Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

Часове по-късно се оказа, че акцентът е върху неправомерното назначаване на Деса и националната сигурност изтече в канала. Излезе, че службите съвсем неправомерно подслушвали разговорите на Президента на Република България с главнокомандващият на Военновъздушните сили на страната, за да може Каскета на Радостта да метне на услужливите медии СРС-та, които всъщност според него не били СРС-та, а… не знам к‘во си там. Вече, колкото и да се старая, се обърквам в опитите си да разбера какво иска да каже.

Но, те са си СРС-та и, дори и да са автентични, а не сглобявани по „Труд и творчество“, както изглежда дори и с невъоръжено око, доказват само, че Льотчика най-вероятно се е поддал на незабележимия по скромното ми мнение чар на Деса и я писАл на щатна длъжност в администрацията. Кофти практика, ама повсеместна практика, трябва да признаем. Поне половината администрация седи на държавната (разбирай на данъкоплатеца) хранилка само, за да си раздава бонуси и да гласува когато трябва, както трябва и за когото трябва. Или да бъде бухалка срещу неудобните.

Сега, тъй като нито съм запознат, нито имам желание да съм запознат в детайли с мръсните игрички на рашибозука, който управлява България, съм сигурен само в едно. Кака Корни и Баце се споразумяха кой да е президент и той дълго време изпълняваше ролята си на яростна на приказки, но обрана на действия пионка. Нещо обаче явно сгази лука и Каскетът на Радостта беше спешен да се намеси.

Да обобщим. Подслушваме президента на страната и изкарваме СРС-та, които всъщност не били СРС-та. Обвиняваме, че е заплашил националната сигурност. После питаме съда (защото сме юрист от Милиционерското) дали всъщност той е заплашил националната сигурност, но междувременно пускаме СРС-тата, които всъщност не били СРС-та, на отбрани медии. И накрая тържествено заявяваме, че президентът е (съсипаха я тая държава, ей!) назначил метресата си да си топли дирника на държавна издръжка. Незаконно подслушване – президент – заплаха за националната сигурност и в крайна сметка злоупотреба със служебно положение заради романтични чуства. Найс, а!? Страхотен сценарий за продукция на „Мосфильм“.

Каскета на Радостта обаче не се задоволи с това и подхвана хазартната мафия. Черепа ощетявал хазната с милиарди в продължение на десетилетия. Каква изненада! Нито министри, нито данъчни… никой не е забелязал. Може би все още има отшелници, живеещи в пещери из Искърския пролом или Рилската пуст, които не знаят за това. Другите, относително нормалните, са наясно, че нито хазартният му бизнес е чист, нито антиките му са законни и биха го потвърдили. Само че на ум. За да не го чуе някой.

Особеното в случая е друго. А именно, че няма нищо особено, това е практиката на Територията. Отличава се само мащаба, защото тук кинтите верно са бая сериозни.

Едва ли е нужно някой да го казва, но кукловодите от зората на ““прехода““ (и тези кавички са малко) създават стотици подобни фигури, които печелят проекти, награди за бизнесмени на годината, дават правилните отчисления където трябва и се радват на комфорта властта да ги следи с широко затворени очи.

И какво може да измисли същата тази власт, загрижена за отчаяния от немотия подопечен народ, в чийто очи проблясва надежда само, когато търка билетчета? Разбира се, че ще вземе светъл пример от борците за равенство и справедливост и ще национализира, а после ще изфабрикува обвинения за призраци, за съществуването на които всички сме знаели отдавна, но сега му е дошъл моментът да бъдат извадени от гардероба.

И отново се намесва Каскетът на Радостта, който яростно погва Черепа. Ама яваш-яваш, за да има време оня да се покрие из чужбините, откъдето да дава интервюта ежедневно. Каскетът на Радостта обаче не се отказва и прави показни акции (само Цветанов го обичаше това занятие повече от него) и конфискува антики, произведения на изкуството, които многократно са се появявали във величаещите доскоро Божков медии. Но три-четири петилетки органите на реда, чудно как, не са ги забелязали, пък държавата щедро е отрупвала с награди собственика им.

Тия същите медии сега за няколко дни изкараха от голямата матрьошка на мецената Божков по-мъничката, но далеко по-зловеща матрьошка на Черепа изнасилвач, мафиот и безскрупулен беглец от правосъдието. В крайна сметка се получава „Къде е Васко, че Каскетът на Радостта го търси да го арестува?“; „Тук някъде беше, ама сега само по интервюта от неизвестна чужбина му чуваме гласа“. Както на братята Галеви и хиляди знайни и незнайни, настоящи или бивши галеници на кукловодите.

От двата случая личи едно. За пореден път българските власти нарушават закона, без изобщо да се крият от никого. Също така за пореден път си затварят очите, докато им е изгодно да обслужват нечии интереси и после вдигат пушилка по петите на нарочения за нов бушон, гърмящ като фойерверк в очите на нас, лековерните.

Всъщност, може и аз да съм прост, но по-скоро ми се струва пределно просто. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“. С тази уговорка, че в случая и викащият, и оня, дето трябва да го държат, играят в един отбор. И бият дузпи. Ако не вкарат, съдията свири повторение. До безкрай. Докато влезе.

Това е този отбор, срещу когото най-после трябва да се престрашим да се изправим на игрището, защото от това дерби зависи съдбата не само на нас, а и на ония поколения, дето събираме пластмасови капачки, за да им купуваме кувиози…

Коментар на Стоян Николов-Торлака, публикуван в bivol.bg