Обявяваните от социологическите агенции проценти за нагласите на избирателите и прогнозите им преди изборите са важен фактор, който оказва въздействие на избирателите при вземане на решение за гласуване. Оповестяваните данни карат избирателя: да гласува „срещу“, за да попречи на дадена партия или кандидат да спечели; да оттегли подкрепата си от дадена партия, защото тя няма изгледи да победи или да прескочи избирателната бариера; и/или, да възприеме една политическа формация по-позитивно, ако тя има шансове да спечели и обратно.

Във всички тези случаи той взема решение за гласуване, което не отговоря на първоначалните му намерения и на истинските му предпочитания относно участващите в изборите политически формации. Особено уязвими за въздействие от социологически агенции са колебаещите се избиратели. Въздействието се засилва от медиите, където техните сондажи стават водещи новини и от отсъствието на съдържателни политически дискусии. Същевременно данните, които оповестяват агенциите, имат силно различаваща се достоверност, която медиите нямат инструменти да проверят. Тук правим повторен опит – след 2017, да запълним тази празнота.

Анкетните сондажи преди изборите за Европейски парламент 2019

На изборите за ЕП през 2019 г. участват 27 политически формации и независими кандидати. Девет социологически агенции се ангажираха с проценти за „моментните нагласи“ на избирателите и прогнози (по-нататък общо „сондажи“). Направиха го: Алфа рисърч, Галъп интернешънъл, Медиана, Сова Харис, Екзакта, Афис, Барометър България, Маркет Линкс и Тренд .

Общо направените сондажи са 22 за 11 политически субекта. Критерият за тяхната точност са процентите от подадените в страната гласове за политическите формации, които ЦИК обявява.

Освен процентните сондажи, социологическите агенции обявяват кои политически формации имат шанс да прескочат изборната бариера от 5.88%, от действителните гласове на избирателите. Тези прогнози съставляват вторият източник на първични данни. Наричаме тези данни прогнози „успех-неуспех“. Процентните сондажи и прогнозите „успех-неуспех“ въздействат много силно на гласуването на избирателите. Критерият за оценка на тяхната точност е преминаването на изборната бариера от дадена политическа формация.

Оценка на точността на сондажите на изборите за ЕП 2019

Отклоненията на претеглените и усреднени сондажи от резултатите са изчислени в проценти. Най-точни са процентните сондажи за ГЕРБ, а най- неточни и надценени – тези на „Атака“. Сред останалите надценени прогнози са тези за резултата на БСП – с над 23.7%, следвани от „Воля“ и „Патриоти за Валери Симеонов“. Социологическите агенции най-силно са подценили резултата на „Демократична България“ – с близо -36.8%, следван от този на ВМРО и ДПС.

При оценката на прогнозите „успех-неуспех“ на всички социологически агенции за достатъчно основание за оценка за точност на прогнозата на политическа формацие е това, че тя е съответствала на резултата, постигнат от нея на изборите.

Посочените като най-точни и верни прогнози “успех-неуспех“ – тези за ГЕРБ, БСП, ДПС и “Патриоти за Валери Симеонов“, са тривиални. За тези политически формации всички социологически агенции са дали верни прогнози за успех или за неуспех, както е за “Патриоти за Валери Симеонов“.

По-неточни са прогнозите за „Атака“, „Воля“, ДБ и ВМРО, но това е по различни причини. За първите три е имало единични агенции, които са прогнозирали успех, който не е постигнат. За ВМРО е имало социологически агенции, които са прогнозирали неуспех или са се колебаели в прогнозата си за успешния резултат и затова общата прогноза е по-неточна.

Особен случай е прогнозата за „Демократична България“ (ДБ). За нея 7 от 9 агенции са посочвали, че няма да има депутат в ЕП и останалите две – Маркет Линкс и Алфа рисърч са се колебаели, като са се съмнявали дали ДБ ще успее. Например, в последната си прогноза преди изборите Алфа рисърч сочи малък шанс за успех на ДБ. Претеглената и усреднена прогноза на тази агенция сочи 13% вероятност за успех за ДБ, а тази на Маркет Линкс – 40%, т.е. под средната вероятност за успех.

Гласовете за ДБ, подадени в страната, не са достатъчни за влизане. Почти 7000 гласа от чужбина са причината тази коалиция да преодолее изборната бариера. СА сондират само избирателите в България и не могат да бъдат упреквани, че не предвиждат гласовете, които са подадени отвън.

Като изключим тривиалните прогнози, общите изводи за точността на процентните сондажи и прогнозите „успех-неуспех“ сочат: относително добра точност за прогнозите за ГЕРБ и „Патриоти за Валери Симеонов“, и в рамките на статистическите очаквания за ДПС и ВМРО; надценяване на резултата на БСП, както и значително надценяване на резултата на „Атака“ и „Воля“; подценяване на резултата на ДБ от всички социологически агенции.

Още тук може да се направи заключение, че преди изборите за ЕП 2019 със своите процентни сондажи и прогнози „успех-неуспех“ социологическите агенции:
1. Със сигурност са повлияли за гласуване в полза на БСП и проруските партии „Атака“ и „Воля“;
2. Най-силно са внушавали на избирателите да оттеглят подкрепата си от ДБ, защото са сочели, че тази коалиция няма изгледи да прескочи избирателната бариера.
3. Със своите прогнози са повлияли на избирателите в център-дясно да възприемат ГЕРБ по-позитивно и да гласуват за нея, защото нейните шансове да спечели вота са били несигурни в един период преди изборите и защото все пак със сигурност подадения за партията глас не се губи като подкрепа за Европейската народна партия.

Анализът на обобщените данни показва, че изводите, които са направените за изборите за ЕП 2019 напълно се отнасят за целият последен 10-годишен период. Социологическите агенции, като общност, са надценявали и подценявали системно и последователно определени политически формации.

Оценка на достоверността на социологическите агенции на изборите за ЕП 2019 

Съобразно методологията, общата оценка за достоверност на всяка социологическа агенция се състои от четири компонента:

1) Критерий за точност на процентните сондажи е средното квадратично отклонение на усреднените и претеглени процентни сондажи, съответно от процентните резултати на всички политически формации. Това е най-подходящият и същевременно сравним показател за разсейването на процентните сондажи на агенцията от резултатите;

2) Критерий за точността на неочевидни прогнози „успех-неуспех“. Тривиалните или очевидните прогнози за успех или неуспех са тези, които са се случили и са били прогнозирани точно от всички социологически агенции. Те не им носят оценка за точност. Верните неочевидни прогнози носят оценка, в зависимост от процентите на вероятност, който са посочени от агенцията за всички политически формации. Неверните прогнози носят същите проценти на агенцията, но с отрицателен знак;

3) Критерий за безпристрастност. Ориентация „ляво-безпристрастно-дясно“ на прогнозите се определя в зависимост от следното: ако прогнозата за ГЕРБ е по-малка от тази за БСП, а резултатът е обратен, социологическата агенция е с лява ориентация; ако прогнозата за ГЕРБ е по-голяма от тази за БСП или е по-малка и резултатът е същия, социологическата агенция е безпристрастна; ако прогнозата за ГЕРБ е по-голяма от тази за БСП, а резултатът е обратен, агенцията е с дясна ориентация.;

4) Критерият за професионална коректност зависи от това дали социологическата агенция: изпълнява собствени сондажи и обявява задължителните им характеристики; обявява сондажите и прогнозите си през собствен сайт; поддържа архив от данни за своите предишни изследвания; има сайт, който актуализира редовно; провеждат социологически проучвания, различни от политическите сондажи; провежда редовни сондажи за доверието на ПФ или се включва епизодично по време на избори.

Спрямо тези критерии най-достоверна агенция за избори за ЕП 2019 е била Екзакта, следвана отблизо от Тренд и Алфа рисърч. Добра е била достоверността на Маркет Линкс. Втората група агенции са Галъп, Медиана, Барометър България, Афис и Сова Харис, като последната е с по-малко от 41.5% от достоверността на Алфа рисърч.

Оценка на достоверността на СА за периода 2009 – 2019

Натрупването на данни за сондажите, прогнозите, пристрастността и професионалната коректност на социологическите агенции в периода 2009-2019 ни осигурява възможността за още по-обективна оценка на тяхната достоверност.

Според посочените по-горе 4 критерия Алфа рисърч стабилно присъства като най-достоверна социологическа агенция за последните 10 години. Тренд я следва с 94.4% от нейната точност, безпристрастност и коректност. С добра достоверност са Екзакта и Маркет Линкс.

Галъп отново води групата на по-недостоверните  с 58,8%, следвана от Медиана, Афис и Сова Харис, която е с достоверност едва 16.6% от тази на Алфа рисърч, или е 6 пъти по-недостоверна. Тези четири агенции са с категорично лява ориентация. Ако Алфа рисърч и в седемте избора е била политически безпристрастна, Галъп и Медиана са били 6 пъти леви и само 1 път безпристрастни, Сова Харис – 5 от 7 пъти и Афис – 5 от 6 пъти, Барометър България, бившата Барометър Инфо, е с 2 леви пристрастия и 2 пъти е била безпристрастна.

Най-достоверни досега са били анкетните сондажи на Алфа рисърч. Въпреки това и за нея се отнасят част от направените изводи. В периода 2009-2019 е надценявала БСП, макар и само с 3%, както и „Воля“, и е подценявала, с -21%, резултатите на коалиция ДБ (основно на ДСБ и на предпоследните избори – на „Да, България“).

Заключения

За периода 2009-2019 четири социологически агенции имат преобладаваща политическа безпристрастност и четири са се проявили като ляво пристрастни. Няма агенция с дясна ориентация, защото БСП Б не е печелела парламентарни избори срещу ГЕРБ. Каква политическа ориентация има дадена агенция, е право на нейните собственици и състав; важно е медиите и обществеността да са добре информирани за нея.

Всичките безпристрастни агенции са професионално коректни. Сред ляво ориентираните, Сова Харис не е, а Афис е частично коректна. Според нас това е втората важна характеристика на социологическите агенции, която медиите и обществеността следва да имат предвид.

Социологическите агенции се различават два до 9 пъти по точността на своите сондажи и прогнози „успех-неуспех“. Толкова големи разлики не могат да бъдат обяснени със стохастичен процес.

Синтезираната в периода 2009-2019 оценка за достоверността на агенциите е само ориентир за миналото. Тя не е гаранция за бъдеща надеждност на сондажите и прогнозите, не отрича тяхна възможна бъдеща точност, безпристрастност и коректност.

За целият последен 10-годишен период, социологическите агенции като общност, са надценявали и подценявали системно и последователно определени политически формации. Със сигурност са влияли за гласуване в полза на БСП, „Атака“ и „Воля“; най-силно са внушавали на избирателите да оттеглят подкрепата си от ДБ, защото са сочели, че тази коалиция няма изгледи да прескочи избирателната бариера; въздействали са на избирателите в център-дясно да възприемат ГЕРБ по-позитивно и да гласуват за нея, заради шанса да спечели вота и защото все пак подадения за партията глас е „срещу“ БСП.

Изводите от анализа на сондажите и прогнозите преди изборите за ЕП 2019 дават всички основания да се повторят две наши препоръки:

Българската социологическа асоциация да въведе и контролира спазването на професионални стандарти за коректност и точност, и да се разграничава навреме от тези, които не ги спазват и се занимават с манипулация на избирателите в полза на определени политически формации.

Активните участници в обществения и политическия дебат – политици, медии и общности следва да се съобразяват с достоверността на социологическите агенции.

*Анализът на Центъра за анализи и управление на рискове (ЦАУР) е публикуван със съкращения и със съгласието на ЦАУР.