България е възхвалявана от Европейския съюз за своите реформи. Все още обаче има съмнения относно независимостта на съдебната система в страната. Това посочва в своя анализ швейцарският „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

Наскоро София получи много похвали от Брюксел. В своя доклад за напредъка тази година Европейският съюз призна реформите на българското правителство за укрепване на принципите на правовата държава и борбата с корупцията. Брюксел обеща страната да се освободи от непопулярния механизъм за контрол. Правните експерти и представители на гражданското общество в България обаче критикуват ЕС, че е заслепен от реформи, които изглеждат добре на хартия, но не променят нищо във всекидневието на най-корумпираната страна-членка, посочва изданието.

Изборът на новия главен прокурор, потвърден от президента Румен Радев тази седмица, затвърждава това впечатление, пише по-нататък то. Месеци имаше протести срещу процеса. Те бяха насочени главно срещу факта, че във Висшия съдебен съвет беше предложен само един кандидат за избор: Иван Гешев, лоялният заместник на действащия главен прокурор Сотир Цацаров. Проблемът е още по-дълбок.

Всемогъщият прокурор

“Главният прокурор е една от най-могъщите фигури в страната”, обяснява пред швейцарското издание адвокат Иван Брегов, който работи за мозъчен тръст в София и участва в протестите. „Той може да открива или закрива производство и не дължи нищо на никого. Преди всичко е почти невъзможно да се предприемат някакви действия срещу него, ако самият той бъде заподозрян в нередности“.

В други държави от бившия Източен блок прерогативите на тази институция бяха намалени. В България обаче главният прокурор все още има неоспоримото положение, което му се дава още от сталинистката конституция от 1947 г. Той продължава да бъде избиран за 7-годишен срок, който е най-продължителният в сравнение с всяко друго длъжностно лице.

Първият главен прокурор след промяната Иван Татарчев веднъж заяви, че Бог е единственият над него,  припомня изданието.

Разследването на най-големия икономически скандал в най-новата българска история, сривът на банка КТБ през 2014 г. със загуба от 2 милиарда швейцарски франка, все още продължава и повдига въпроси. Въпреки че беше написано обвинение на хиляди страници, липсваха имената на влиятелни хора, които поне трябваше да бъдат чути. Медийният магнат и политик Делян Пеевски дълго време беше бизнес партньор на основния подсъдим и се смята за един от най-големите бенефициенти на банковия скандал. Той дори не беше изслушан като свидетел, пише „Нойе Цюрихер Цайтунг“.

В същото време през последните години бяха открити множество съдебни производства, които, според критиците, са политически мотивирани. Най-известното от тях е публичният арест и осъждането на 20 години затвор на общински кмет в София, който беше победил кандидата на управляващата партия ГЕРБ на премиера Бойко Борисов.

Корумпираните ловци на корумпирани хора

Доказателствата за обвързването на политиката и прокуратурата са очевидни, както показва неотдавнашният корупционен скандал с евтини луксозни апартаменти за топ политици. През пролетта аферата „Апартаментгейт“ удари високопоставени политици от управляващата партия и стигна до ръководителя на КПКОНПИ Пламен Георгиев.

Комисията бе създадена през 2018 г. под натиск от ЕС и е пример за онези мерки, които са добре приети в Брюксел, но в крайна сметка правят малко. Георгиев трябваше да подаде оставка, но малко след това бе назначен от премиера Борисов за консул във Валенсия.

Миналата седмица главният прокурор Цацаров беше предложен за нов председател на Комисията за противодействие на корупцията. „Статуквото се запазва“, обяснявапред вестника Николай Стайков. Бившият икономически журналист е съосновател на Фонда за борба с корупцията в София, независима организация за наблюдение

Никаква втора Румъния

Експертът по корупция Стайков не очаква много от обществената дискусия за конституционната реформа, която президентът Радев обяви във вторник. Държавният глава, който е близък до опозиционната БСП, беше наложил вето след първия избор на главен прокурор преди три седмици и по този начин съчувства на неговите противници.

Конституцията не допуска второ вето. Въпреки това президентът има повече свобода за сериозна критика. Той можеше да постави публично под въпрос целесъобразността на кандидата. „Така Радев ни подкрепи, но не постигна нищо. Политическият елит няма интерес от промени“, казва Стайков.

Той също не вярва, че румънският пример може да бъде приложен. В северната съседка на България наскоро правителството си тръгна заради корупцията. Недоволството на гражданите, както и критиките на президента Клаус Йоханис изиграха важна роля за това. Към това се добави и нарастващият натиск от страна на ЕС. „Преди шест години имахме голямо протестно движение. Понастоящем само едно малцинство може да бъде мобилизирано. И ЕС дори подкрепя правителството“, завършва публикацията на „Нойе Цюрихер Цайтунг“.