Мухлясал хляб, месо с изтекъл срок на годност, зле изглеждащи супи и яхнии с неясно съдържание. Това не е затворническо меню от миналото, а реално сервирана храна в европейски болници в XXI век. И макар качеството на болничната храна да е проблем основно за страните от Източна Европа, почти навсякъде тя се бори с ужасния си имидж на безвкусна, зле изглеждаща и крайно оскъдна.

Универсалното оправдание е липсата на средства, но болничното хранене също така е апетитен бизнес с парите на данъкоплатците, които не винаги се разпределят по най-справедливия и конкурентен начин. И не на последно място – политиката също е намесена в болничното хранене, било то под формата на политически протекции или политически PR.

В България темата за болничното хранене е съвсем прясна след скандала с варненския кмет Благомир Коцев, който беше обвинен за поискан подкуп от свързаната с ГЕРБ фирма за обществено хранене „Залива 47-СП“, чиято собственичка Пламенка Димитрова е основен свидетел по делото. Както се оказа, фирмата е печелила редовно поръчки за изхранването на училища, университети и болници във Варна при управлението на ГЕРБ и след изгубена поръчка по време на новия кмет следват обвиненията в корупция, заради които Коцев все още е в ареста.

Покрай варненския случай стана ясно още, че предпочитан начин за осигуряването на храна в болниците е процедурата по пряко договаряне в Закона за обществените поръчки, при която се праща покана до определени фирми да дадат оферти и това силно стеснява кръга на доставчиците на храна. Това пречи на навлизането на конкурентни играчи на пазара, които биха довели до по-ниски цени и по-високо качество.

Три фирми изхранват повечето столични болници

Mediapool направи анализ на обществените поръчки на 40 държавни и общински болници за последната година, който показва, че почти една трета от тях са използвали процедура по пряко договаряне и са отправили покана за оферти до три конкретни фирми. Общо 9 от директните покани са отправени към трите фирми “Мастър-Пик”, “Болкан Мийл” и “Парти Фууд“АД, които се очертават като най-големите доставчици на болнична храна в София.

Фирмата “Болкан Мийл“ е поела изхранването на най-много болници в София през последната година: Специализираната болница за физикална терапия и рехабилитация, ИСУЛ, транспортна болница Цар Борис ІІІ”, СБАЛОЗ – София област, общинската Пета градска “Княгиня Клементина”. Собственик на “Болкан Мийл“ е бизнесменът Илиян Младенов, който от дълги години е в кетъринг индустрията и бизнеса с болничното хранене. Преди години Младенов се беше оплакал, че фирмата му е изгонена от столичнанта болница “Света Анна“ по политическа заръка на министър Петър Москов.

И днес “Света Анна“ е от малкото столични болници, която се обслужва от други кетъринг фирми, понастоящем – ЛФС ЕООД, която има белгийски собственик – Винсент Ромбаут – и която през 2022-2023 г. е имала договори за изхранването на бившата правителствена болница “Лозенец“, “Александровска“, ВМА, Инфекциозна болница в София, болници в Шумен и поръчка Министерски съвет за изхранването на украинските бежанци.

Другата голяма кетъринг фирма в момента в София – “Парти Фууд“ – е спечелила последните поръчки за доставка на храна в четири болници: Специализираната болница по детски болести “Проф. Иван Митев“, специализираната болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев”, “Александровска” и Специализирна болница за активно лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ) – София област . Нейни собственици според Търговския регистър са Веселин Чолаков и Николай Райчев. Според публикация на разследващия сайт Bird фирмената им история показва, че Чолаков е свързан със санкционирания от САЩ бивш зам.-министър на икономиката Александър Манолев – считан за приближен на санкционирания по закона “Магнитски” политик Делян Пеевски заради участието му в управлението на “Булгартабак”.

На третата голяма фирма “Мастър Пик“ е възложено изхранването на една столична болница – “Пирогов“, но поръчката е на сериозна стойност – 1.4 млн. лева и освен това в последната година е спечелила открити процедури за храненето на болниците в Ловеч, Монтана и Троян. Едноличен собственик на “Мастър Пик“ е бизнесменът Колю Колев. В своя публикация във фейсбук през юли бившият депутат от ДБ Владислав Панев свърза името на Колев с бившия финансов министър Владислав Горанов. “Например собственикът на Мастър Пик ЕАД Колю Колев според хора от бранша е близък със санкционираният по Магнитски бивш финансов министър Владислав Горанов“, написа тогава Панев в публикация относно практиката на болниците да изпращат покани до конкретни фирми вместо да правят открити процедури.

Като цяло трите фирми доминират изхранването на столичните болници с най-големи по обем поръчки. Изхранването на голяма болница може да струва между 1 млн. и 1.5 млн. лева годишно, на по-малките по няколкостотин хиляди.

Сред по-големите фирми, които печелят поръчки за изхранване на болници е още и ВНП “Фасилити“ със собственик Васил Попов, която през последните години е имала договори за изхранването на столичните болници “Света Анна“, Втора градска, Специализираната болница за лечение на онкологични заболявания (СБАЛОЗ), Специализираната болница по хематология, Националната кардиологична болница, Центъра за спешна медицинска помощ и още болници в страната.

От анализа на Mediapool на проведените от болниците поръчки през последната година става ясно още, че Варна не е изолиран случай, в който една фирма изхранва всички болници. В Благоевград фирмата ПИП 71 ЕООД със собственик Павел Ангелов изхранва и областната многопрофилна болница, и белодробната болница, и центъра за психично здраве и специализираната болница по онкология “Свети Мина“. Подобна е ситуацията и в Пазарджик, където болниците в града се изхранват от фирмата “Лидер Стар“ ЕООД, собственост на „Хебърбус“ АД – част от империята на бизнесмена Михаил Тиков и синовете му Никола и Иван.

Три хранения дневно в българска болница струват между 5 и 11 лева

Цената на един храноден в държавните болници през 2025 година варира между 5 и 11 лева без ДДС, като цената включва закуска, обяд и вечеря, установи проверка на Mediapool в отчетите на лечебните заведения за полугодието пред Агенцията за публичните предприятия и контрол. Наблюдава се поскъпване в стойността на един храноден, което достига до 125% в най-голямата държавната болница – “Свети Георги“-Пловдив, където цената на трикратно хранене за деня е скочила от 4 на 9 лева за година.

Най-скъп излиза храноден в МБАЛ-Пазарджик – 11 лева спрямо 7 лева през миналата година. За сравнение цената на храноден в други болници е: “Пирогов“ (7.20 лв), ИСУЛ (7.98 лв), МБАЛ Ловеч (6.89 лв), МБАЛ “Канев“-Русе (5.38 лв), МОБАЛ-Велико Търново (6.15 лв), МБАЛ-Враца – (6 лв), МБАЛ-Смолян (4.78 лв). Парадоксално ниски цени за храноден отчитат болниците в Силистра (1.17 лв) и Стара Загора (1.34 лв).

Въпреки, че цената за храноден на повечето места е ниска и масово служи като оправдание за лошото качество и оскъдните количества, оказва се че някои от продуктите са доста скъпи. Например в многопрофилната болница в Пазарджик, която е с една от най-високите цени на храноден, с фирмата доставчик “Лидер Стар“ е договорена цена от 3.90 без ДДС за кутия билков чай шипка с 20 пакетчета. За сравнение в аптеки и магазини цената на кутия билков чай шипка варира между 1.65 и 2.29 с включен ДДС. Килограм кристална захар в болницата е спазарен на цена от 4.40 лв. без ДДС, става ясно от тръжната документация, при положение, че в магазините може да бъде купен за 2.30-2.40 лева с ДДС и дори за по-малко, ако е на промоция. Килограм кисело мляко в ценовата оферта на “Лидер Стар“ е на цена от 5.20 без ДДС при положение, че може да се купи за под 4 лева с ДДС на свободния пазар. За пример даваме само болницата в Пазарджик, тъй като не всички лечебни заведения имат публикуват толкова подробни изисквания относно храните.

Какво ядат болните в България?

Обикновено най-евтина и оскъдна е закуската в болниците, докато обедите и вечерите включват готвени ястия като супи и яхнии и са по-скъпи.

Примерна закуска може да се състои от баница, кифла или бисквити с чай или мляко, както и попара.

Варианти за обедно меню са различни видове яхнии с пиле, грах, картофи, пиле фрикасе, кюфтета, кебапчета или дори парен кренвирш с картофено пюре, пасирани супи със зеленчуци, месо или варива.

На снимката: Класически изглеждаща супа от болничното меню в България.

Примерна вечеря може да включва различни разновидности на ориз, картофи, огретени, каша със сирене, макарони.

Често обаче пациентите могат да получат само филия хляб с парче колбас и пакетче масло, което се оказва че не е само български “специалитет“.

Подобно хранене получават пациенти в различни държави от Източна Европа. Конкретната снимка е от Унгария.

Пациентите често се оплакват, че супите и яхниите са безвкусни, с твърде малко продукти или прекалено разварени, което е традиция при приготвянето на болничната храна.

Няма единни изисквания към болничната храна в България

В България няма специален нормативен акт, който да определя в детайли състава, енергийната стойност и процентните съотношения на макронутриенти в болничната храна на всички пациенти в лечебните заведения на територията на страната, казаха от Министерството на здравеопазването в отговор на запитване на Mediapool. Режимите на хранене на конкретния пациент се определят по медицински показания от лекуващия екип или диетолог и се прилагат в рамките на вътрешния ред на болницата, при спазване на специфичните медицински стандарти и вътрешни правила на лечебните заведения, както и на конкретните договори с НЗОК, в които е предвидено задължението за осигуряване на болнично хранене на пациентите.

Редът и начинът за организиране и провеждане на храненето на пациентите, лекуващи се в стационарни условия, се определят със заповед на директора на болницата. Болничните кухни и кетъринг фирмите, които се ангажират с изхранването на пациентите, следва да отговарят на общите условия в Закона за храните. Няма и действащ задължителен рецептурник на МЗ за всички лечебни заведения. На практика в обществените поръчки болниците обикновено реферират към “Сборник рецепти за диетични ястия за заведения за обществено хранене и лечебно-профилактични заведения“, издание на ДИ “Техника” от 1984 год. като професионален ориентир за видове диети, грамажи и технологични изисквания при приготвяне на храната. Това е широко използвана референтна литература, но не представлява самостоятелно задължително нормативно изискване. Менютата и калкулациите се съобразяват с предписаните лечебни диети, например диабетна, бъбречна, щадяща и др. Вземат се предвид също възрастта и състоянието на пациента, както и с вътрешните правила на лечебното заведение. По отношение на енергийната стойност и съотношението белтъчини–мазнини–въглехидрати няма унифицирани нормативно фиксирани стойности, валидни за всички пациенти. Тези параметри следва да се определят индивидуално според диагнозата и терапевтичните цели от медицински специалист или диетолог при спазване на добрата клинична и диетологична практика. Задължителните изисквания по отношение на безопасност и хигиена на храните при приготвянето и предлагането им са регулирани в Закона за храните.

Отговорност носят директорите на болници и кухните

Контролът за качеството и безопасността на доставяните или приготвяните в лечебните заведения храни се осъществява от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Контролните органи могат да извършват проверки както в болницата за приема и раздаването на храната, така и в кухнята, където се приготвя. Сигнали на граждани за нередности могат да се подават до лечебното заведение, където се осъществява контролът на предоставяната храна. Управителите на лечебните заведения са тези, които отговарят и планират дейността по храненето на пациентите и следва да предприемат действия при постъпване на оплаквания и сигнали. При постъпване на сигнал в Министерството на здравеопазването той се изпраща по компетентност за проверка от съответното лечебно заведение, Регионалната здравна инспекция, БАБХ или агенция “Медицински надзор“.

Румъния: Здравният министър обикаля и дегустира болнична храна

В Румъния дневната сума, която държавата осигурява за храна на хоспитализиран пациент за 3 хранения на ден – закуска, обяд и вечеря – е 22 леи, което се равнява на приблизително 4.5 евро.

В болниците пациентите получават храна като супи, готвени ястия, яйца, сирене, зеленчуци, плодове, но също така колбаси или маргарин. През юли Министерството на здравеопазването публикува онлайн формуляр, където пациентите могат да докладват за болници, които предоставят храна с лошо качество.

Министърът на здравеопазването Александру Рогобете коментира, че “уважение към пациента означава не само медицинско лечение, но и грижа за всеки аспект на хоспитализацията, включително предоставяната храна“. Той заплаши, че ще санкционира болниците, които предоставят храна с лошо качество.

“Много ми е трудно да обясня как в една болница е възможно, а в друга, със същите пари, не е възможно“, каза той докато беше на посещение през юли в Спешната болница на окръг Търгу Муреш.

На снимката: Така изглежда болничната храна в Румъния по време на инспекция на министъра на здравеопазването.

Инспекцията на болничната храна от министъра беше вследствие на негово обещание, че ще обядва с управителите на болници с абсолютно същата храна, която получават пациентите. Министерската визита се натъкна на добре приготвена храна, безупречно обслужване и уважение към пациента във всеки детайл.

“За съжаление знам, че в други болници не е същото. Затова публично моля управителите да предприемат спешни мерки, когато ситуацията го изисква. Определено ще посетя болници, където нещата не изглеждат така тук, и ви обещавам, че и аз, и управителят ще ядем от същата храна“, закани се Рогобете.

Унгария: След скандали с мухъл и изгнило месо повишават парите за болнично хранене

Заглавия за мухлясал хляб, миниатюрни порции, гнило месо и други шокиращи подробности доминират в отразяването на болничната храна в унгарските медии през последните години.

През 2023 г. член на затворена Facebook група “Хора, живеещи във II район на Будапеща“, публикува следното съобщение, придружено от снимка на мухлясали филии хляб: “Вчера майка ми получи тази закуска в гастроентерологичното отделение на болница “Свети Йоан“. Тя изяде колбасите, но вероятно бяха развалени, защото повърна след това и имаше силни стомашни болки цяла сутрин. Не мога да пренебрегна този скандален инцидент. Веднага го съобщих в болницата.“

На снимката: Мухлясалият хляб от публикацията на унгарския гражданин във Фейсбук.

В последствие от договора на болницата с фирмата доставчик се разбира, че цената на пациент за един храноден е била 1650 форинта (4.1 евро), но само една трета от тази сума – 550 форинта (1.39 евро), е била за суровини, т.е. самата храна. Шокиращо ниска е цената за закуска от 110 форинта (0.28 евро), 275 форинта (0.70 евро) за обяд и 165 форинта (0.42 евро) за вечеря и други закуски. Тези числа вероятно обясняват защо развалената храна и мухлясалия хляб са се озовали на масата на въпросния пациент.

Примерите не спират дотук. Опозиционният депутат в унгарския парламент Акош Хадхази публикува в края на 2024 г., снимка от вечерята в болницата в Дунауйварош, която представлява филия хляб, варено яйце и малко пакетче масло. Още по-скоро, през юли 2025 г., медиите съобщиха за друга болница в Будапеща, където над 200 килограма месо и месни продукти с изтекъл срок на годност са били открити от държавни здравни инспектори.

Подробности!