Банката на олигархията – с този незавиден етикет се е сдобила единствената в България държавна банка, пише „Сега“. Създадена в далечната 1999 г. с пари от бюджета, т.е. от джоба на всеки данъкоплатец, задачата на Българската банка за развитие е да насърчава малкия и средния бизнес, който трудно се добира до стандартните банкови заеми (такова бе и първото й име – Насърчителна банка). През последните пет-шест години обаче финансовата институция породи не един и два скандала, най-вече свързани с прекомерната си щедрост към близки до властта бизнесмени и политици.

Една от причините за тази печална слава (на която не би издържала нито една нормална търговска банка) е непрозрачността на ББР и усещането, че надзорните органи не са си на мястото. Въпреки че е държавна, ББР няма задължение да оповестява своите кредитополучатели. Кого точно финансира с публични средства и при какви условия, е обвито в мъглата на банковата тайна.

Затова и резултатите от започналата проверка от служебния министър на икономиката Кирил Петков като принципал на ББР се очакват с особено внимание. Не че не е известно кои са любимците на държавната банка. Журналистически разследвания отдавна са осветили скандално отпуснати кредити. Но след краха на КТБ е интересно да се проследи как ББР се превръща в новата хранилка за галеници на властта.

Пеевски и други „неслучайни“ бизнесмени

Министерството на икономиката публикува списък с 8-те най-големи кредитополучателя на банката и с това на практика потвърди слуховете и публикациите в медиите за насочване на публични средства към фирми, близки до бившия депутат от ДПС Делян Пеевски, до функционера на БСП Георги Гергов и мастити бизнесмени като Румен Гайтански и братя Домусчиеви. Тези 8 компании са получили през последните години заеми за общо близо 1 милиард лева, което е 1/4 от активите на банката и 2/3 от капитала й към момента. Т.е. лъвският пай от ресурса на държавната банка, чийто фокус трябва да е кредитирането на микро-, малки и средни фирми, е предоставен на 0.8% от клиентите й по признанието на бившия министър на икономиката Лъчезар Борисов.

Кои са в Топ 8?

Кредити с размер над 140 млн. лв.:
“Слънчев ден” АД
“Благоевград БТ” АД
“Роудуей кънстракшън” АД

Кредити с размер над 115 млн. лв.:
“Маркет инвестмънт” АД („Техномаркет“)
“Интернешънъл инвестмънтс” ЕАД

Кредити с размер над 60 млн. лв.:
“Параходство БМФ” АД
“Транспект” АД
”Инса Ойл” ЕООД

„Четири от 8-те най-големи кредита са на фирми, които според журналистически разследвания са в недиректна връзка с Делян Пеевски. На тях са дадени над 500 млн. лв.“, съобщи служебният министър на икономиката Кирил Петков. По думите му и останалите участници в списъка не са случайни.

Ден след публикуване на списъка заместник-председателят на ДПС Йордан Цонев се появи в Нова тв, за да каже, че Делян Пеевски и негови фирми нямат никакви кредити от въпросната банка. „Ние от партията сме говорили на тази тема с него и имаме много ясна представа с документи, че това не отговаря на истината. Доколкото знам, само в една фирма – холдингът „Булгартабак”, Пеевски е бил миноритарен собственик“, каза Цонев. Парадоксалното е, че с това опровержение той на практика показа връзката на Пеевски с част от кредитополучателите от списъка.

През 2017 г. „Булгартабак“ купува търговската верига за техника „Техномаркет“. По-късно има формално разделение на „Техномаркет“ от „Булгартабак“. Според публикация на „Капитал“ целта е била да се получи пореден кредит от ББР. „Булгартабак“ вече се е обзавел със заеми за 150 млн. лв. през 2014 г. – от тях 126.5 млн. са за „Благоевград БТ“ и още 22 млн. лв. за  „София БТ“. Пречка за ново финансиране се явява ограничението на едно лице или икономическа група да се отпускат повече от 1/4 от собствения капитал на банката – по това време капиталът на ББР е 800 млн. лв., т.е. лимитът за кредитиране на свързани лица е 200 млн. лв. Така през септември 2019 г. 100% от „Техномаркет“ са прехвърлени на „Маркет инвестмънт“ – дружество, в което равни дялове имат двама дългогодишни мениджъри на компании на Пеевски – Борис Захариев и Кирил Кобарелов, посочва „Капитал“. В един и същ ден „Маркет инвестмънт“ придобива магазините „Техномаркет“ и подписва договор с ББР за 51.13 млн. евро заем. На практика държавната банка финансира сделката. Лихвата е изключително добра – 3-месечен Euribor + 1.5 пункта надбавка, но не по-малко от 2%.

Интересен е кредитът за „Слънчев ден“, чийто собственик бе пловдивският бизнесмен и функционер на БСП Георги Гергов. По устав ББР няма право да кредитира спортни и неправителствени организации, включително политически, и свързаните с тях лица. Това не й е попречило да отпусне заеми на две фирми на Гергов през 2016 г. – „Международен панаир Пловдив“ (МПП) АД и „Слънчев ден резидънс“ АД, за общо 31.8 млн. евро. По сигнал на фондация „Антикорупционен фонд“ прокуратурата проверява случая и излиза с решение през 2018 г., според което отпуснатите от ББР заеми са законни, а БСП и Гергов не са свързани лица. Все пак банката променя устава си, като широко отваря вратите си финансиране на бизнеса на политици –  клаузата за забрана за кредитиране на политически партии и свързани с тях лица е трансформирана в забрана за кредитиране на политически партии и свързаните с тях политически организации.

В края на 2018 г. Гергов продава „Слънчев ден“ на бизнесмена Ангел Палийски, дългогодишен президент на футболен клуб „Ботев“ – Пловдив. И тази сделка е осъществена с кредит от ББР, твърди собственикът на фалиралата КТБ Цветан Василев. От публикувания списък с топ заемите на ББР излиза, че държавната банка е финансирала продажбата на курортното дружество с около 90 млн. лв.

„Интернешънъл инвестмънтс“ е получила 120 млн. лв. кредит от ББР. Официално неин собственик е Емил Робертов Василев, показва справка в Търговския регистър. Няма информация в какво са инвестирани тези 120 млн. лв., но „Капитал“ и „Бивол“ посочват, че преди две години „Интернешънъл инвестмънтс“ придобива петзвездния луксозен хотел Miraggio Thermal Spa Resort в Халкидики. Ако тази сделка се е осъществила с пари от държавната банка, излиза, че тя кредитира и чужди икономики.

Най-голям клиент на държавната банка със заем от 150 млн. лв. се оказва строителната компания “Роудуей кънстракшън”. Тя е регистрирана в момчилградското село Груево само няколко месеца преди да получи огромния заем през 2019 г. Целта е купуване на друга строителна фирма – „Пътстройинженеринг“ АД, чийто собственик чрез компанията „Био майнинг“ е известният бизнесмен Румен Гайтански. Според разследване на „Капитал“ действителният собственик на „Роудуей кънстракшън“ също е Гайтански. А той освен с прякора си Вълка е известен с концесията за чистотата на София и със съдружие с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. За този заем финансистът и бивш депутат от ДБ в 45-ото народно събрание Владислав Панев пише: Кредитът е доста изгоден, не заради лихвата от минимум 3.75%. А защото вноската по главницата за 2020 г. е едва 170 хиляди лева. Малко над 0.1% от общия размер. Вероятно голямата част от плащанията са предвидени към датата на падежа през 2029 г. Дето се вика, дотогава я камилата, я камиларят“.

“Транспект” е пореден случай, при който ББР финансира закупуване на фирма. „Транспект“ е компания, създадена да изкупи и рефинансира автобусния превозвач „Юнион Ивкони“. Преди това 51% от превозвача се държеше от близка до „Еврохолд“ компания (влязла като кредитор), а останалият дял е на основателя Ивайло Константинов – бивш депутат от ГЕРБ. През годините обаче компанията е приемана по-скоро за приближена на ДПС и депутата от движението Рамадан Аталай.

С кредит над 60 млн. лв. е “Параходство БМФ”, приватизирано от братята Кирил и Георги Домусчиеви. След обявяването им в списъка на големите кредитополучатели Домусчиеви реагираха остро: „Параходство БМФ” работи с ББР от юли 2010 г. по не един и два проекта, като никога дружеството не е изпадало в неизпълнение на договорните си задължения“. И уверяват, че всички кредити са били обезпечени с имущество на фирмата, което надвишава съотношение между цената на закупения актив (кораб) и размера на финансирането. От компанията припомнят, че държавата е акционер в “Параходство БМФ” с 30% в капитала, което било допълнителен аргумент да се търси финансиране от ББР. В същото време от години братя Домусчиеви и държавата се съдят за над 50 млн. лв. заради неизпълнение на приватизационния договор. 

Кога и за какво петролната компания „Инса ойл“ на бизнесмена Георги Самуилов е получила над 60 млн. лв. кредит от ББР, няма информация. Трябва обаче да се припомни, че в началото на 2018 г. БНБ експресно одобри покупката на 67.6% от Общинска банка от регистрирания в Лихтенщайн фонд „Новито Опортюнитис фонд“ (Novito Opportunities Fund AGmvK), в който се оказа, че дял има „Инса ойл“. Именно петролната фирма на Георги Самуилов е платила сделката на стойност 46 млн. лв.

Големите отсъстващи

В списъка липсва друг голям и печално известен кредит, който коства поста на Стоян Мавродиев като главен изпълнителен директор на ББР, а и на цялото ръководство на банката. През юни миналата година премиерът Бойко Борисов, който дотогава по никакъв начин не беше реагирал на публикациите за скандално раздадени кредити от ББР, разигра театър по време на една пресконференция и „на живо“ уволни Мавродиев заради отпуснат насред ковид пандемията заем от 75 млн. лв. на фирма за събиране на вземания. Целта на заема бе „С. Г. Груп“ да купи необслужвани портфейли от две търговски банки. Случаят предизвика още по-силно възмущение, след като стана ясно, че „С. Г. Груп“ е създадена година преди това и е с едва 2000 лв. оборот. Тогавашният министър на икономиката Емил Караниколов и принципал на ББР обяви, че не е негова работа да следи какви кредити раздава банката, като за това отговорност носи Надзорният съвет. Само няколко месеца по-късно председателят на Надзорния съвет на ББР Лъчезар Борисов стана министър на мястото на освободения Караниколов. А обещанията за пълна проверка по случая бяха забравени.

Държавно рамо за частната ПИБ

През юни 2020 г., също във вихъра на ковид кризата, държавната ББР наля 140 млн. лв. в капитала на частната Първа инвестиционна банка. В случая скандална бе не само високата цена на изкупените акции, но и фактът, че държавата не пожела да има дори свой представител в управлението на частната банка.

В случая голямата вина и отговорност е на правителството на Бойко Борисов, не толкова на ББР, която просто изпълни указанията на управляващите. Бившият финансов министър Владислав Горанов се кълнеше, че дъpжaвaтa щe мoжe дa yчacтвa пълнoцeннo в yпpaвлeниeтo нa ΠИБ ĸaтo гapaнт за качество и прозрачност. А Борисов в опит да убеди обществеността колко важна е за влизането ни в еврозоната тази сделка, дори увери, че Πъpвa инвecтициoннa e пoeлa aнгaжимeнт дa изĸyпи oбpaтнo пpидoбититe oт ББP aĸции „нa цeни c лиxви и нямa дa имa зaгyби зa ББP и дъpжaвaтa“. Нищо от тези обещания не се е случило и надали е възможно да се случи.

Така ББР придоби 28.265 млн. новоемитирани акции, или малко над 18%, в ПИБ на цена 5 лв. на акция, въпреки че пазарната й цена бе 2.60 лв. В момента цената на акция е паднала до 1.50 лв. и финансистите изчисляват загуба за държавата дотук от близо 100 млн. лв.

Още въпроси без отговор

Със сигурност проверката в ББР може да установи поне още толкова случаи на финансиране на скъпи проекти на едри бизнесмени. Инспекцията трябва да осветли също така при какви условия са им давани заемите, защото вече стана ясно, че за някои лихвите са между 2 и 4%, докато малките фирми биват кредитирани при лихви между 7 и 10%. Бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов само подсили съмненията за нещо гнило в ББР, като каза, че обезпеченията и лихвените условия на заемите от тази банка са по-високи от стандартните на пазара. Ако това е така, защо някой ще иска да тегли заем от ББР? Защо някой бизнесмен ще предпочете да вземе скъп заем от държавна банка вместо евтин от частна?

Трябва да се провери и какво финансиране е осигурила до момента Банката за развитие на друга също толкова спорна държавна структура – Държавната консолидационна компания, превърнала се в касичка, в която правителството на Бойко Борисов изсипа стотици милиони, без да е ясно какво се случва с тях. Има информация, че отпуснатите от ББР заеми за ДКК са в размер на 107 млн. лв. Един от тях – за 15 млн., бе договорен през 2017 г., когато ДКК се опита чрез сложна схема да придобие оръжейното дружество “Дунарит“, но не успя.

За да няма прозрачност, по-голяма отчетност и по-силен контрол върху държавната ББР, вина има и предишното 44-то народно събрание. С гласовете на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“ банката и дъщерните й дружества бяха извадени от контрола на Закона за публичните предприятия. Приемането му през 2019 г. бе част от ангажиментите, които България пое в хода на присъединяването към еврозоната за прозрачно управление на държавните компании според най-добрите международни практики. Тогава откровено лобистките мотиви на депутатите бяха, че няма причина новият закон за публичните предприятия да въвежда допълнителни изисквания за кредитната институция, която и бездруго била твърде регулирана от БНБ.

Сега, след скандалните разкритията, изнесени от служебния министър Кирил Петков, отново на дневен ред излязоха работата и контролът на Банков надзор. Интересно ще е кога централната банка ще реагира на набиращия скорост скандал – за концентрацията на заеми в ръцете на шепа бизнесмени, за съмненията за липсата на обезпечения и други преференциални условия, които не са достъпни за останалите фирми. Бившите управляващи отчаяно се опитват да замажат скандала с аргументи, че нищо нередно не се е случило, всичко е в рамките на закона, банката има пълен лиценз, т.е. може да кредитира и малки, и големи компании. Но никой не вярва на уверенията им, че дори и проверката на ЕЦБ не е открила нередности. Просто защото фактите са твърде скандални, за да бъдат подминати с пренебрежение, а получателите на парите – съвсем неслучайни.

Източник: „Сега“