Ако има нещо, с което ще бъде запомнен третият кабинет на Бойко Борисов, това са постоянните скандали. Основен участник в повечето от тях е финансовият министър Владислав Горанов – било лично, било заради подопечните си. Парадоксът е, че колкото повече негативи носи той на кабинета, толкова по-плътно зад него застава премиерът. Това не е характерно за Борисов, който обикновено се разделя с верни хора за далеч по-невинни прегрешения. Очевидно нещо или няКой му пречи да постъпи по същия начин и с финансовия си министър. И това не е прословутата финансова стабилност, която служи за дежурно обяснение за необясними постъпки.

Всъщност Горанов

не би трябвало изобщо да е финансов министър

Първо, защото длъжността не покрива финансовите му изисквания. През 2014 г. той напусна парламента и политиката с аргумента, че там заплатата му е твърде ниска, а на 30 г. неговите колеги са станали милионери (по Бойко Борисов). Заплатата на финансов министър е по-ниска от депутатската, но Горанов не се оплаква и упорито стои на поста. Второ, никой така и не разсея слуховете за тесните му връзки с неуспелия шеф на ДАНС и депутат от ДПС Делян Пеевски, с когото той бе заснет да седи на една маса по времето, когато бе само зам.-министър на финансите. А уж Борисов много държи да пресича всякакви внушения за отношения с ДПС.

Но това са бели кахъри в сравнение със скандалите, в които Горанов се замеси като финансов министър – и лични, и професионални. Така и не стана ясно например защо той не се раздели с поста си, след като се разбра, че живее безплатно в луксозното жилище на своя кръстник, който се явява крупен бизнесмен и масон. Цяла плеяда „звезди“ на ГЕРБ си отидоха заради „Апартаментгейт“, само Горанов не мръдна. А ситуацията при него е особено деликатна, защото мащабният бизнес на хазяина му би трябвало да се контролира от НАП, която пък е подчинена на Горанов. Обяснението на Горанов за тази ситуация бе направо трогателно: „2012 г. си спомняте, че имаше едно неприятно земетресение, което разтърси Перник и стигна и до София като въздействие. Тогава с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахът, които изпитаха тогава невръстните ми деца и съпругата, ни накараха да се възползваме от предложението тогава на кръстника на мен и моите деца – г-н Сариев, да ползваме жилище, което той е купил с инвестиционна цел“. Още по-трогателно е признанието, че ако този факт го е притеснявал, той нямало да декларира жилището –

сякаш спазването на закона е по желание

Отделно се оказа, че Горанов е назначил сина на кръстника си във финансовото министерство. Но въпреки всички тези факти антикорупционната комисия заключи, че няма данни за конфликт на интереси и злоупотреба с влияние. А прокуратурата вече година продължава проверката по същия въпрос.

Най-големият скандал по времето на Горанов е безпрецедентното изтичане на лични данни на близо 5 милиона данъкоплатци заради безхаберието на НАП. В резултат на гафа страните от ЕС отказаха да обменят данъчна информация с България, а Комисията за защита на личните данни глоби НАП с 5 млн. лв. Финансовият министър обаче видя в НАПлийкс само криминално престъпление, извършено от хакери, както и конспирация – „управлението на ГЕРБ е

подложено на атака от злонамерени сили,

чиято цел е да разклатят правителството или да дестабилизират държавата, ако атаката е организирана отвън“. Той дори не уволни шефката на НАП, която не благоволи да прекъсне отпуска си и да се върне да се справя с негативите от скандала.

Горанов излезе сух и от скандала със субсидиите на партии, които се оказаха значително по-високи от определените в закона за бюджета. Разследване на „Шоуто на Слави“ разкри, че ГЕРБ, БСП, патриотите, ДПС и другите формации, представени в парламента, вземат не по 11 лева за всеки подаден за тях глас, а по 13.23 лв. Така за 2018 г. вместо общо 32 млн. лева правоимащите партии и коалиции всъщност са получили над 38 милиона.

Прокуратурата разпореди проверка как и кой е виновен за надплатените 6 млн. лв, но резултати още няма. Остана иронията на съдбата – точно

финансовото министерство да ощетява бюджета!

След вдигналата се пушилка и последвалите законови поправки Горанов ехидно отбеляза: „След като 11 лв. на глас се струват на някого твърде много, да видим как ще се оправят с 1 лв. на глас”.

Позицията на финансовия министър не се разклати и покрай скандала с частните лотарии. Ако не беше войната между Васил Божков и неговите съдружници, така и нямаше да разберем, че от 2015 г. насам „Национална лотария“ и „Лотария България“ са плащали далеч по-ниски такси от събираните от държавния тотализатор за същия вид хазартни игри. Вече месец Държавната финансова инспекция изчислява колко са загубите от по-ниското облагане, а прокуратурата вече говори за 600 млн. лв. щети. Принципал на комисията по хазарта, която е проспала това, е финансовото министерство. И е наивно да се смята, че членовете й са действали на своя глава или че в министерството не са забелязали нищо години наред. Отчайваща некадърност или нагла корупция? И в двата случая изходът трябва да е оставка. Засега обаче за такава не се говори. Горанов се оправдава, че Комисията по хазарта е колективен орган. Като удобно пропусна факта, че именно той назначава председателя на комисията. А във вихъра на скандала министърът излезе с предложение за промяна на таксата, което щеше да доведе до по-ниски постъпления за бюджета от всички видове хазартни игри. Привидно предложението му бе ставката да се вдига от 15% на 25%, само че да се начислява не върху събраните залози, а върху разликата между залозите и изплатените печалби. Експерти веднага пресметнаха, че по този начин облагането на хазарта ще падне с около 30%. Още на другия ден, под медиен натиск, Горанов оттегли предложението си. Борисов даже не го скастри.

За сметка на своята щедрост към хазартните фирми и партии финансовият министър не пропуска

да стъжни живота на фирмите, които се опитват да спазват закона

и чинно си плащат данъците. Повече от година той отказваше да се вслуша в предупрежденията на бизнеса, че изисквания на наредбата за касовите апарати и софтуера за управление на продажбите са неизпълними и неоправдано скъпи. По груби сметки бизнесът трябва да направи инвестиции за поне половин милиард, за да може НАП да следи в реално време постъпленията. Наредбата бе многократно пренаписвана и отлагана. Стигна се дори до протести под прозорците на правителството, които очаквано доведоха до ново отлагане на наредбата недоносче. Въпреки всичко това Горанов отново е целият в бяло.

Всъщност най-голямото предимство на финансовия министър (поне в очите на премиера Бойко Борисов) навсякъде другаде по света би било голям недостатък – Горанов досега

не е планирал бюджет, който да може да изпълни

Обикновено се залагат високи капиталови разходи и нереално ниски приходи, хазната се оказва с огромни излишъци в края на годината, които се разпределят по абсолютно непрозрачен начин за скъпоструващи и спорни проекти. Така бяха уредени парите за „безплатното“ саниране, за 8-те американски изтребители, за довършването без търгове на магистрала „Хемус“…

Финансовият министър не обича да се отчита и да му се месят в плановете. Затова и повечето скандални идеи се прокарват през допълнителни и заключителни разпоредби на някой закон, между две четения в парламента, за да се избегнат обществените обсъждания. Последният случай са промените в закона за БНБ и заигравката с чувствителната за обществото тема за смяната на лева с еврото. Те веднага породиха опасения, че управляващите може да спазарят условията по начин, който да обезцени лева, а оттам и спестяванията в най-бедната страна в ЕС. Може и да няма основания за подобни съмнения, но доверието във властта е критично ниско. А на Горанов очевидно всичко му е позволено.

Кометар на Йоана Петрова/“Сега“