И това преживяхме – премиерът ни да се прави на мюфтия. Той беше надарен художник, голям спортист, велик строител и тънък дипломат, но досега не ръководеше верските дела – беше си само кротък раб божий. Откакто ДПС даде акъл на ГЕРБ да опростят дълговете на главното мюфтийство, Борисов стана и религиозен водач, който плаши народа с голям алахакбар, ако не дадем 8 млн. за богоугодни загуби.

Добре че ГЕРБ се отказа от амнистията на дълговете на мюфтийството към хазната. Сега му е времето да преосмислим цялостното отношение на държавата към вероизповеданията. Защо? Защото финансовият проблем, който лъсна в Главното мюфтийство, и декларираното желание на новото мнозинство (ГЕРБ-ДПС) да отпише тези вземания бяха резултат от изключителното желание на същата тази държава (не само нашата) да яхне вярата. Както и от абсолютно очебийната склонност на вярата (не само на исляма) да поляга кротко пред хазната на държавата.

Всичко това бе недопустимо. Това не беше добро решение нито за религиозните граждани, нито за атеистите. Разбира се, не бе добро решение и за държавата, която с лека ръка опрощава милиони, но в същото време гони танцьори за лев и петдесет. Това бе нелепо действие на политици от калибъра на Доган и Борисов, които променят закони и сменят принципи само заради едната конюнктура.

Основният ни закон определя България като секуларна държава, задължава правителството да не се меси в работата на религиозните институции. На практика обаче държавата се меси, подпомага ги, прави ги зависими финансово и в този смисъл те не са свободни. Държавата реши да прави това безпринципно – да вземе пари от фиска, т.е. взема пари от атеисти, за да подпомага мюсюлмани, взема пари от мюсюлмани, за да подпомага източноправославни, и т.н. Повечето от вас не са влизали в джамия, но трябваше да платят част от онези 8 млн. лева, за да се покрие безхаберието на мюфтийството. В крайна сметка влиянието върху религията се използва за политически цели, защото и в исляма, и в християнството който плаща, той поръчва музиката.

–

За тези, които няма да стигнат до края на този текст, решението бе само едно – държавата да предприеме краткосрочен план за укрепване на религиозните институции (разсрочването на дълга е добра идея) и след изтичане на този период, примерно 1 година, страната ни да стане истинска светска държава, а религиозните общности да продължат пътя си – свободни и сами. Вероизповеданията са юридически лица и като такива да си плащат данъците, да печелят от имотите си или пък да фалират на воля. Да се оправят – с дарения и менажиране на имоти, както е в Англия и Холандия. Има и алтернатива – държавата може да събира данъци от религиозните граждани и да ги пренасочва към вероизповеданията, както е в Германия, Дания, Испания, Италия. В крайна сметка който иска от нас, може да даде пари за своята вяра. Така е редно.

–

Има обаче и още нещо, което трябва да се каже ясно – Турция контролираше исляма в България и държавата правилно спря тази недопустима намеса във вътрешните работи на страната ни. Отделянето на държавата от религията не означава харизване на грижата за религията на чужда държава, на далечна фондация или на уахабитско правителство.

По време на правителството на Иван Костов, през 1998 г., бе подписан протокол, уреждащ финансовото подпомагане, изпращането на учители в духовните училища и на гост-имами и лектори от турската Дирекция по религиозните въпроси (т.нар. Дианет). България се отървава от малко финансово бреме – решава да не плаща за ислям. Целият български ислям минава към Дианета, който по финансови възможности е сравним само с едно друго турско министерство – това на отбраната. Т.е. Костов постига съвършенството – отделя религията от държавата. Като препраща религията на друга държава.

Какво се случва след това? Оттогава турският Дианет ежегодно увеличава финансовата си подкрепа за българския ислям, като през 2007 г. Тя официално достига 2 млн. лева на година. В същото време българската държава се включва със 160-360 хил. лв., и то само за ремонти на джамии. За 10 години – от 2006 до 2016, българската държава дава на мюфтийството малко над 2.5 млн. лв., т.е. толкова, колкото турската държава дава само за 1 година.

„Мюфтийството оцеляваше благодарение на субсидията от Дианета“, казва сега Джелал Фаик, говорител на Главното мюфтийство. Цената за това е ясна – за около 15 години Турция контролира вярата на българските мюсюлмани. Как? Тотално. Дианетът праща 70 души заедно със семействата им и ги командирова из цялата страна. Във всяко районно мюфтийство (28 на брой) има един зам.-шеф от Дианета. В трите религиозни училища – в Шумен, Русе и Момчилград, както и във Висшия ислямски институт има по един зам.-директор, който е пратен от Турция. Всички по-големи джамии в България са финансово зависими от Турция. Всяка седмица турският Дианет изготвя и разпространява проповед в 85 000 джамии в Турция и над 2000 джамии в чужбина. Засилването на ролята на Дианета през последните години е тясно свързано с целите на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган – да насърчи ханафитския сунитски ислям, „консервативния начин на живот у дома и проектиране на турски ислям в чужбина“.

Защо, като има пари, има и дългове?

Защото парите спират – спомняте си, преди няколко години се появи ДОСТ на Лютви Местан, България обвини Турция, че се меси във вътрешните й работи, и посланик Сюлейман Гьокче беше прибран от Анкара. Тогава Дианетът врътна кранчето.

Едни твърдят, че мюфтийството е натрупало дълговете си след 2005 г. Други – че това е станало преди 2009 г. Всичко това е вярно – между 2005 и 2009 г. всичките 1200 мюсюлмански дружества в България се преструктурират – от самостоятелни юридически лица те преминават към Главното мюфтийство. Заедно с борчовете си. През 2014 г. борчът е 5.1 млн. лв., пет години по-късно заедно с лихвите е 8 279 000 лв. и НАП дава мюфтийството на публичен съдебен изпълнител – запорирани са банковите му сметки, започва разпродажба на имоти. Мюфтийството спира да плаща всичко – данъци, здравни и пенсионни вноски, лихви, общинските данък сгради и такса смет, съдебни разноски… Държавата започва да разпродава имуществото, но изведнъж всичко това спира… Появява се политическо решение – да се опростят дълговете. И тъй като не бива да се помага само на мюфтийството, ще се опрощават дълговете и на останалите вероизповедания. Те имат задължения от 0.1 млн., т.е. нямат никакви просрочия.

Но да се върнем на мюфтийството. След 2017 г. в мюфтийството настава финансов глад. Главното мюфтийство, свикнало да разчита на дотациите на Дианета, не може да посреща нуждите на изповеданието – имамите спират да получават възнаграждения, преподавателите във Висшия ислямски институт – също. Хората са притеснени с основание и са готови дори да протестират. Точно този факт се използва от мюфтийството, за да започне да рисува кървави картини. „България имаше възможността да направи това, което стана около нас в съседните държави. Мъдростта на българския народ не позволи да се случи това. От тук нататък всеки гражданин на тази държава трябва да прави всичко възможно да запази този мир“, каза в понеделник главният мюфтия Мустафа Хаджи. „Преди две години на 1200 километра от България имаше боеве с Даеш (ИДИЛ, „Ислямска държава“), така че опасността е реална“, нарежда Джелал Фаик.

Хаджи и Фаик директно говорят за мир срещу пари

Вместо да обърнат внимание на тези думи, държавници като Борисов и Цветанов също започват да говорят за „национална сигурност“. Борисов си припомни Възродителния процес, времето, в което видял с очите си „как българи с различна религия се гледат и искат да се убиват“, а виновни за тази ситуация са били комунистите. Защо? Кому е нужно това сега? Разбира се, няма никакви ислямисти, никакви реални опасности и никаква заплаха за националната сигурност. Има очаквания от протести на безпарични имами.

Но картинката е представена от Борисов и ДПС като дългове срещу сигурност… Т.е. плащаме дълговете – получаваме сигурност. И това ако не е класическо изнудване, здраве му кажи – същото се случваше с малките магазинчета преди 20 г. – плащаха за сигурност…

Два дни по-късно в интернет се появяват шаржове като този – Бойко мюфтия. Вече всички са видели топлата връзка между ГЕРБ и ДПС. Борисов,един човек, който силно се влияе от карикатури, дава заден. Сега е нормално не да плащаме за сигурност, а просто да разсрочим дълговете на мюфтийството.

В цялата суматоха, за да не вземем случайно прекалено много да обидим Турция, този път не я намесваме в разправията. Всички – духовници и политици от ГЕРБ и ДПС, рисуват обща картина – в тези несигурни времена само Главното мюфтийство е щит срещу навлизането на радикалния ислям и благодарение на Дианета това не се е случило в България. Клета България. Ако тя разчита за сигурността си на Дианета и Главното мюфтийство, по-добре да я затваряме.

Но и тук историята не приключва. Тя не спира само с несбъднатата мечта на държавата да вземе пари от нас и да ги даде за дълговете на вероизповеданията. Българската държава реши да влезе още по-навътре във вероизповеданията и тук пръст имат не ДПС, а Патриотите. Логиката е проста: щом няма пари от Дианета за мюфтийството, то тогава бюджетът да се заеме с това – да плаща заплатите на имами и преподаватели, не само да строи и да ремонтира джамии. Т.е. да извади българския ислям от една държавна опека и да го върне на друга. Разбира се, дължимото финансово внимание получава и „традиционна религия в Република България“ – източноправославното вероизповедание – в съответните пропорции.

Всичко това не бива да се случва по този начин, по който го мисли законодателят, защото парите на държавата няма да отиват за вярата, а за „Ролекса“ и „Мерцедеса“ на по-наглите божии служители. Въпреки годините на национализация и въпреки безкрайните спорове за земи и сгради, днес Българската патриаршия контролира имоти за над 9 млрд. лв., а Главното мюфтийство има над 4700 имота. Това са огромни ресурси, които просто трябва да се управляват добре. Държавата трябва да направи само едно – да изчисти веднъж завинаги всички спорове около църковните и вакъфските имоти.

Има и още нещо. Заиграването между ГЕРБ и ДПС вече стана толкова сериозно, че от тук насетне някой ще плаща още по-сериозна електорална цена. Ще я плаща, както обикновено, този, който се е докоснал до ДПС.

Петьо Цеков