Редица идеи за отпадане на преследването на даващите или искащите подкуп са залегнали в концепцията на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев. Документът беше качен на сайта на Висшия съдебен съвет във вторник.

Една от тях е да не бъде наказателно преследвано лице, което е дало подкуп на висш държавен служител, но „доброволно съобщи на компетентните органи, макар и не незабавно, дори и когато неправомерното му поведение е било изцяло доброволно, а не в резултат на упражнено изнудване“. Според Гешев трябва да има критерии, по които се прилага тази привилегия, и така гражданите ще са по-активни в оплакванията от подкупи.

Гешев възражда и старата прокурорска идея да бъде декриминализирана провокацията към подкуп. И също и възможност за споразумения по делата за корупция, когато подкупът е на стойност до минималната заплата. Това би „ускорило съществено разследванията на най-често извършваните корупционни престъпления по т.нар. „ниски и средни етажи на властта“, пише Гешев в концепцията си.

По същата схема той предлага и да се въведе фигурата на „сътрудничещия обвиняем“, с помощта на когото да се разследва организираната престъпност. Алтернативно предлага сътрудниците на прокуратурата по тези дела задължително да получават наказания под предвидения от закона минимум, когато „предоставената информация е от съществено значение и може да послужи като доказателство за извършената престъпна дейност, както и за предотвратяване на предстоящи неправомерни дейности“.

Гешев показва неразбиране за функциите на съда, който единствено правораздава и би трябвало да е равно отдалечен както от подсъдимите, така и от прокуратурата. „Ще положа усилия за изграждане на хармонични отношения както със съда, така и с всички разследващи органи, в името на общата цел – успешното противодействие на престъпността“, пише кандидатът в концепцията. Той се зарича и да отстоява „необходимостта от укрепване на авторитета на съда“.

Според Гешев продължителното наблюдение на ЕК върху България се използва във вътрешен план като инструмент за политическо противопоставяне. „Не е пресилено да се каже, че в определени моменти предпоставя разделение и между органите на съдебната власт, което неминуемо пречи да се отговори на обществените очаквания за справедливост“, твърди зам. главният прокурор.

Интересно е, че Гешев смята, че в момента има форми на отчетност на главния прокурор, които се ползват активно. Той щял да продължи да ги следва и доразвива. Всъщност основната европейска критика към единната и централизирана прокуратура е, че ръководителят й е безконтролен и безотчетен. Гешев твърди, че е невъзможно по закон, а само „създадено усещане“, че главният прокурор притежава силна централизирана власт, която му позволява да управлява и контролира всяко дело в прокуратурата. „Грешният извод за безконтролност на прокурора, който е „господар на досъдебното производство“, следва да бъде разсеян чрез публичното оповестяване на резултатите от съдебния контрол, предвиден по отношение на процесуално-следствените действия в тази предварителна фаза на наказателното производство“, пише още безалтернативният кандидат. „Какъвто и отпечатък да имат личностите върху системата, тя трябва да бъде организирана така, че работата и ефективността й да не зависят от отделни личности, включително и от тази на главния прокурор“, коментира още Гешев.

Той обещава да „насърчава публичността“, която според него съществува и в момента. Истината е, че прокуратурата е „публична“ само когато й отърва, а по казуси, по които се проваля, или опъва чадър над силните на деня, мълчанието й е непробиваемо.