– Г-н Смилов, въпреки първоначално афишираното намерение на премиера Борисов партийната субсидия да бъде намалена бързо на 1 лев управляващите започват да „тупат топката“ и да увъртат. Тръгнаха да търсят друг, компромисен вариант. Какво се случва?

– ГЕРБ, изглежда, се вкараха в капан, който сами си поставиха. Всичко започна като надлъгване с „Шоуто на Слави“ и евентуалната партия, която ще излезе от него. Борисов искаше да отнеме един от основните аргументи на този потенциален опонент, като същевременно проведе операция по ограничаване на щетите от грешно изчислените субсидии през последните години. Но с действията си всъщност ГЕРБ не постигнаха тези цели: темата със субсидиите вече няколко седмици се вихри из медиите като централна, което работи за Слави Трифонов, а фактът, че основната вина за грешката в изчислението е на финансовото министерство (и Сметната палата), т.е. на управлението, става все по-ясен.

Темата създаде и напрежение между ГЕРБ и патриотите, което е и основната причина за отлагането й във времето. Показателно беше, че Борисов беше „договорил“ намаляването първо с ДПС, но после се уплаши, че скритата им коалиция ще лъсне твърде много, ако изолират формалния партньор – патриотите. Чрез публичната активност на Делян Пеевски след европейските избори ДПС, изглежда, искат да официализират връзката си с ГЕРБ, което едва ли се харесва на Борисов.

– Какви са рисковете, ако бъде приет вариантът, предложен от ДПС – т. нар. американски модел на субсидиране?

– Този модел нито е американски, нито е подходящ за страната ни. Той всъщност си е наш и работеше в България през 90-те години. Самият вносител – Йордан Цонев, ясно формулира опасностите от този модел: той води до силни зависимости на политиката от бизнеса. Ако трябва да преведем това съобщение, политическата среда бързо ще заприлича на медийната у нас: както огромната част от „независимите“ медии в България подкрепят искрено и всеотдайно управляващите, така ще прави и бизнесът със своите дарения. Едни ще ги е страх, че ако не дадат пари, ще станат жертва на административен тормоз; други ще се надяват на услуга; трети ще са фирми на политици, скрити зад офшорки и сламени човеци; четвърти ще са охранени фаворити на управляващите, живеещи от държавни поръчки.

Дори в Германия – страна с работещи медии и съдебна власт – големите корпоративни дарения са водили и до големи корупционни скандали. Корпорацията „Флик“ се оказа, че е давала през 80-те години „под масата“ много сериозни суми, за да се сдобие с данъчни облекчения. През 90-те години Хелмут Кол трябваше да се оттегли от постовете си заради сходен скандал с оръжейни търговци. Щом даже „обединителят на Германия“ пострада от „американския модел“, не можем да очакваме нещо по-добро у нас: напротив, резултатите ще са по-лоши.

– ДПС отново се превърна в „балансьора“ на властта…

– Новото е опитът на ДПС да официализира връзката с ГЕРБ. Досега бизнес империята им стоеше „на сянка“ и действаше, без да се афишира. Изведнъж обаче Ахмед Доган се сдоби публично с електроцентрала и пристанище, а Делян Пеевски започна да ходи в парламента и да развива законодателна активност.

На Борисов ще му е все по-трудно да крие връзката с толкова активен партньор, и то чрез аморфна фасадна коалиция с патриотите. Натрупването на комични инциденти и обвинения в изневяра ще продължава. Например по отношение на субсидиите ДПС се обидиха, че Борисов се е отметнал от думата си.

– Антикорупционната комисия поизчисти бивши представители на властта по скандала „Апартаментгейт“, но остава да се произнесат прокуратурата и НАП. Какви са вашите очаквания?

– В отстраняването на Цветанов остана нещо недоизказано. Първоначално му беше даден някакъв шанс да се прояви и да остане в партията като организатор на изборите. След успешното представяне на ГЕРБ дойде и окончателната раздяла с него. Впечатлението, което се налага, е, че Цветанов е наказан за политическо/управленско разминаване с Борисов. На каква тема е било това разминаване, можем само да гадаем обаче.

А прокуратурата и НАП са доказали, че действат в синхрон с ядрото на управлението от ГЕРБ и ДПС. Ако направят нещо срещу Цветанов и други участници в „Апартаментгейт“, това ще е по-скоро сигнал, че Борисов върви към „твърда“ раздяла с бившия си втори човек.

– Бойко Борисов като че ли също „поизчисти къщичката си“ с махането на Цветанов. Наистина ли здраво държи волана на джипа, тоест партията и държавата?

– Борисов има безспорен талант да се „преизмисля“ във властта и това го държи на върха на управлението вече над десет години. Той излезе безспорно по-силен от европейските избори, а първоначалната му ситуация не беше за завиждане.

Основната слабост на ГЕРБ след десет години във властта е пълният контрол, който имат върху медии, съдебна власт, независими регулатори и т.н. С толкова властови лостове очакванията на хората към притежателя им стават основателно големи. „Жертването“ на Цветанов, изглежда, цели да покаже на хората, че Борисов не е част от преяждането с власт, че други са виновните. С наближаването на местните избори сигурно ще видим подобни операции на прокуратурата и други служби с кметове на ГЕРБ. „Очистването“ ще продължи, макар че при такъв голям мащаб на хигиенизацията хората може и да се сетят, че проблемът е системен. А за системата отговаря един човек.

– Задават се нови избори през есента, а като че ли няма никаква алтернатива на властта.

– БСП са голям стабилизатор на ГЕРБ. Истеричният завой на Корнелия Нинова към някакъв „социалистически консерватизъм“ или соцорбанизъм превръщат БСП в несъстоятелна управленска алтернатива. На европейските избори Нинова водеше кампанията си по опорните точки на Ангел Джамбазки и успя да го вкара в ЕП (даже заедно с Андрей Слабаков). Но друг някакъв „успех“ стратегията й не постигна. Всъщност загуби втори „спечелени“ избори. БСП, изглежда, ще продължи в тази посока и на местните избори. Това е добра новина за ГЕРБ.

– БСП е разкъсвана от вътрешни боричкания и препирни кой да „води дружината“, десницата е разпарчетосана. Какво ни очаква занапред?

– При БСП проблемът не е в разпокъсаността. Нинова като че ли надделя над опозицията срещу себе си. Проблемът е, че опозицията беше права. Демократична България – десницата – направи една малка, но важна и задължителна стъпка на европейските избори. Въпросът е да не губи инерция и да проведе добра кампания там, където е силна: в столицата и големите градове. Умна политика по места може да разшири влиянието й и да хвърли мостове към други, по-малки формации. СДС трайно се съюзиха с ГЕРБ, което разчисти терена в голяма степен. Има много избиратели в център–дясно, които виждат дефектите на модела „Борисов“ и искат по-бърза модернизация и европеизация на България. Това е електоратът на десницата, но тя трябва да търси излаз и към други групи.

– Възможно ли е София, която стана „емблема“ на управлението на ГЕРБ, да даде начало на промяната, подобно на Истанбул? Тоест да бъде променено статуквото?

– На ГЕРБ им предстои тежка битка за София. Формалната им коалиция с патриотите и неформалната с ДПС ги отдалечава от „градската десница“, за която стана дума по-горе. Т.е. в София и големите градове те ще имат трудност да мобилизират каквато и да е периферия. Ако БСП излязат с „независим кандидат“ – да речем Мая Манолова, която не е от антуража на Нинова – това ще засили шансовете на червените за „чудо“ в столицата.

– Дали апатията и умората у гражданите не са толкова силни вече, че да бетонират ГЕРБ във властта?

– Ситуацията в страната е много динамична. Временната стабилизация на ГЕРБ няма да трае и през есента. Миналата есен беше маркирана от поредица от скандали и сериозни трусове в управлението. Структурните условия за тези скандали са налице и сега: сложни коалиции, обвързаност с бизнес империята на ДПС, АЕЦ „Белене“, „патриотични“ изцепки и т.н. Очаква ни гореща политическа есен.

Таня Петкова, в. „Сега“