Д-р Николай ДИМИТРОВ*

„Някакви протестират. Президентът чат-пат излиза с вдигнат юмрук“ – за хората извън София, Варна или Стара Загора е в общи линии това… А не трябва! Протестът е добро. Показва, че нещо е „счупено“, а някого го е грижа. Но сегашният има проблеми. Основният е, че Орлов мост е виждал и повече, което налива вода във воденицата на противниците им. И не е, защото няма достатъчно подкрепящи.

Следваш тълпата. А тя – лидер. Да накараш някого да направи нещо, било то и да протестира,

трябва да му продадеш идеята

А най-добре е – някой, когото познава, да го направи. Ако ще е прах за пране – леля Мария. Ако ще е парфюм – Анджелина Джоли. На този протест къде са му певците, актьорите, любимите лица, които формират общественото мнение и превръщат обикновеното сборище в място, на което да искаш да бъдеш и ти. Къде са сегашните Васковци – Кръпката и Кеца, Богдана Карадочева? На този му липсва дори концерт на „Ку-ку бенд“ да напълни „Цариградско“ до „Плиска“. Въпрос на маркетинг!

Освен звезди, липсва и лидер. Още по-проблемно е, че става много време. Събраните на едно място случайни хора чакат водач. Когато така и не се появи, сборището започва да действа хаотично – поединично или на некоординирани помежду си малки групи. Което може да доведе и до конфликти. Но и без тях – протестният заряд спада и тълпата се разотива, колкото и гневна да е била. Водачът обаче трябва да е харизматичен. И за цял месец трябваше да се е появил, дори и след няколко „пробни“.

За съжаление, никой не се престрашава. Дори и Христо Иванов, и Мая Манолова са твърде „спорадични“. По-вероятно е да не искат. И да има защо. А от т.нар. Отровно трио, които „запалиха фитила“, не са достатъчно харизматични, за да повлекат още по-големи маси и за по-дълго.

Неяснотата без лидер, който да казва „какво и как“, притеснява тълпата. Ако продължи, множеството се разпада на индивиди, които се връщат към познатото и предвидимото. Преди да се стигне дотам, както и за да се намали напрежението, започват да се тълкуват знамения и да се търсят знаци: какво значи посолството на САЩ да очаква „протестите да продължат поне до 16 юли“ (като тълкуванията по Априлското въстание, че „1876“ значело „Туркия ке падне“), защо посланик Мустафа се среща с премиера, дали заради спешна среща с нея от военно учение не побърза да си тръгне и самият президент… „Пожелателното мислене“, приемането на желаното за действително е симптоматично за тълпа, вече притеснена от неструктурираността. Тя така се успокоява. Но когато желаното така и не се случва, идват отегчението, кроткото отчаяние, разотиването…

Разотиването се отлага. Засега…

И то защото единият от коалиционните партньори наля масло в огъня. Може би даже целенасочено… И сега гледаме трето действие на пиесата. Първото беше „Това не се случва!“ (Борисов в джипа открива завод, посрещат го радостни трудови колективи.) Второто беше „Как не ги е срам?“ Борисов в „София тех парк“ стяга редиците гневен, последва „Време е за моите решения“. Звучи като реклама… Всъщност, снимка с внуците и поезията на дома и детската усмивка, заедно с твърдението на приближен вестник, че „Няма да има акции срещу барикадите нито по светло, нито по тъмно“ е чудесна маркетингова стъпка! И явно подейства, защото блокадата пред Софийския университет няколко часа по-късно си отиде. През 1969 г. американска психиатърка извежда пет етапа на реакцията при загуба: отричане, гняв, пазарене, депресия и приемане. Чакаме депресията…

Другите

Коалиционните партньори нямат интерес да си тръгнат. А и са опиянени от властта. Особено Валери Симеонов. Красимир Каракачанов отново е в образа на „хладния разум“ и по-скоро внимава. Пък и явно има да си досвърши туй-онуй. „Златният пръст“ Веселин Марешки знае, че в бизнеса всеки ден е важен, и също не бърза. За ДПС няма никакво значение кое по ред ще е Народното събрание и (почти) – дали ще е обикновено или не. Та и те нямат особен мотив да искат нещата да вървят към нова изборната система и предсрочни избори.

Истината е, че точно в момента никой няма изгода от тях, дори и тези, които изглежда най-много ги искат – коалицията „Демократична България“, от която комай само Христо Иванов е видим. Вярно, набират скорост и вероятно ще са в следващото НС, но ако искат да бъдат фактор, им трябва още много.

Мая Манолова. За потенциала й кметското място в София беше хем много ниска топка, хем даже нямаше как да я отиграе. Но сгреши и загуби. А публиката харесва победители. Ако иска да навакса, трябва отново да стане харесваното „устато перпетуум мобиле“, което успя да пребори дори „Топлофикация“! А и трябва да изкара пред камерите и други от формацията си, но достатъчно харесвани и разпознаваеми. Сега, освен „много мажоритарна“, е и „твърде безпартийна“ – малцина знаят формацията й, а на вота избирателят ще се пита „Тоя от кои беше?“.

БСП не може да не говори срещу правителството и не може (на думи) да не иска предсрочни избори. Но здравият разум е наясно, че трябва да се изчака да мине ключовият конгрес: кампания, започната от един и (евентуално) продължена от друг лидер, не е добра идея. Особено когато трябва да е само „на терен“ – трибуната на работещ парламент е много по-видима от медиите преди избори.

Единствено Слави Трифонов сякаш трупа позитив. Но при него, каквото и да се случи, все ще е по-добре. „В друго време и в друга телевизия“ щеше да е далеч по-успешен, особено ако вече беше излязъл на булеварда, който го познава. Не трябва да пропускаме обаче, че както вървят нещата – повече партии с по-ниски проценти, които не се харесват, следващият парламент ще е за кратко. Освен ако някой не се самоопровергае и не изненада с неочакван ход.

Накъде отиват протестите

Протест само отвътре е обречен. А за реакция отвън засега няма изгледи. Борисов е познат и удобен на Великите сили, и го знае. Русия го харесва заради упорството му да построи „Балкански поток“. А чака и АЕЦ „Белене“. САЩ няма да направят нищо, защото желаното от тях спиране на „Балкански поток“ няма да стане у нас, а в Брюксел. А чакат АЕЦ „Белене“ и те. Самото изпращане на Н. Пр. Херо Мустафа тук беше повече знак за Турция. За нас тя влезе в удобен безгрижен образ с песни, танци, рецитиране на Вазов, баница… Франция се „опари“ с устатия български зет Ксавие Лапер дьо Кабан. Кротката реч на сегашната посланичка за протестите, в която говори за „демокрация“ и „ценности“, но „по принцип“, сбутана пред килера под стълбите (а в дипломацията случайности няма), не впечатли. Най-големи са надеждите към Германия. Но тя в момента има достатъчно вътрешни проблеми, а е и ротационен председател на ЕС и трябва да „изнесе“ Брекзит. Самият Брекзит, КОВИД-кризата и отношенията със САЩ и Китай занимават много повече Лондон, отколкото „държава от съюз, с който не искаме да имаме общо“.

И последно: в цялата история на човечеството всяка власт е имала проблеми. И с вековете е установила начини да се справя. Ако с един протест това не се случва, то не е понеже властта не знае как…

* Авторът е доцент по социална психология. Сред курсовете, които води, са „Социална психология на маргиналните общности“ и „Медийна психология“.

Публикацията е от Duma.bg