета. Този сигнал е крайно е негативен заради доверието в системата. Членовете на ВСС са образа и гласа на съдебната система в съзнанието на публиката. Самия избор на прокурор Гешев бе демонстрация, че формалното спазване на процедурите, без съобразяване с обществения интерес и морала, може да доведе до прокарване и на най-неподходящите кандидати. Може да бъдат прокарвани частни и корпоративни интереси.

Процедури имаше и по времето на Тодор Живков. Процедури има и сега в Северна Корея и сигурно се спазват безотказно. Вероятно заради физическата прилика между г-н Сотир Цацаров и севернокорейския лидер Ким Чен-ун, първият се опитва да ни вкара в един сценарий на процедури от севернокорейски тип. Надявам се, че държавният глава като конституционно замислен коректив на това безумие, ще прояви необходимата отговорност и смелост. Сега се изисква и смелост, за да застанеш срещу волята на главния прокурор, олицетворена от неговите марионетки в Прокурорската колегия на ВСС. Очакваме действията на президента.“

Бившият министър на правосъдието Антон Станков пък обяви пред bTV: „Не мога да предположа дали президентът ще издаде указ за избрания за главен прокурор Иван Гешев, но категорично съм на мнение, че той няма срок за за това“. Според него Румен Радев има много силен правен екип, който ще го посъветва как да действа.

„Имаме разделен Висш съдебен съвет на две колегии и възможност кандидатури да се издигат само от прокурорската колегия или от министъра на правосъдието. Това е едната голяма разлика, а другата е в публичното гласуване. Публичното гласуване създава проблем, защото свободата на вътрешното убеждение на волята е част от съдебната система, от вземането на решението. Ако вотът за Иван Гешев беше таен, може би щеше да е по-различен”, предположи Антон Станков.

Той отбеляза, че сега възможността министърът на правосъдието да направи номинация има много по-голяма тежест, отколкото в предишния правен ред. И добави, че безалтернативността в случая не е изиграла добра роля, а е оставила горчив  привкус.

„Иван Гешев се състезаваше със себе си, но това състезание беше тежко – коментира Станков. – Прокуратурата е пирамидална структура с едноначалие. Това че 11 прокурори, включително и сегашният главен прокурор, издигнаха само една кандидатура, отново показва на преден план проблема за единоначалието в прокуратурата. Не си дадоха сметка колегите,че сами себе си показаха в една друга светлина. Дали пък не е било по нареждане това издигане на една кандидатура?”

Според него подкрепата, която Гешев е получил от от изпълнителната власт, в лицето на МВР структури, ДАНС и т.н., за пореден път поставя и другия въпрос – къде е мястото на прокуратурата, в съдебната власт или в изпълнителната.