Сашко от Перник беше в неизвестност 9 дни. В акцията по издирването му се включиха освен полицаи, също така страшно много доброволци и съпричастни хора. 12-годишното момченце обедини не само цял Перник, но и цяла България. Преди няколко дни Сашко беше изписан от „Пирогов“ и вече е у дома с баща си.

Ето какво разказа таткото Александър Цветанов в интервю за „Телеграф“:

Г-н Цветанов, как е Сашко в момента, какво прави?

В момента (б.р. – вчера) реди пъзел, а от телефона слуша коледни песнички. Вчера нарисува и първата си картина след тези събития. На нея има храсти, пътека, някакви далечни светлини. Не мога да опиша точно, но и вие я видяхте във фейсбук профила ми. Много хубаво я беше нарисувал. Мога да ви кажа, че в общи линии и доста си хапва. На закуска изяде 5 филии принцеси с кайма, после 2-3 порции супа. Човекът си компенсира, защото е доста слаб и на килограми. Яде повече, почива си. Занимаваме се вкъщи с най-различни неща, четем приказки, редим пъзели, той рисува.

Сега не го пращате на училище и се гледате у дома, нали?

Не, не го пращаме. Даже в епикризата от „Пирогов“, която ни издадоха, пише 10 дни да е на домашно лечение. Взимаме пробиотици за коремчето, защото в началото беше раздразнено, незнайно от какво е ял в природата, но отначало му беше зле. Сега пие витамини и пробиотици.

Казахте, че Сашко е отслабнал много. Колко килограма е свалил за тези 9 дни?

Не мога да кажа точно, но от порядъка може би на поне 5 килограма, може и малко повече – към 6 кг.

Сашко опитва ли вече да ви казва нещо за този период, в който го нямаше, или вие не го питате все още?

Имаше и психолози, които контактуваха с него в болницата, но в общи линии му е трудно. На него състоянието му е такова – казва една-две думички и по-прости изречения, но не може да обяснява ситуации. Казва ми „гора“, „катерица“, но не може да обясни в по-дълго изречение нещо. Съответно не мога да знам и да кажа с точност.

Казахте, че в рисунката му има храсти, светлини. Може би чрез нея се опитва да ви каже къде е бил и какво е видял.

Да, имаше един специалист във Фейсбук, който ми пишеше отзиви, че едното са светлини на сграда в далечина, другото са храсти. Но всеки човек тълкува една картина по начина, по който той я вижда. В общи линии Сашко се изразява по този начин, но не тълкува.

Усеща ли Сашко, че е герой на цяла България?

Не. Някой беше казал, че страданието ражда герои, аз се гордея с моя син, че е невероятно дете. Той обедини цяла България. Мога да кажа огромно благодаря на всички, с които тези 9 дни непрестанно го търсихме – структурите на МВР, на доброволците, на общината и на всички съпричастни хора. Благодаря много! И аз вече вярвам в доброто, в съпричастността, в това, че все още ни пука един за друг, някак си не сме чужди към човешкото страдание, което е много хубаво. Върнах си вярата.

А помните ли кога изгубихте вярата си в доброто и съпричастността?

Изгубих я вярата преди, когато мислех, че всички сме затворени в себе си и мислим за собствения си живот. Гледаме си нашите проблеми, доходи, семейства и не поглеждаме настрани. Сега, контактувайки с тези хиляди доброволци, аз установявам, че тези хора са зарязали децата си вкъщи да ядат сандвичи, не са ходили на работа, можело е да ги уволнят, не са се прибирали, не са спали, не са яли, за да търсят едно дете, което не познават. Моето дете! Това е невероятно и аз им благодаря от цялото си сърце. Това е, когато човек жертва всичко в името на друг човек.

Видяхте и в социалните мрежи колко хиляди хора ви пишеха. Някои от тях обаче не бяха добронамерени към вас. Това тежеше ли ви по някакъв начин?

Не. На мен не ми тежеше. Каквото имаше като насоки, постоянно работех с щаба, с кмета на Перник Станислав Владимиров, който е невероятен човек, с шефа на ОДМВР-Перник комисар Млеканов, който не спираше дори лично да търси Сашко. Аз се съсредоточавах върху това да търся сина си, а не да отговарям на някого, който ме напада. В този момент човек се съсредоточава върху конкретна цел. Аз по принцип не съм човек, който търси реванш или да съдя някого, защото смятам, че съвестта на всеки може да го съди. Има си и бог, който да ни съди. Ей сега даже търсих работа и помагах на хора, които сигурно са ме нападали и говорили срещу мен. Аз съм вярващ човек и господ ни учи да не отвръщаме на лошото с лошо, а да обичаме хората.

Имаше грозни моменти в средата на издирването около четвъртия или петия ден, когато хора ви бяха наобиколили колата, искаха да ви нападат. Защо?

Защото хората сами изпадат в различни конспирации. Ако имате дете, ще разберете. Аз имам само Сашко, аз на единствената си надежда и любов в живота не бих направил нищо. Всеки един родител знае какво е чувството, тези конспиративни теории са абсурдни просто. Нападките само пречат на търсенето, но пак казвам – не съм обръщал внимание, защото не са важни. Важно беше търсенето.

Повдигам го като въпрос, защото на цяла България направи впечатление това поведение. Имаше дори коментари, че сте изглеждал неадекватен.

Да не казвам лоша дума, но да видим тези хора как ще изглеждат, ако им изчезне детенцето. Аз съм завършил „Право“ в Софийския университет, след това съм бил главен юрисконсулт на Здравната каса в София, след това съм бил главен юрисконсулт на община и от 14 години съм нотариус. След като съм бил на тези длъжности и съм си изпълнявал и изпълнявам и в момента задълженията си, значи нямам абсолютно никакви проблеми. Нали си представяте, ако ви се случи това, което на мен, как ще изглеждате. Аз не бях спал 9 дни, а бях подложен и на такъв тормоз, нормално е да изглеждам зле и сигурно съм изглеждал така.

Тогава се заговори и за полиграфа, който минахте. Може ли да ни разкажете малко повече, какво ви питаха?

Това са неща от разследването. Има си въпроси на полиграфа, които отчитат реакцията на организма, има характеристики, които отчитат дали човек лъже или казва истината. Това са конкретни въпроси, които са ми задавани, аз съм отговарял и резултатите бяха оповестени.

Прокуратурата каза, че сте минали теста, вие също казахте, че сте чист.

Тук дори не е въпросът за мен, исках детето ми да се намери. Мен не ме интересуваше, за себе си съм чист и навсякъде мога да обясня едно и също нещо – това, което знам. Вижте, истината е винаги само една. Когато казваш истината, можеш да я кажеш на целия свят, на всички разследващи, доброволци, приятели. Аз не се притеснявам. Мен дори не ме интересуваше резултатът от полиграфа, а другият резултат – да си намеря детето.

Чувствате ли се обиден, че ви заподозряха, че може да имате нещо общо с изчезването на детето?

Естествено, че съм обиден, защото е абсурдно. Това е извън всякаква човешка мисъл. Не съм реагирал остро, защото нямах време да го правя, а пък сега не намирам смисъл да отговарям на подобни неща.

Още в началото на изчезването на Сашко казахте, че сте се разсеял с телефона. За колко минути стана това?

Това вече съм го разказвал, няма смисъл да го повтаряме. Ситуацията каква е била, аз как съм го търсил първо, после как съм викнал приятели и полиция, всичко това се знае.

Как стигнахте до идеята да предложите паричната награда от 100 000 лв.?

Нямахме друг изход, много време мина. Обходихме всичко, с хеликоптери, с дронове. Мислех си и аз различни неща, че може да са се случили, но вече следствието ще каже какво е станало. По-скоро аз не адресирах наградата към тези добри хора – спасителите парапланеристи, а към евентуално някои злонамерени хора, които е възможно да са го прибрали, затворили някъде. Но това е хипотеза. Това се проверява. Искам да кажа нещо много важно – детето ми има това предимство, че то не ги изказва тези хора. Мислех си, че има деца, които пък много говорят, а моето, като не говори, по-лесно може да бъде спасено.

Бяхте ли събрали парите?

Част от тях бяха мои, а други части на мои приятели, с които обсъдихме ситуацията, преди да го направя. Имахме готовност.

Имаше гадатели, екстрасенси, които също много ви занимаваха, търсеха и своите минути слава. Имаше ли някой от тях, който наистина позна нещо за Сашко?

Има доста фрагменти, говорихме с някои от тях, които имаха насока, казваха някакви местности, както и конкретни места. Аз казвах и на доброволците, че единствено съм контактувал с тези хора, защото съм бил отчаян. А като човек е отчаян и се обади една ясновидка и каже „Аз знам къде ви е детето“, аз отговарям „Госпожо, елате“ или „Кажете на доброволците“. Имаше такива, които казваха също, че знаят къде е детето и то лежи. В подобна ситуация имаше невероятен ефект, като ти кажат нещо такова. Колкото и да не вярваш, като някой така убедено ти го казва, си мислиш, че може и да е прав и трябва да се провери това място. 99% от всички тези ясновидци не казват истината, само това ще ви кажа. Това е доста жалко, защото подвеждат хората. Аз си мисля, че наистина има хора, които притежават такива способности, но са малко.

Вие казахте още в началото, че Сашко и друг път е изчезвал, но в рамките на един ден се е връщал. Къде най-далече сте го намирали?

Това са маршрути, по които ние минаваме. И сега недоумявам какво го е накарало да се отклони – човек или животно, или нещо друго. Ние се разхождаме не само над профилакториума, а в природата изобщо. За другите губения – те са ставали на по-малка възраст. Сега Сашко е доста по-самостоятелен, ние сме и до парка в центъра на Перник, той често пъти си отива и сам до парка. Знае къде ни е апартаментът.

Не сте се притеснявали да го пускате сам, защото той ще се оправи и ще се върне.

Не. И в мола в София, като отидем, той знае къде са неговите магазинчета за дрехи, за обувки и къде му е залата за игра. Той се оправя и в София, и в Перник и като пространство няма никакъв проблем. Не знам какво точно е станало, затова не знам и причината. Това ще го установи следствието.

Доброволци оставяха кроасани и вода на различни локации, за да може, ако мине Сашко, да яде. Някой от тях споделил ли ви е, че е открил някаква следа на мястото, където беше намерено детето?

Момчетата, които го спасиха и други доброволци, споделиха, че на мястото има ябълкови дръвчета. Това ми беше казано, ако нещо е ял. Но за кроасани никой не е казвал. Имаше и радиестезист, който също някак познаваше направлението на Сашко. Доста наблизо е отправил доброволците към мястото. Може би той се е изплъзвал на доброволците.

Ако сте си направили вече някаква равносметка за вас самия, тези 9 дни сякаш в ада ли бяхте? Питам ви като родител, какъвто съм и аз.

Абсолютно. Вие питахте защо съм изглеждал зле, няма как да си добре, съсипан си. Трудно се възстанових. Мога да кажа, че в последните 2 дни съм спал. Иначе спях по два часа и сънувах кошмари, че пак го търся и се събуждам, облян в пот. И аз трябва да ходя на рехабилитация, на психолог, за да преживея този шок.

Какви са ви плановете със Сашко, какво ще правите?

Може да го заведа на басейнче, на почивка. Иначе сме си вкъщи и може би предполагам, че до 1-2 седмици ще се върне на училище. Но сега още е слаб и няма много сили. Не бива да го натоварваме, а да го оставим да си почине.

Прокуратурата каза, че ще вика майката на Сашко на разпит. Тя обади ли ви се да пита какво се случва, да се поинтересува?

Да, да. Те не само я викнаха, а си проведоха разпит с нея.

В България ли е?

Да. Сашко беше намерен в събота, а тя си дойде в сряда на 23 ноември. Готвеше му супи, макарони, идваше в болницата да ни посещава и да му донесе храна, да го види. Не е била постоянно с него, но ни посещава.

Въпросът е поддържат ли връзка?

Да. Посещава ни и съответно се чуваме по телефона.

За какво мечтаете оттук нататък?

Аз искам нормален живот. Тази известност нито съм свикнал с нея, нито ми е присъща. Не съм свикнал на това медийно внимание. Искам да си вървим на училище, да си посрещаме Коледа, да си ходим на почивка – да водим нормален живот.

С какво ще изненадате Сашко за Коледа?

Той вече има много фенове. Имаме 10 торби с подаръци, получавахме и на живо, и по „Еконт“. Каквото му харесва, ще му го купя.

Ще му го донесе Дядо Коледа.

Да, да. Той сега се е вдъхновил, даже мислехме малко по-рано да вземем елхичка и да я украсим.

Малкият Сашко беше в неизвестност 9 дни. В акцията по издирването му се включиха освен полицаи, така и хиляди доброволци и съпричастни хора. 12-годишното момченце обедини не само цял Перник, но и цяла България. Преди няколко дни Сашко беше изписан от болница и вече е у дома с баща си. Вестник „Телеграф“ е съпричастен с мъката и радостта на семейството. Целият екип съпреживя случая още от самото изчезване на Сашко до намирането му жив и здрав. Баща му Александър Цветанов се съгласи да разговаря с нас, но имаше само едно условие: да не бъде публикуван на снимка той, а само детето му. Причината – Сашко е истинският герой!