Интервю за Радио „Фокус“

– Три събития белязаха деня на четвъртък и могат да се очертаят като пророчески за политическите тенденции през следващите месеци, ако не и за догодина: БСП сигнализира за репресии над нейни кандидати за кметове и техни близки след изборите и обяви, че сезира за тях европейските институции; в остра политическа реч пред актива на ГЕРБ и новоизбраните кметове от партията и от СДС премиерът Бойко Борисов нападна президента Румен Радев, председателя на БСП Корнелия Нинова, Мая Манолова, Слави Трифонов и водачите на „Демократична България“ Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов. Бившият президент Росен Плевнелиев намекна, че на следващите президентски избори сблъсъкът ще бъде между генерал и генерал, сиреч между Бойко Борисов и Румен Радев. Президентът Румен Радев пък от своя страна обяви, че връща за преразглеждане във ВСС избора на Иван Гешев за главен прокурор. Какви тенденции се определят от емоциите през този ден? Потърсихме за анализ социолога Първан Симеонов. Господин Симеонов, изненадващи ли са тези реакции дни след местните избори?

– Аз лично съм донякъде изненадан, защото господин Борисов винаги е подхождал в кампаниите с великодушие, даже на моменти с високомерие на човек, който е сигурен в себе си и в победата си. Сега някак си дори след победата той не изглежда сигурен в това. Това е ново, не го бяхме виждали толкова ядосан. Такава беше и кампанията. Обикновено ГЕРБ започва избори без да прави голяма кампания. Отказва се от мащабна реклама, казва – нашите резултати говорят вместо нас в общи линии и ние няма да си играем с малки. Този път още в началото те сложиха слоган, който директно адресираше противника „Промяна на София с работа, не с думи“, което издаде, че този път те ще водят битка. И я водиха. Според мен малко са попрекалили със средствата, самите те може би го виждат в момента и това донякъде оправдава тази нервност. Но във всеки случай тази реакция е изненадваща. Борисов винаги е печелил от употребата на емоция, от това, че успява да говори на много човешки език и да направи всички съпричастни. Някак си дозираната емоция е окей, но когато емоцията стигне до там, че да сложиш всичките си опоненти в един отбор – това е политическа грешка. Няма нищо по-опасно от това да скупчиш опонентите си заедно. Номерът е да разделяш опонентите си, а не да ги събираш. Значи, идеята да нахокаш едновременно президента, Нинова, Манолова, Слави Трифонов и Демократична България, това е прекалена емоция, това не е политически продуктивно.

– Господин Симеонов, защо според вас премиерът изпусна нерви?

– Не мога да знам. Може би причините са две. Първата е полага му се, така да се каже. Отново победи в много трудни избори, без Цветанов, без сигурност в София, с рисков ход в Пловдив. Така че, дето се казва, полага му се, негово си е, трябва да натрие носа на опонентите. Това е разбираемо. Другото възможно обяснение е точно изпускане на нерви. Защото, пак казвам, няма как иначе да бъде обяснено това, че той вместо да разделя опонентите си, някак си ги събра в едно. Предполагам, че скоро ще осъзнае, че върши политическа грешка, защото по този начин не правиш Демократична България по-близки, ако въобще това е целта. Ако целта е да върнеш в главите на хората разделението Запад-Изток, или както му казваме в България ляво-дясно, и да махнеш от главите на хората разделението промяна срещу статуквото, начинът не е да наплюеш Демократична България и да им кажеш, че са деца на комунистите. Защото, ако те са деца на комунисти, те ти отвръщат, че ти си комунист. И някак си така не ги правиш по-близки ни най-малко. Според мен това е една от малкото политически грешки на Борисов, които въобще сме виждали.

– Дали тази грешка не се предопределя вече и от решението на премиера да се кандидатира за президент? Защото бившият президент Росен Плевнелиев намекна, че през 2021 година ще наблюдаваме генералски сблъсък – генерал срещу генерал?

– Не бих надценявал аналитичната сила на това изказване. Вероятно то също е емоционална политическа реч. Освен това аз бих анализирал, когато го чуя от Борисов, а не когато го чуя от Росен Плевнелиев. Президентът Плевнелиев вероятно има своите основания да говори така, но ми се струва, че в един момент това не е добра услуга за самия генерал Бойко Борисов. Вижте, прекалено далече са още президентските избори, но както и да го гледаме, едно мерило има и то е не повече, не по-малко: то е личният рейтинг. В момента рейтингът на Борисов е рейтинг на човек, който се занимава с ежедневна политика, тоест висок, но все пак не блестящ. Докато рейтингът на Радев е рейтинг на човек, който досега е успял да се опази от калта на ежедневната политика, той засега пази високите нива, разбира се, има и бонус от това, че е президент. Много хора ще ми опонират и ще кажат – рейтингът беше важен например за кметските избори в София. Не е точно така, защото там един политик, който беше отстранен от калта на ежедневния политически живот, каквато е Манолова, трябваше да влезе в калта. Така неминуемо се губи рейтинг. Обратно, ако Борисов ще се кандидатира за президент, той ще трябва да излиза от калта. А това в българския политически пейзаж е много трудна работа. Между другото един от малкото, които са успявали въобще, е самият Борисов. Той е успявал да си рестартира рейтинга назад в годините, но много назад в годините. Така че от днешна гледна точка един генералски сблъсък на президентските избори се очертава да бъде много интересен, но не виждам гаранции, че именно Борисов би го спечелил. И Борисов знае това. Не знам дали Плевнелиев го знае, но Борисов го знае.

– Да, защото ако се запази разделението промяна срещу статукво, какви биха били шансовете на премиера след една година и дали това не го изнервя – че на него се залепя етикетът на статуквото, докато президентът се смята за носител на промяната?

– Няма как да не го изнервя това. Но Борисов отдавна е доказал, че е готов за това. Той знае, че рано или късно този същият народ, който много го е обичал, може би ще бъде склонен да го пенсионира. Борисов го знае. И аз затова се изненадвам, продължавам да мисля с изненада за тази негова реч.

– Тя беше повече показна, ако приемете, господин Симеонов. Тя е повече драматургична, отколкото политическа.

– Ама лоша драматургия. Политическа грешка е да събереш противниците си. Значи, когато се замисля за тези избори, чудя се каква е причината за тази грешка и изпускане на нерви. Борисов вижда, че се развива следизборна кампания. Забелязвате ли, изданията от либералния сектор в България всеки ден излизат с разследвания как са гласували цигански секции тук и там. Всеки ден. В новата телевизия на Слави Трифонов един от първите гости, госпожа Мая Манолова, разказва същите неща. Още няколко дни ако върви този сюжет, верен или неверен, а честно казано, имам основание да мисля, че той до голяма степен е верен, за съжаление, още няколко дни ако върви този сюжет, някак си победата на изборите ще започне да изглежда като – „а бе те си откраднаха изборите“. Тогава Манолова може да добие нов морален кредит. Нещо повече, тя тогава може да има засилката от типа – „аз се пробвах, те ми откраднаха победата и сега имам моралното основание да поискам повече“, и примерно да започне да прави движение и т.н. Както Слави Трифонов казваше, помните ли – „аз направих референдум, те ми откраднаха референдума и сега ща, не ща, ще трябва да ги бия на тяхната игра, ще трябва да правя партия“. Хората чуват и харесват такива неща. Сиреч Борисов може би си дава сметка, че победата му е пирова и затова може би си изпуска нервите. Във всеки случай, от една грешка не бива да се правят големи изводи. Аз предполагам, че и той самият ще може да коригира поведението си.

– И да погледнем към още едно събитие. След като лидерът на БСП Корнелия Нинова анонсира, че ще сезира европейските институции, след като премиерът събра в кюп всичките си опоненти и президентът Румен Радев обяви, че връща за преразглеждане избора на Иван Гешев за главен прокурор, се налага въпросът: под емоция ли действа държавният глава в резултат на случилото се по-рано през деня?

– Не, не мисля. Едва ли такова решение може да се вземе под влияние на емоцията. По-скоро виждам, че президентът направи две крачки, които ми се струва, че говорят в обратната посока. Едната крачка е това, че той скръцна със зъби на десните, които там нещо ходиха да протестират под прозорците му. Между другото, медиите много увеличиха размерите на този протест, което имаше и своите предизборни основания. Тогава Радев им каза – аз няма да действам под политически натиск. И в общи линии тези работи спряха, защото и десните си дадоха сметка, че ако искат президентът нещо да прави, някак си не върви да му седят на главата. И второ, той изчака да мине втория тур, за да не бъде броено пък евентуално неговото действие като предизборно. Защото, представете си, какво щеше да стане, ако между двата тура го беше направил. Щяха да му кажат – ти някак си се намесваш в изборите. Така че едва ли е емоционално това решение. Друг е въпросът, че аз продължавам да не разбирам много и аргументите в посока на демонизация на господин Гешев. Имаме в България много неприятната склонност да демонизираме едни хора и да повтаряме едни и същи легенди. Например легендата, че той е казал нещо срещу разделението на властите. Не, не каза това. Нещата никога не са черно-бели. И аз, честно казано, бих разбрал аргументите на различните страни. За съжаление напоследък особено едно политическо пространство в България – либералната общност в България, иззе тази тема и я превърна в знаме, без да обясни на обществото защо точно това е знаме. Както навремето не успя да обясни на обществото прословутата съдебна реформа, изразяваща се в разделяне на едни колегии, която донякъде доведе и до тази ситуация. Сега етапът е нов. Някак си това, което беше политическото говорене на една политическа сила, сега доби още две легитимации – едното е през Манолова, а другото е през президента Радев. Тоест наистина моментът е нов. Нов политически момент в страната несъмнено.

– Този нов политически момент, случайно може би или съвсем закономерно възниква в навечерието на 10 ноември – 30 години от началото на промените. Случайно ли е това?

– Една знакова случайност, така да се каже. Защото това са структуроопределящи процеси в българското общество. Аз донякъде съжалявам, че тази 30-годишнина остава в сянката на такива събития, защото си заслужаваше да й обърнем по-голямо внимание, за да осмислим какъв път извървяхме, извървяхме ли въобще много път.

– Къде сме? Дали се движим на едно място? Вървим, вървим, движим се, ама сме все на едно място.

– На мен ми хрумна преди 3-4 месеца да поканим млади хора да го говорят това и на 11-ти в 9:30 часа сутринта в НДК ще се съберем за нещо като млада кръгла маса. Събрали сме едни от най-светлите умове от новото поколение в България не да обсъждаме миналото, къде бяхме, до къде стигнахме, а всеки да се опита да даде своята рецепта как да вървим напред. Това ще бъде смислено събитие, може би едно от малкото събития, които ще се опитат да погледнат оттук напред. То се организира от „Галъп интернешънъл“ в сътрудничество с института „Иван Хаджийски“. Няма да изреждам имената, защото ще пропусна някого, но това са млади визионери, най-общо казано. И наистина ще е хубаво да чуем тяхната дума. Там ще се опитаме да представим данни, да видим българинът възприема ли въобще пазара, демокрацията и прочие неща, които извоювахме, надявам се, в последните десетилетия.

– И случилите се в четвъртък събития в каква политическа закономерност попадат, в контекста на датата?

– Несъмнено ГЕРБ заема едно стъпало надолу. ГЕРБ продължава да е очевидният победител в българския политически процес, но ерозията се усеща. Премиерът Борисов е изключително прав като определи това като нормализация. Наистина през 2015 година БСП беше абсолютно на дъното и не взе нито един кмет на областен град и т.н. Сега напротив, БСП проби. И никога не го забравяйте, БСП умишлено е оставена без пари. Законът, който беше променен на тема субсидии и отваряне на вратата широко за бизнеса, е на практика репресивна мярка към БСП, то е очевидно, пък и към другите. При това БСП успя нещо да направи, при това по един хитър начин, между другото, с освежаване, с нови лица. Неслучайно Борисов го призна. Аз не помня кой беше пръв. Нинова каза – Борисов гледа от нас.

– Нинова.

– Да, Нинова така каза. Но не съм сигурен дали не е обратното. Струва ми се, че Борисов е първият в последните години, който успяваше да надвие себе си и да се раздели дори с близки хора, за да рестартира, за да освежи. Тоест може би Нинова трябва да е благодарна на Борисов, не знам. Но във всеки случай това е новото готино в българската политика – да освежаваш. От Борис Бонев, през Пенчо Милков, през кмета на Перник – това е все един и същи процес – да идват нови, млади, свежи, усмихнати хора. Това е желанието на обществото. И в интерес на истината, тук БСП успява. Прелюбопитно е да вземеш един син град като Русе. При положение, че имаше син кордон. Там имаше кандидат на ГЕРБ, имаше Елеонора Николова, имаше силен кандидат на ВМРО – това са все дясно-център кандидати, а след това Милков би. Тоест текат дълбинни някакви процеси, в които обществото иска да върви нататък, да затваря страници и да върви напред.