22-ма представители на неправителствения сектор са сезирали Комисията за защита на личните данни, след като партия „Възраждане“ месеци наред държа трите им имена и ЕГН на сайта си. Това съобщи „Програма достъп до информация“. Заради разпространението на чужди лични данни в края на януари „Възраждане“ получи и антинаградата „Големия брат“, организирана от ПДИ и „Интернет общество – България“, давана по повод Европейския ден за защита на личните данни, пише narod.bg.

През август м.г. ръководството на партия „Възраждане“ оповести списък с неправителствени организации и медии, които обяви за „октоподоподобна структура“, заплашваща националната сигурност. Според лидера на партията Костадин Костадинов тези организации трябвало да се регистрират като агенти на чуждо влияние. След парламентарните избори през октомври „Възраждане“ внесе в Народното събрание законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.

Като доказателство за огромното „скрито влияние“ партията публикува в сайта си документ с обществено достъпна информация, събрана от Търговския регистър и от сайтовете на въпросните организации.

Бяха качени трите имена и единен граждански номер на над 800 физически лица, участници в управителни и надзорни органи на неправителствените организации и медии. Жалбоподателите посочват, че личните им данни са били публично достъпни на сайта на партията от 11 август 2022 до 28 януари 2023 г., а от контекста на пресконференцията на партията и документа се налага асоциирането на тези хора с думи като агенти, шпиони, корупция, „завладяна държава“, „злокобна фондация“.

В списъка на Костадинов бяха обобщени над 50 фондации, сдружения, фондове, институти, медии, училища, театри и др. (от 2009 г. насам), които според „Възраждане“ са „субектите, усвояващи средства, отпуснати от „Америка за България“, свързани със сфери на дейност, които пряко или косвено влияят върху процеса на формиране на общественото мнение или имат отношение към управлението на страната“.

Сред фондациите и сдруженията, обявени индиректно за вредни, попадат български и международни организации с фокус върху  борба с корупцията, прозрачно управление, достъп до информация, свобода на словото и медиите, честни избори , върховенство на закона и съдебна реформа, както и такива, чиято цел е да се подобри образованието, да се повиши осведомеността на учениците, да се преодолеят дискриминационни практики или да се помогне на групи в неравностойно положение.

ЖАЛБАТА

В жалбата на 22-мата, подадена от адвокат Александър Кашъмов, се напомня, че Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека гарантират правото на личен живот. Личните данни също са обект на защита и когато те се обработват, това трябва да става по закон. Публикуването на данните от „Възраждане“ и поддържането им в публично достъпен формат и форма в продължение на месеци, е нарушение на закона, се казва още в жалбата.

Според адвокат Кашъмов целта на „Възраждане“ е определени личности да бъдат стигматизирани публично и определени като „врагове“ (забранена както от съвременните международни стандарти спрямо дискриминацията, така и от тези спрямо пропагандата), и да бъде разпространявана омраза в обществото. Всичко това е в разрез с принципите на демократичното и цивилизовано общество, в което властва върховенството на закона.

ДОКЪДЕ Е ПРОИЗВОДСТВОТО В КОМИСИЯТА

Пред „Сега“ адвокат Кашъмов обясни, че Комисията за защита на личните данни е дала указания за предоставяне на доказателства за твърденията в жалбата. Това вече е и сторено, тъй като има нотариално заверено копие на стотиците страници лични данни, разпространявани от „Възраждане“.

„Надявам се комисията да предприеме реални мерки“, посочи адвокатът. Той припомни странното съобщение на КЗЛД от есента на м.г., когато е била сезирана от неправителствена организация заради разпространените от партията на Костадинов данни. Тогава от комисията пратили писмо на организацията, че са санкционирали Агенцията по вписванията. „Проблемът изобщо не е в Агенцията по вписванията“, посочи Кашъмов. Той допуска, че комисията може и да не гори от желание да се произнесе по казуса, но трябва да си свърши работата и да приложи правото на ЕС.

„Тази степен на насъскване на едни групи от обществото срещу други и за всяване на омраза, не е характерно дори за последните десетилетия на комунизма“, посочи той.