Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро!

Това написа на личната си страница във Фейсбук бащата на трагично загиналата Сияна Николай Попов. Ето какво още сподели почернения родител:

„Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата й за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад…. не й се карах.

Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз, и майка й! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда…тя беше Ангел на земята.

Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче…..С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.

Така и си отиде, правейки добро….

Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него…, баба й до нея на задната седалка….да я пази…..така бдят над нея от бебе…..всички слагат коланите.

Дядо е стриктен водач и много внимателен….все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен, когато се вози с него….

Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно…. но уви… няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.

Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо й спира и отбива…да е карал с 40-50 км/ч….

С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално….Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече…..

Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога…не е било бързо.

Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай…диша до входа и там душата и отлита към небето.

За дядо й се борят колегите му, в началото е в съзнание…. иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път… разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко….

В това време майка й ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутрината си казах щастлив съм, че сме живи и здрави…..Умрях….така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа…

Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.

Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка й, и всички които я обожаваме.

Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!

Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!

Бъдете будни!

Ние сме Сияна!

Нека цяла България да дойде в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм паметника св. Александър Невски в София. Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.

Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка. 10ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.