Съдът в България отстрани юридическите пречки за изграждането на сухопътното продължение на магистралния газопровод „Турски поток“ през територията на страната. По всичко изглежда, че решението е съвсем в реда на нещата, но не и в този случай: историята е достойна за комедия на Кустурица, пише руското списание „Експерт“.

„Турски поток“ е един от проектите за износ на газ, алтернативни на украинската газопреносна система. Морската му част бе завършена през миналата година. Но от двата клона на газопровода само един е за Турция. Предполага се, че вторият ще мине през България, а след това през Сърбия, Унгария, Словакия и Австрия. Сега нуждите на тези страни от руски газ се задоволяват чрез транзит през Украйна, който на фона на редовните газови войни не се харесва от никоя от страните освен на Киев.

Предшественик на „Турски поток“ беше „Южен поток“ – газопровод до Балканите по дъното на Черно море с излаз на сушата на българска земя. Строителството му започна през 2012 година. Но през 2014-та, преди началото на полагането на морската част, България на два пъти спря работата. Сложен избор: хем им се иска да заработят 400 млн. евро (около 1% от БВП) на година от транзит, хем големият началник от Европейската комисия не дава. „Газпром“ не се впечатли от душевните терзания на българите и на 1 декември 2014 година директорът му Алексей Милер обяви, че компанията се отказва от „Южен поток“. В същия ден „Газпром“ и турската „Боташ Петролиум Пайплайн“ (Botas Petroleum Pipeline) подписаха меморандум за разбирателство за изграждането на офшорен газопровод до Турция, тоест „Турски поток“. През следващите три години българите се опитваха да измолят реанимация на „Южен поток“. Но безуспешно. Всичко, за което успяха да се спазарят, е продължение на един от клоновете на „Турски поток“ през България.

Имайки предвид съдбата на „Южен поток“, „Газпром“ се съгласи да продължи европейското разклонение по европейските правила. Поръчител на строителството, оператор и собственик на газопровода с дължина 474 км и две компресорни станции между Турция и Сърбия е операторът на българската газотранспортна система „Булгартрансгаз“, т.е. не се нарушават правилата на Третия енергиен пакет на ЕС за това, че доставчикът на газа и собственикът на газопровода трябва да бъдат различни. По-нататък, изглежда, не трябва да има проблеми с българите, които са си взели поуките от горчивия опит. Да ама не!

Търгът за избор на изпълнител неочаквано беше спечелен от саудитския консорциум „Аркад“. Той спечели само като предложи ниски цени: 1,29 милиарда евро за период от 250 дни и 1,1 милиарда евро за период от 615 дни. За сравнение: нейният конкурент ГДЕБ (GDEB) поиска 2,4 милиарда евро за период от 250 дни и 1,6 милиарда евро за 615 дни. GDEB обаче включва добре познати играчи на пазара за строителство на тръбопроводи като италианската „Бонати“ (Bonatti S.p.A.), германската „Макс Щрайхер“ (Max Streicher S.p.A) и регистрираната в Люксембург „Комплеман девелопман“ (Complements Development S.ar.l), която е свързана с тръбната металургична компания на Дмитрий Пумпянски. А „Аркад“ в референтното портфолио има само проект за изграждането на четири газопровода в Саудитска Арабия, поръчан от „Сауди Арамко“ (Saudi Aramco). Обектите трябваше да бъдат пуснати в експлоатация през миналата година, но реалната им съдба все още не е разкрита нито от клиента, нито от изпълнителя. Съдейки по откритите данни, „Аркад“ наистина съществува и наистина изгражда газопроводи. Но на ниско технологично ниво, с привличане на работници мигранти от развиващите се страни. И за краткия (три години) период на съществуването си тя вече успя да се превърне в подсъдим по скандали, свързани с неизплащане на заплати и бунтове на работници.

„Булгартрансгаз“ се опита да преиграе ситуацията, като обвини „Аркад“ в нарушение на процедурите и предаде реда на ГДЕБ. Саудитците обаче заведоха дело. След това последва поредица от съдебни искове и разяснения на отношенията: „Аркад“ прекъсна сроковете за подаване на документация, а “Булгартрансгаз” се опита да се отърве от такъв изпълнител. Но „Аркад“ спечели. Тези прекрасни хора сега ще строят „Турски поток“ в България. Дали ще го построят в срок и какво ще е качеството е отделен въпрос. В допълнение към неочевидния опит в бранша тук не се знае и източникът на материали. Консорциумът няма собствено производство на тръбопроводи, бързото пускане на пазара на около 300 хиляди тона тръби с широк диаметър и високо качество не е тривиална задача.

За „Газпром“ не е празен въпрос как ще се развие ситуацията с този газопровод. Поредните преговори с Украйна за транзитен договор, които се състояха на 19 септември, очаквано завършиха безрезултатно. Капацитетът за продължаване на „Турски поток“ в България е 15,7 милиарда кубически метра годишно. За сравнение: през миналата година транзитът на газ през Украйна възлиза на 86,8 милиарда кубически метра, 7,2 на сто по-малко в сравнение с предходната година, но все пак представлява 43% от доставките на руски тръбопроводен газ в Европа. Неспазването на сроковете или проблемите с качеството на строителството е срещу „Газпром“.