Кой поръча атентата срещу Папа Йоан Павел II? Мехмет Али Агджа реши да проговори пред Даниела Тренчева, след като през последните 40 г. е отказал хиляди покани за интервюта на медии от цял свят. Ексклузивно в ефира на NOVA той признава, че е обучаван в лагер за терористи, че е бил в България преди покушението срещу папата и е работил с контрабандисти у нас.

Безпрецедентната среща с Али Агджа е в основата на документална поредица от три епизода, която NOVA ще излъчи на 15, 22 и 29 май от 18:00 часа в предаването „Ничия земя“.

На 13 май 1981 г., в сърцето на Ватикана – площад „Свети Петър“ в Рим, папата поздравява събралото се множество. Името му е Йоан Павел II, роден като Карол Войтила, поляк. Той е първият папа-славянин и единствения от социалистическа страна. Избран е наскоро и дейността му представлява голяма опастност за Съветския съюз и целия социалистически лагер, особено за родната му Полша, в която вече действа и профсъюзът „Солидарност“, оглавяван от Лех Валенса.

В 17:17 минути проехтяват изстрели. Папата пада в ръцете на обкръжението си. Откаран е спешно в болница „Джемели“, но губи много кръв и е на косъм от смъртта.

На площада е арестуван мъж, който стиска пистолет „Браунинг“ в ръката си. Опитва се да избяга, но е затруднен от една шокирана монахиня – сестра Летиция, която започва да крещи: „Защо го направи?“. Така е задържан Мехмед Али Агджа, 23-годишен, турчин, член на крайнодясната организация „Сивите вълци“. Агджа признава, че той е извършителят на покушението срещу папата. Твърди, че е бил сам. Осъден е по бързата процедура на доживотен затвор.

Наричат случилото се пред 40 години на площад „Свети Петър“ „Денят на Апокалипсиса. Определят изстрелите срещу него като опит за смяна на световния ред. Отзвукът по целия свят е огромен. И тогава, и сега, версиите са много, но истината е само една.

„Нищо не съм забравил. Да, може би някои хора, свързани с атентата, са били убити или са починали по време на разследването. Но аз помня много добре всичко, което се случи. Трябва да се помни. Защото светът трябва да знае какво се случи”, казва Мехмет Али Агджа.

Запитан дали не е опасно да се задават въпроси, той отговаря категорично: „Не, в никакъв случай”.

„Минаха 40 години. С времето истината ще излезе наяве. Естествено, Ватиканът знае истината. Вероятно и американското правителство я знае, Кремъл също знае истината. Разбира се, има два аспекта. Единият е свръхчовешки. Една свръхестествена истина, която Ватиканът така и не обясни. Истина, свързана с пророчеството от Фатима. Има и друга истина, която е свързана с Кремъл, така че това е дълга история”, разказва Агджа.

И допълва: „Истината е тази. Кремъл искаше да убие папата с полски произход. Защото папата представляваше голяма заплаха за съществуването, за оцеляването на Съветската империя, която беше заплашена от Полша, от профсъюза Солидарност и така, Кремъл взе решение да убие полския папа. Това е, истината е проста”.

На въпрос дали е бил във връзка с Кремъл, той отговаря: „Не! Не, не… Само с онези, които по някакъв начин работеха за руските тайни служби, за международния комунизъм”.

Студената война е в заключителната си фаза. В Америка току-що е встъпил в длъжност Роналд Рейгън, избран за президент с обещанието да унищожи Империята на злото, както той нарича Съветския съюз. СССР на свой ред наскоро е окупирал Афганистан, но в Полша стабилността на Социалистическия блок е разклатена от гданския шлосер Лех Валенса и неговия бунтовен профсъюз „Солидарност“. Американски журналисти по-късно ще обявят, че Кремъл се е страхувал от последствията от подкрепата, оказвана от папата на „Солидарност“.

„Както може да се да се види от документалните кадри от този ден, от 13 май, стрелях два пъти. Много добре си спомням този момент”, казва Али Агджа. И допълва: „Стрелях само аз, вижда се. Не е имало нужда от други хора”.

В последвалия така наречен „процес на века“ някои от свидетелите обаче твърдят, че са чули два изстрела, други – повече. Непосрествено след стрелбата американски фотограф успява да заснеме човек, бягащ от площад „Свети Петър“. Оприличават го на обвинения за съучастник служител на авиокомпания „Балкан” Сергеий Антонов. По-късно мъжът с очилата се оказва американски турист, а бягащият така и не е идентифициран. А версиите на Агджа във времето се променят – първо твърди, че е имало съучастници, после категорично отрича.

„Преди атентата мислех, че папата представлява капитализма. Дивия капитализъм. Аз бях враг на капитализма. И сега съм против дивия капитализъм, но Ватиканът, папата, те не представляват дивия капитализъм. Нямат нищо общо. Дори искат един по-демократичен свят, по-чист, по-социален, с по-малко бедни, богатствата да са по-равномерно разпределени… Но по онова време мислех така. После промених представата си. И смятам, че Ватиканът е хиляди пъти по-добър от дивия комунизъм”, категоричен е Али Агджа.

Разпространяваните за Агджа данни за живота му преди 13 май 1981 г. са, че през 1977 година преминавате обучение в палестински лагер южно от Бейрут, организиран от Карлос Чакала с участието на български и източногермански инструктори. По-късно отива в Сирия, където го обучават на терористични тактики. Според твърденията това е платено от българското правителство.

„Не. Не от българското правителство. Българското правителство няма нищо общо. По онова време тероризмът, било то в Ливан, или в Сирия, беше организиран и финансиран от КГБ, от комунистическо-терористичните тайни служби. Затова почти всички терористични организации, от италианските Червени бригади до РАФ, Фракцията на Червената Армия, всички близкоизточни и много турски организации бяха създадени и финансирани от Съветския Съюз, от Чехословакия също, от някои българи… Тодор Живков… Но всички бяха просто инструменти на Кремъл”, казва Али Агджа.

„Никой не е имал интерес, нито България, нито Чехословакия, нито Източна Германия да подкрепя какъвто и да е тероризъм. Така че това беше операция на Съветския Съюз, на КГБ, за дестабилизиране на западните демокрации. Това е”, посочва още той.

Запитан дали наистина е бил в тренировъчен лагер, южно от Бейрут, организиран от Карлос Чакала и дали го познава, той отговаря: „Да, истина е, но не съм се срещал лично с Карлос Чакала, не го познавам лично”.

Агджа разказва и на какво са били обучавани в лагера. „От стрелба до използване на експлозиви, боравене с информация… Фалшива информация за заблуда на западните правителства, така че един човек можеше да изглежда като фашист, но беше на служба на КГБ. С две думи – мразех капитализма. Но видях, че съветският тероризъм е още по-жесток. Затова мога да кажа, че сега подкрепям, защитавам демокрацията на Западна Европа, като най-добрата система. Няма по-добра система от тази на Западна Европа. Радвам се, че сатанинската съветска империя падна окончателно”, казва той.

На въпрос дали е вярно, че Сивите вълци са били използвани от ЦРУ или българските тайни служби, той отговаря: „Сивите вълци бяха използвани от ЦРУ, но само за борба срещу комунизма, нищо повече. Само в Турция. Сивите вълци никога не са били използвани извън Турция. Това го знам”.

Абди Ипекчи е турски журналист с умерено леви убеждения, убит през 1979 г. За екзекуцията му Мехмед Али Агджа получава доживотна присъда, но само след 6 месеца бяга от строго охранявания военен „Картал – Малтепе“. След кратък престой в Иран се връща за малко в Турция, обикаля в Европа и по данни от разследването, с които разполагаме – през август 1980-та пристига в България.

„Това е история, която е свързана със Сивите вълци. Хвърлиха вината върху мен. Аз не съм убивал никого. Обвиниха мен, но виновните са Сивите вълци, знаят го Челик, както и други хора. Моята съвест е чиста”, коментира той.

На въпрос дали е вярно, че през 1980 година е бил 50 дни в София, той отговаря: „Да, бил съм в България за 50 дни, в София. Помня „Гранд хотел София“, „Новотел Европа“, хотел „Витоша“, парк-хотел „Москва“. Беше много красив град. Цяла България беше много красива страна, но вече не мога да се върна там, защото Италия ми наложи забрана за влизане в Шенгенската зона. Бил съм в България, срещал съм се и с турски контрабандисти. Срещал съм се и с хора от Съветското посолство в София. Но пистолетът го получих във Виена, не беше нужно да имам пистолет в София. Паспортът, да. Получих го в Турция. В град Одрин”.

Папа Йоан Павел Втори прощава на Али Агджа за нападението, когато през 1983 г го посещава в затвора.

„Това е чудо. Той самият го каза, не на мен, а на световната преса, каза: „Днес е исторически ден. Тази среща беше предопределена от Бога.” Така че това е чудо. Папата прости десет пъти. Говорихме за пророчеството от Фатима. Най-голямото пророчество в християнството за последното хилядолетие, защото атентатът срещу папата вече е бил предсказан”, разказва Агджа.

Чудото от фатима е една от най-големите мистерии на XX век. на 13-ти май 1917 година Дева Мария се явява на три неграмотни овчарчета край португалския град Фатима. Тя прави редица предсказания, сред които за ада, за края на първата световна война и втората световна война и – може би – за атентата срещу папата. Може би, защото и до днес не е сигурно, че третата тайна от Фатима е разкрита изцяло. Веднага щом се възстановява от изстрелите, Йоан Павел II посещава града и поставя един от изстреляните срещу него куршуми в короната на Девата от Фатима, защото вярва, че именно нейната невидима ръка е променила траекторията и е спасила живота му. Според сестра Лусия, последната оцеляла от трите пастирчета – именно Йоан Павел IIе епископът, облечен в бяло, който е ударен от стрели и огнестрелни оръжия. Съвпадението на датата 13 май, според много католици прави атентата доста по-мистично и значимо събитие от простото съвпадение на историческа хронология.

„С папата говорихме за най-важното нещо, което вълнува човечеството, тоест целия свят – че е дошъл краят на света. Тоест през този век, според папата, според Ватикана, светът ще бъде унищожен, както пише и в Евангелието. Не знаем точния ден на края на света, не знаем начина, по който ще настъпи. Може би атомна война ще унищожи света. Може би някой огромен метеорит, не знаем. Но все пак знаем, че това е краят на света и това е било предсказано в тайната от Фатима”, разказва Али Агджа.

„Папата каза, че тайната ще бъде оповестена след смъртта на сестра Лусия – единственият човек, който я знаел. Но после част от тайната беше разкрита, точно на тринайсти май две хилядната година, тоест на годишнината от атентата срещу папата. Беше обявена, но няколко фрази все още остават в тайна. Тоест краят на света е описан в Третата тайна”, казва още той.

И твърди, че е помолил папата за прошка. „Казах, че съм страдал за онова, което се случи. Той ми отговори, че няма значение, защото това вече е било написано. Било е написано в пророчеството”.

На въпрос дали му е казал кой е поръчителят на атентата, той отговаря: „Не, той вече знаеше, че това е Съветският Съюз. Не попита, защото знаеше”.

„Може да се каже, че дата 13 май е избрана случайно. Това е загадка. Може би знаете, че решението за атентата е взето от отдел „Тринадесети” на КГБ, тоест „отдел Убийства” на КГБ и се случи точно на 13 май. И това е едно странно съвпадение. Най-голямото убийство на отдел „Тринайсти” на КГБ се случи точно на тринайсти май на площад „Свети Петър”, разказва още той.

И допълва: „Има още едно съвпадение, много странно. Има първи, втори и трети Рим. Третият Рим се нарича Москва. Атентатът срещу папата беше решен в Москва – третия Рим. Вторият Рим се нарича Истанбул. Човекът, който трябваше да го извърши, тръгна от третия Рим, мина през втория и отидохме в първия Рим, тоест Ватикана, за атентата срещу папата. Има обединение на три града Рим в една грандиозна мистерия, свръхчовешка, в която дори папата виждаше Кремъл като инструмент на огромна невидима власт. За папата Кремъл не беше висшият поръчител, а инструмент”.

Двадесет години след опита за атентат срещу папа Йоан Павел Втори, бившият ръководител на Съветския Съюз, Михаил Горбачов, отрече каквато и да е отговорност на социалистическия лагер за изстрелите на площад Свети Петър. Той заяви, че няма информация за участието на КГБ. Така ли е.

„Какво трябваше да каже? Нима можеше да признае едно огромно престъпление срещу главата на християнството? Горбачов нямаше как да не отрече отговорността на Кремъл. Защото и той е бил отговорен за това престъпление. И вероятно е било решено, от Политбюро, Брежнев, Андропов, Суслов, Громико, Горбачов, вероятно всички заедно, защото е трудно такова решение да се вземе само от един човек. Но Горбачов, който остана в историята като човек на мира, не може да признае това престъпление, не може да накърни международния си имидж. До колкото знам, той получи Нобелова награда за мир, ако не греша. Така или иначе се смята за човек на мира, затова няма как да не отрича своята отговорност”, коментира Али Агджа.

Запитан защо именно той е избран, Агджа отговаря: „Защото светът трябваше да мисли, че го е извършил луд, психопат, фашист, така че никой да не заподозре Кремъл. Ако ли не, щеше да предизвика падането на Съветската империя, представете си политически лидери, които искат да убият главата на Римокатолическата църква. Затова предпочетоха да е някой луд, привиден привърженик на фашизма Турчин. Така никой не можеше да обвини Кремъл, защото вече бяха убили Троцки. Един испанец, или мексиканец, Рамон Меркадер беше разкрито, че е агент на военните тайни служби. Лежал е двайсет години в затвора, после е заминал за Съветския Съюз, където е бил обявен за национален герой. Но за тях това е било грешка. Не са искали да повторят за пореден път тази грешка в една историческа операция, като убийството на папата. Затова избраха човек, който да не предизвика никакво съмнение”.

„За мен това е дълг – да повторя, че България няма никаква връзка с атентата срещу папата”, категоричен е Али Агджа.

Запитан дали иска да каже нещо на семействата на Сергей Антонов и останалите българи, посочени от него, той отговаря: „Не мога да им кажа, защото това не е нещо лично. Не мога, защото става дума за световна война. Имаше световна война между НАТО и Варшавския договор. Между Америка и Русия, Съветският Съюз. Между Ватикана и комунизма, следователно в една световна война винаги ще има човешки трагедии. В случая, важното е българският народ, България да покаже своята невинност. Каза го папата, повтарям го и аз, защото моята дума е важна, аз съм го преживял, а това е достатъчно”.

Цялото интервю