„Действително имаме двайсетина човека, по-точно между 20 и 50, които през целия си живот са забогатявали незаконно, поддържайки привилегировани отношения с политическата власт. Те са по принцип конкуренти, но и взаимно зависими един от друг, всеки от тях трупа срамни тайни за другите, и се съюзяват когато интересите им са застрашени. На всичкото отгоре имат главен прокурор, който е в тяхна услуга и ги защитава. Едновременно са солидарни и недосегаеми. Ако това наричаме „мафия“, значи има такава в България.“

Това заявява премиерът Кирил Петков в интервю за летния брой на френското списание „Международна политика“. Интервюто е взето от Александър Леви през май 2022 г., но е публикувано чак сега.

„Единственият плюс тук е, че България има 6,5 милиона жители – колкото два Ню Йоркски квартала – и е по-лесно да се отървем от мафията в два квартала, отколкото в огромна територия като Русия например! Трудното е, че тези хора разполагат със значителни средства и контролират съдебната система, особено, подчертавам, с помощта на главния прокурор. Последният беше избран за седем годишен мандат през 2020 г. Единствен Парламентът може да го уволни, но партиите в сегашното Народно събрание нямат желание да го направят, защото голяма част от депутатите им ще загубят протекциите си и ще трябва да отидат в затвора. Единственият начин да се преборя с тази мафия е да се обърна към Европейската прокуратура с надеждата магистратите ѝ да сезират няколко дела, да разплетат кълбото и да стигнат до главния прокурор, и тогава той ще е принуден да подаде оставка“ – заявява Кирил Петков.

Публикуваме най-интересните части от интервюто на Петков пред „Международна политика“:

Александър Леви: – В този контекст чувствате ли се застрашен? Откакто поехте поста казахте, че няма да променяте навиците си, ще продължите да ходите на работа пеша, с минимална охрана… Това не е ли непредпазливо? За съжаление в България има дълга традиция в политическите убийства…

Кирил Петков: – Мисля, че днес заплахата е най-вече политическа. Мафията ще направи всичко възможно, за да събори правителството ми. Има капацитета да го направи. Предвид финансовите средства, с които разполагат, тези хора могат да си купят достатъчно депутати, за да се противопоставят на политиката ми. Ако не успеят, това е друг въпрос: тогава рискът от, да кажем, по-брутална конфронтация ще нарасне значително. Припомням, че тези хора нямат никакви скрупули. Но с нас се сблъскват с нов проблем: ние сме много голям екип. И партията ни не е пирамидална структура, няма да рухне, ако се събори върхът й. Напротив, ако някой случайно направи подобна глупост, само ще подсили нашата решимост и популярността ни. Премахването на един човек не премахва заплахата, напротив; и мисля, че тези хора, които в никакъв случай не са глупави, са го разбрали. Така че продължавам да идвам пеш на работа, всеки ден.

***

А.Л. – Вие сте предприемач и сте се борили за различни каузи в българското гражданско общество. Имате ли политик, който да ви служи за пример?

К.П. – Нямам само един модел, няколко са. На европейско ниво имам чудесни отношения с Еманюел Макрон. Имаме еднакво виждане за нещата, от едно поколение сме. Следват нидерландския премиер Марк Рюте, председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, гръцкия премиер Кирякос Мицотакис… Отвъд Атлантика харесвам много Барак Обама. Това са все лидери с подобно на нашето развитие: отлично образование, силна мотивация да променят насоките в страните си, и като цяло без да афишират откровена идеология. За мен идеологиите винаги са били заместител на рационалното мислене. Когато не ни се мисли много, използваме идеологията. Затова не вярваме в идеологии, каквито и да са те. Ние сме прагматици. Опитваме се да налагаме само рационални мерки, независимо дали ги определят като леви или десни. Сега мога да ви кажа и какви политически лидери не харесвам: на първо място идва Путин, безспорно. Всички сме заложници на имперското му мислене и на егото му: хиляди души умират заради него, още повече страдат от икономическата криза, която предизвика. Не харесвам и Доналд Тръмп. Този човек уж се обръща към американците в неравностойно положение, а те не осъзнават, че са първите жертви на политиката му. Накратко, не харесвам политици, които преследват лични цели когато са на власт: забогатяване, суета, мания за величие… Възхищавам се на тези, които служат на държавата си, а не обратното; на тези, които защитават кауза. Обамакеър например беше силна кауза, каквото и да се говори днес по темата.

***

А.Л. – Министърът на отбраната използва терминологията на Кремъл, президентът не изразява ясна позиция за Украйна… Според анкета отпреди войната, близо 60 % от българите подкрепят политиката на Путин. Сигурно поне половината са на друго мнение след инвазията в Украйна, но все пак: България няма ли проблем?

К.П. – Проблемът е, че много хора бъркат русофилия с путинофилия. Към това се прибавят и 70 години руска пропаганда. През всичките тези години Москва е налагала своята историческа версия чрез медии, учебници и институции. Днес в руското посолство в София работят 118 служители. Това е огромна цифра! Руснаците ни държаха в почти 100-процентова зависимост от техните горива; освен това притежават голяма част от енергийната ни система. Единствената ни петролна рафинерия – Лукойл – е руска, целият ни газ се доставя от Газпром, и горивото за единствената ни ядрена централа идва ексклузивно от Русия… Това са значителни финансови потоци, които гарантират на Русия пазар и политическо влияние. Накратко, въпреки нашата принадлежност към Атлантическия съюз и Европейския съюз, те все още гледат на нас като на техен сателит.

Тук искам да се върна към битката, която води моето правителство, за да подчертая още веднъж сложността на ситуацията. Значи имаме двадесет изключително силни и корумпирани души, на които сме обявили война и които имат политически средства да ни съборят; имаме главен прокурор, който също си мечтае да изчезнем, защото знае, че рано или късно ще успеем да го махнем; всичкото това под зоркото око на Русия, която, с външната си политика, с горивата си и с агентите си, се опитва да ни задържи в орбитата си. Убеден съм, че тези 118 служители в руското посолство в София всяка сутрин ходят на оперативка с една единствена точка в дневния ред: какво да направим, за да падне това правителство. А срещу тази армада, аз имам коалиция от четири партии, които се дърпат по много теми. Въпреки това, успяхме да помогнем военно на Украйна, да кажем „не“ на Газпром, когато поискаха да им плащаме в рубли и да продължим борбата си срещу корупцията.

А.Л. – Може ли да дадете конкретен пример за борбата срещу корупцията?

К.П. – Да вземем за пример газа. Когато Газпром реши да прекъсне едностранно доставките през април т.г., разбрах няколко неща. Първо, че има решения, които предшествениците ми съзнателно са игнорирали. Например азербайджанският газ е с една трета по-евтин от руския; а предишното правителство е отхвърляло тази възможност под предлог, че няма интерконектор с Гърция, което не е вярно, точно го пуснахме в експлоатация! Това означава, че навремето някой не само е попречил да има диверсификация, но е и купувал по-скъп газ на гърба на българския данъкоплатец. Открихме лицето, което е подписало този документ (и което може би не е взело подобно решение) и се опитахме да го арестуваме. И тогава главния прокурор се намеси: сезира всички документи и обеща да започне разследване. От тогава не сме чули нищо по въпроса.

Разбрах, че в много случаи корупцията на национално ниво обслужва интересите на руската външна политика. Най-често едни и същи хора забогатяват като отклоняват средства и сключват с руснаците вредни за икономическата и политическа независимост на нашата страна сделки. Установихме, че борейки се срещу корупцията, застрашаваме целите на руската външна политика. Да вземем друг пример – газопровода „Турски поток“, изключително важен проект за Кремъл, чиято цел е да заобиколи Украйна и да отслаби икономиката ѝ. Този газопровод, който обслужва Централна Европа (основно Сърбия и Унгария), преминава през нашата територия, участвали сме във финансирането му с 1,5 милиарда евро, а дори не предвижда доставки за България! Кой е разрешил построяването му? Правителството на Бойко Борисов, който се представя за най-върл проевропеец и проатлантик. Когато беше арестуван за кратко през март месец т.г., преди да бъде пуснат на свобода от същия главен прокурор, полицията претърси жилището на пи-арката му. В гаража ѝ бе открит луксозен джип 4х4, собственост на компанията строила българския участък на Турски поток. Далаверата е ясна – джипът е подарен от руската компания, която строи газопровод за 1,5 милиарда евро, обслужващ единствено интересите на Кремъл. Тук ясно си личи връзката между корупцията и руската външна политика, която действа в редица сделки на Балканите, а дори и на ниво Европейски съюз.

Източник: OffNews