С лека ръка, понеже от няколко дни нещо не е на кеф и за да угоди на себеподобните си първосигнални съграждани, премиерът Бойко Борисов затри може би единствената все още недехуманизирана специалност в българското здравеопазване – педиатрията. Без да има каквито и да било резултати от проверки и разследвания, понеже говорил с почернени родители и видял записи как секретарки се държат троснато, Борисов нареди да бъдат отстранени директорите на педиатрията, болниците „Пирогов“ и „Лозенец“, където преди седмица са обикаляли родителите на починало 3-годишно дете, както и лекарят, приел детето за лечение в педиатрията.

„Разстроих се! Искам възмездие и виновните да се намерят“, нареди Борисов, демонстрирайки за пореден път, че не прави разлика между копаещите незаконно баластра край магистралата и медицината. Подобно поведение е: абсолютно недопустимо в правова държава; в полето на същата тази медицина; и най-лошото – опасно за тези, които подскачат от възторг, когато Бойчето налага лошите доктори.

Доста след изблика на Борисов излязоха първите резултати от проверката по случая – детето е починало от масиран кръвоизлив в белите дробове, причинен от вирусна инфекция. От това за съжаление се умира независимо дали и в каква болница е пациентът и се развива изключително бързо. За разлика от Борисов, преди да излязат останалите данни от проверката, не е редно да спекулираме по сложни въпроси като кога е започнал кръвоизливът, можело ли е да бъде овладян в периода, в който родителите са обикаляли болници, и било ли е в агония в този момент детето, или се е влошило, когато вече е било хоспитализирано. Родителите твърдят, че са размотавани, болницата по педиатрия отрича, включително и че при приемането на детето рентгенът и кръвните изследвания не показвали нищо тревожно. Преди официалните данни

не можем да приемем, че единият е прав, защото ни е по-симпатичен или му съчувстваме

Но след клинично интересната изява на Борисов може и да не получим обективните данни. Той отстрани директорите на трите болници, за да се гарантира обективност на проверката. А в следващото изречение нареди да се намерят виновните и да има възмездие, с което уби всяка надежда за обективност. Лично и по собствено усмотрение издаде присъда, при това без изобщо да си даде труд да чуе другата страна.

Борисов нито разбира, нито пък му пука, че подобни неконтролируеми изблици и еднолично налагане на правосъдие удрят единствено и само пациентите. След изстъплението му по адрес на педиатрията ще се случи единствено следното: педиатрите и без това са на ръба – изчезваща, нископлатена специалност, която на места работи в отвратителни условия и с родители, които са напълно способни да си затрият децата с енциклопедичните си знания, придобити от Гугъл – просто ще спрат да лекуват. Това се случва и в момента, но оттук-нататък ще е правило: по-ниските нива – лични лекари и малки болници, ще препращат на следващото, за да не си създават главоболия, а високото ниво – големите болници, ще приемат всяко дете с настинка, за да няма разправии, телевизионни репортажи и правосъдие по банкянски. А когато дойде наистина тежък случай, свободни легла вече няма да има и с ловък финт ще бъде препращан и отказван. Любезно. Стотици деца няма да получат нужното им лечение и ще разчитат на Господ за съдбата си.

Преди бруталната намеса на Борисов имаше някакъв шанс трагичният случай с починалото момченце да има и съзидателен ефект, като се обърне внимание на детайлите. Родителите обикалят три болници, защото ги има, а реално в София лечебните заведения с детски отделения са дори повече. Не знаят и къде точно да отидат, логично отиват в педиатрията, защото това е специализираната детска болница. Там обаче свободни легла няма освен едно, което се пази за тежки случаи. Чакат два часа, защото болницата всъщност не е с толкова насочен към спешността профил и няма нормално спешно отделение. А когато детето е прието и състоянието му се влошава, е преведено в „Пирогов“, защото специализираната детска болница няма достатъчно добро интензивно отделение и праща най-тежките случаи другаде. Тоест детската болница е предназначена за не толкова спешни и не толкова критични случаи. Тя е предимно за хронично болни деца, а острите случаи са някъде другаде.

Да, става дума за чакания от десетилетия проект за истинска детска болница,

в която да са всички случаи – спешни, планови, тежки,

просто за един преглед или за дълга рехабилитация. И ако с нещо трагедията с това дете може да помогне, е това – тя е поредното нагледно доказателство за отчайващата нужда от такава болница – финансирана от държавата с достатъчно пари, легла и персонал. В случая с 3-годишното момче виновникът не е просто безименната система, която никой не иска и не може да промени. Тук има възможно решение. Ако такава болница съществуваше, родителите щяха да отидат там. Изходът за съжаление щеше да бъде същият, но те нямаше да се чувстват объркани и унизени.

На фона на това некадърната активност на здравното министерство е толкова абсурдна, че чак е неудобно („секретарката“ Кирил Ананиев се държи също толкова нелепо, колкото претоварените и зле платени жени в педиатрията, но шефът й Борисов някак си не се разпознава като отговорен). МЗ поръча да се строи болница, като се ползва старо скеле отпреди 30 години, вдигнато в двора на Александровска болница за тази цел и зарязано впоследствие. Дори да пренебрегнем това, че детските болници са били едни преди 30 години, а съвсем други сега, както и това, че ако наистина искаш да направиш болница според съвременните стандарти, първо правиш проект и след това вдигаш скеле, а не обратното – да нагаждаш уж грандиозен проект към съществуващ излят бетон. Обидното, престъпното е в това, че градежът не е съобразен с общия и подробния устройствен план на София – т.е. това, което поръчва МЗ, е незаконно. Оттам нататък останалите недогледани детайли по поръчката само допълват картината – липса на паркоместа, аварийни асансьори, неясна енергийна ефективност – целта явно е да се построи някаква болница презкуп за грош. И тя няма да е исканата комплексна болница, която да приюти всички детски отделения, а просто нова сграда на сегашната педиатрия, която ще наследи сегашните й проблеми. В момента се чака решение на съда може ли изобщо да се строи такава болница.

Едва ли това е детската болница, която всички искаме и от която имаме животоспасяваща нужда. Колкото по-добри са условията на труд, толкова по-добре човек си върши работата и това важи и в медицината. Ние като общество обаче реагираме постфактум – протестира се срещу лекарски грешки, искат се тежки наказания, безсмислени промени в Наказателния кодекс и т.н.

Или на несъществуващи заплахи –

хиляди хора са в състояние да излязат на протести, защото вярват, че невидима сила ще им взема децата и ще ги праща на гей двойки в Норвегия, но изобщо не виждат реалната и непосредствена заплаха децата им да не бъдат лекувани адекватно в родината си. В Министерството на здравеопазването царят некадърност и безхаберие, а липсата на реакция срещу това само подхранва безвремието там. Съзиданието не е по силите на здравните власти, затова адекватният обществен натиск е изключително важен, ако искаме адекватна детска болница. Формално появата й е работа на МЗ, но ако наистина я искаме, трябва да приемем, че е общ приоритет. Да канализираме обществената енергия в тази посока, а не в желание за мъст и саморазправа с лекари, които смятаме за виновни априори.

Защото вече берем плодовете на разрухата. Истински скандалната случка се разкри по същото време, на 100 метра от педиатрията, но остана почти незабелязана. В съседната болница „Св. Иван Рилски“ влязоха в историята, отстранявайки успешно тумор, стигнал невиждани размери. Там оперираха инвалид с над 1-килограмов менингиом – доброкачествен тумор, който расте бавно и достатъчно рано започва да притиска мозъка, така че пациентът да потърси лечение навреме, което обикновено е успешно. Затова и светът познава само два други такива случая като българския. И двата са в Индия, където най-близкият фелдшер е на един ден път, а пациентите живеят с 5 долара месечно. Но след като премиерът пое на ръчно управление справедливостта в здравната система, съвсем скоро ще оглавим световната класация за медицински чудеса.

Янина Здравкова, „Сега“