Засиленият публичен дебат относно приемането на еврото и курса на лева в механизма ERM II повиши риска от по-нататъшно забавяне на процеса, обяви рейтинговата агенция Fitch в петък (21 февруари). Експертите обаче смятат, че България и европейските институции продължават да са ангажирани с присъединяването на страната към т.нар. чакалня на еврозоната. От Fitch очакват „положително решение“ за приемането на България в ERM II през второто тримесечие на 2020 г. Тяхната прогноза е, че ще получим „зелена светлина“ най-вероятно през юли, а това би могло да проправи пътя за въвеждането на еврото у нас най-рано през 2023 година.

Вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис обяви след среща с премиера Бойко Борисов в петък, че е много висока степента на сигурност сегашният обменен курс, при който левът е фиксиран към еврото, да остане и след влизането на страната ни в ERM II.

„Времето, за което говорим, е юли месец, не април. Дотогава българските банки трябва да наблюдават много внимателно капиталовата си състоятелност, за да няма допълнителни пречки“, допълни министър-председателят.

Ден по-рано Домбровскис съобщи, че е бил информиран от финансовия министър Владислав Горанов, че България най-вероятно ще се присъедини към валутния механизъм ERM II с няколко месеца по-късно от първоначално обявения срок – края на април.

В началото на седмицата в типичния си енигматичен стил премиерът анонсира, че на практика оставя на трупчета дългогодишните опити на България да се присъедини към валутно-обменния механизъм ERM II, известен като „чакалнята на еврозоната“. Това се случва в момент на високо напрежение по темата, но и във финалната фаза на преговорите ни с Еврогрупата, Европейската централна банка и Европейската комисия. Освен всичко аргументите на министър-председателя изглеждат доста неясни, което поражда множество въпроси.

Точните думи на Борисов бяха, че управляващата коалиция няма да „насилва влизането“ в ERM II, докато няма абсолютен консенсус в обществото. Премиерът обясни, че няма държава, която е приела еврото и е станала по-зле, но в същото време отбеляза, че българските граждани имат притеснения от поскъпването на живота. По думите му хората всеки ден ще бъдат убеждавани за ползите от влизането в т.нар. чакалня на еврозоната.

Запитан дали това означава, че срокът за приемането ни – 30 април, условно поставен от финансовия министър Владислав Горанов, няма да се спази, Борисов отговори нееднозначно: „Не означава нищо. Ние всеки ден говорим с хората, убеждаваме…Чак когато сме готови и хората са осъзнали, тогава ще преминем нататък и ще влезем в чакалнята“

В последно време напрежението около присъединяването на България в ERM II се изостри, благодарение на прокараните тихомълком промени в Закона за БНБ. Обстановката се нажежи покрай твърденията, че чрез техническите на пръв поглед поправки в закона ще може да се оказва натиск върху лева, докато страната ни е част от валутно-обменния механизъм.

Финансовият министър Владислав Горанов и управителят на БНБ Димитър Радев са категорични, че рискове за валутния борд и фиксирания курс лев-евро няма. Подобни мнения се чуват и от Брюксел. Някои финансисти дори твърдят, че редакционните промени в Закона за БНБ, поискани от ЕЦБ и Европейската комисия, означават, че страната ни е получила конкретна дата за присъединяването й към механизма.

Именно затова внезапно лансираната теза от премиера Борисов за постигане на обществен консенсус по темата предизвика недоумение. Лансираха се версии, че има сигнали от европейските институции за отказ от намерението, въпреки че световните финансови организации гледат с добро око на потенциалното ни членство в еврозоната. Например в последния си доклад за България Международният валутен фонд посочва, че присъединяването към Европейския банков съюз би следвало да доведе до допълнително укрепване на устойчивостта на финансовата система.

Експертите подчертават, че то ще се случи след успешна рекапитализация на двете банки, идентифицирани в цялостния преглед на ЕЦБ, което все още предстои. След присъединяването към банковия съюз (като страна, която не е в еврозоната), значимите институции ще попаднат под прякото наблюдение на ЕЦБ, тъй като България ще се присъедини както към Единния надзорен механизъм, така и към Единния механизъм за преструктуриране. В процеса на подготовка за влизане във Валутния механизъм II и банковия съюз, има напредък и по други реформи във финансовия сектор, които МВФ подкрепя, включително укрепване на рамката за борба с прането на пари и надзора на небанковия финансов сектор.

На противоположно мнение обаче е изключително активният в последно време американски икономист проф. Стив Ханке, станал известен през годините у нас като „баща на валутния борд в България“. Ханке застъпва тезата, че България може да последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото. Според него, за страната ни левът е по-добър вариант. „Помните ли Гърция? Те преминаха през огромен фискален проблем. Същото вероятно ще се случи в България, ако приемете еврото“, прогнозира той, въпреки че България има осем пъти по-нисък дълг от Гърция като процент от БВП.

Засега колебанията на премиера Борисов за ERM II се обясняват с предстоящите редовни избори през 2021 година. Повече от ясно е, че абсолютен консенсус за еврото не може да има. Такъв не е имало и за членството ни в ЕС и НАТО, а и за въвеждането на валутния борд – иначе все правилни решения, погледнато през призмата на времето.