В книгата си „Несъвършената градина“ българският културолог Цветан Тодоров прекрасно описва капана пред модерния човек. Човекът вярва, че всички успех е възможен, стига да се потруди; вярата е заблуда, успехът винаги е с цена, стъпките към него се заплащат – капанът е да искаме повече и повече, докато плащаме повече и повече – залага го дявол, възползващ се от неспирните ни желания.

Тази метафора дълбоко кореспондира със световната литература (Фауст), а и нашата („Приказка за стълбата“). По-интересно е, че тя предлага всекидневни примери за своята достоверност. Включително в политиката ни. Например значителна част от българите не понасяха кратко управлявалата четворна коалиция, макар да не искаха Бойко Борисов да се върне. Не щеш ли, мечтанията им се сбъднаха – коалицията падна, Борисов не се върна.

Но не станаха по-щастливи.

Цената се оказа висока –  дълъг ступор и ГЕРБ на бял кон в маранята.

Дали тези хора съзнават капана на общочовешките дилеми, не се знае. Минало-заминало. По-важно е, че днес на хоризонта е нов дявол. „Повече няма да съм премиер“, каза Борисов на предизборно мероприятие. Насред кампания това е стръв спрямо целия политически блок, който дефинитивно се самоосмисля чрез отстраняването му. И най-вече за лидерите му.

Борисов, разбира се, се е

отмятал от обещания повече,

отколкото са капките в най-големия български язовир „Искър“.  Но думите му са важни не само защото тече кампания. Не е тайна, че при войната Русия – Украйна западните партньори на България мечтаят за стабилно проатлантическо управление. Възможностите за такова не са големи, затова го виждат чрез сдобряване на „промяната“ (ПП – ДБ) и ГЕРБ. Натискът е силен. Но стане ли коалицията, макар и неформална, това ще са 99 % окончателното ликвидиране на анти-ГЕРБ процесите у нас – Борисов ще е победител в 3-годишния цикъл. Затова напоследък той е по-атлантик от Байдън и Столтенберг заедно – крещи да се праща оръжие на Украйна, мести Паметника на съветската армия… „Изпуснатата“ реплика за отказа да е премиер е продължение в контекст. Тя е по адрес на ПП и западните партньори:

„Ето бе, какво искате още?

Давам назад. Готов съм за сдобряване!“. Най-вероятно до края на кампанията ще има още изпълнения от сюжета.

Тук трябва да се отбележи, че Борисов (плюс ДПС) няма и как да е първа цигулка във вътрешния процес. Дори да спечели вота – няма как. Положението е недвусмислено, откак санкциите „Магнитски“ поразиха човек като Владислав Горанов. Това е вторият подобен шамар след „пакета Магнитски“ от 2021 г., трасирал изгряването на ПП. Тоест лидерът на ГЕРБ се отказва от нещо, което

и без това никой не му позволява.

Но успоредно САЩ съчетават тоягата с морков. Оня ден се произнесоха, че арестът на Борисов през 2022 г. е бил произвол. С което бе потвърдено, че той все пак е нужен количествено (нямат предвид качество).

А изкушението пред ПП и ДБ е ясно – власт; силна външна подкрепа. Нито в същността си политиката, нито конкретно сега опозиционерстването може да е цел. Външният натиск и вътрешните особености (кът са въобще евентуалните партньори, а България наистина се нуждае от стабилна власт) като че ли правят обръщането към ГЕРБ безалтернативно. „Замонашаването“ на Борисов изглежда като необходимото условие. Но и цената е ясна – мачът с него се губи,

„промяната“ може да е поредният убит

отбор след прегръдката. Щетата ще е колосална – крах на обществената съпротива срещу човек, бил над десетилетие министър-председател. Борисов не е като Костов или царя да се оттегли въобще. Отказът да е премиер би бил просто стъпка встрани.

Няма интелигентен човек, който да не съзнава и изкушението, и менгемето за ПП – ДБ. Затова е любопитно да се наблюдава поведението на коалицията. До момента в кампанията й почти липсва реторика срещу ГЕРБ. Срещу другите също липсва, както и … самата реторика. Приказва се общо „за приоритети“. „Дневник“ забеляза тънкия момент, че при представянето на програмата си ПП и ДБ имаха предвид ГЕРБ като основен конкурент, но не назоваха партията. Кирил Петков пък, няколко дни след „самопенсионирането на Борисов“, изрече в свой стил нещо неясно: „Ще предложим тъй хубаво правителство, че никой няма да смее да не го подкрепи!“. В действие е „политика на отворени врати“ насред вяла кампания – и негативите се връщат като бумеранг.

След всичко това резонният въпрос е: Имат ли някаква

опция ПП и ДБ извън ГЕРБ?

Сега или при нов вот през декември – съществува ли въобще тя? Отговорът: Малка е, но съществува; зависи от броя и въобще наличието на малки формации в НС. Зависи и от проумяването на цената – да се схване, че няма идеални неща. Изборът е винаги между висока или по-малко висока цена. Да се разбере, че при нова четворна-петорна коалиция цената ще е по-ниска от „стабилно управление“ с ГЕРБ. Сходен въпрос може да се постави и общо за България: Може ли без приноса на ГЕРБ да се излезе от цикъла на президентска власт. Отговорът: Трудно; но с ГЕРБ най-вероятно българите отново ще замечтаят за президентска власт.

Автор: Диян Божидаров/“Сега“