София доставя гориво и жизненоважни съветски оръжия на Киев, но трябваше да пази доставките в тайна заради промосковските политици в правителството. Миналата пролет украинската армия изпитваше отчаяно недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, необходими за битка с руснаците.

Спасението дойде от неочаквана страна: България.

Благодарение на разпокъсаната си вътрешна политика – и проруските наклонности на голяма част от нейния елит – София се стараеше по време на инвазията да подчертава, че не въоръжава Украйна.

Това обаче е била димна завеса, според разследване на германския всекидневник WELT, дъщерно издание на POLITICO в Axel Springer Group. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, WELT събра картина на това как България се намеси в пробива и използва посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от сраженията миналата година.

Докато Петков, който беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да издърпа страната в по-западна, пронатовска траектория, той трябваше да се бори с интензивен ответен удар от прокремълски политици, включително сред коалиционните му партньори, социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Той дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната за повторение на руското говорене за войната. Поне публично Петков се опита да омаловажи всяка идея, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще се засили и ще въоръжи Украйна.

Като се имат предвид тези чувствителни въпроси, официалната позиция на България спрямо войната я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан – твърде политически враждебна към Москва, за да издържи тежестта й.

Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България миналата пролет.

Докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, чиновниците на Петков избягваха междуправителствени транзакции и използваха посреднически компании в България и чужбина, за да отворят маршрути за доставка по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша.

„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“, каза Петков пред WELT.

Също толкова чувствително е, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания Лукойл. „България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, каза бившият финансов министър Василев пред WELT.

Правителството в Киев потвърди тази версия на събитията. Кулеба каза пред WELT, че страната му е застрашена от изчерпване на мунициите миналия април. „Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът [Володимир] Зеленски ме изпрати да набавя необходимия материал“, каза Кулеба.

Това беше въпрос на „живот и смърт“ по онова време, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците щяха да окупират повече села и градове, „убиваха, измъчваха и изнасилваха“ повече украинци.

„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължи Кулеба. Историята, каза той, е проста: докато някои членове на българската коалиция застанаха на страната на Русия, Петков реши „да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.